За пореден път разбрахме, че пазарна икономика у нас няма.
Въпреки че мина четвърт век, откакто тя трябваше да диктува икономическите правила.
Последните факти изнесе министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Освен, че родните домати са със 70 процента по-скъпи от вносните, тя ни накара да се запитаме: а българско ли е българското сирене?
Защото от думите й стана ясно, че българското сирене е... унгарско.
Или румънско.
Или словашко.
И какво ли не още...
Министър Танева обясни, че това е така, защото все повече мандри правят сиренето с прясно мляко от чужбина, понеже само в Европейския съюз има 12 страни, в които то е по-евтино от нашето.
И на мандраджиите им е по-изгодно да го внасят от хиляди километри, вместо да го купят от близката кошара.
Но, казва тя, държавата не може да се меси, защото това противоречи на принципите на Евросъюза за свободно движение на стоки, и на пазарната икономика.
Вместо съобразяване с нея обаче, от години слушаме едно и също: производителите се оплакват, че прекупвачите вземат млякото им много евтино, а после го препродават много скъпо.
Само едно сравнение: в Рио де Жанейро, където цените са около три и половина пъти по-високи от нашите, литър мляко струва лев и петдесет.
Значи у нас млякото би трябвало да струва най-много 50 стотинки.
За толкова обаче няма да го получиш дори ако отидеш на крака при пастира, камо ли в магазина.
Всички по веригата говорят, че дават повече, отколкото получават, че има какви ли не картели, и - държат неоправдано високи цени.
Като ругаят близката мандра, че купува мляко от другия край на света, вместо тяхното.
А докато загърбват пазарната икономика, нищо чудно скоро да ядем и българско сирене от бразилско мляко.
Много емигранти, имигранти и мигранти, много нещо!
Не остана управник от всякакъв калибър и партиен цвят да не се изкаже по темата.
И да не стресира населението, заплашвайки го, че точно бежанците са големият проблем на нацията.
Но така ли е наистина?
Нека погледнем два факта от ежедневието, на които никой не обръща внимание, защото смята, че са дребни.
Факт първи: Александрос Варвазас решил да прави бизнес у нас.
През 2014 година инвеститорът-капиталист регистрирал в Сандански фирмата си „Станд ойл” ЕООД с капитал от... 100 лева.
А защо не, след като депутатите, измъдрили такъв закон, му позволяват с една банкнота да се прави на бизнесмен?
Но само те ли са виновни?
Да видим какво става на местно ниво.
Бизнесменът от южната ни съседка построява незаконна автомивка в района на хоктел „Мамин Кольо” до Сандански - без никакви разрешителни.
След това, докато печели от нея, прави до незаконната автомивка и бензиностанция.
Също с драстично погазване на българското законодателство, без система за връщане на бензиновите пари от резервоарите на колите по време на зареждане.
Липсва и задължителното пречиствателно съоръжение за двата обекта.
И отпадъчните им води се изливат в местната, била някога чиста, река Речичка.
Тоест - само срещу 100 лева капитал гъркът вече втора година не само печели, но и замърсява беззащитната ни природа.
Кой го е забелязал ли?
Нито държавните контролни органи, нито общинските, защото по принцип устата на онези, които тихомълком на четири очи разрешават съществуването на незаконни обекти като автомивки и бензиностанции, са добре запушени с банкноти.
Жалбите на санданчани за замърсяването на река Речичка до Районната инспекция за опазване на околната среда са това, което принуждава чиновниците най-после да направят проверка, за да констатират очевадното – докато печели, гъркът загърбва законите и трови земята ни и всички нас.
Но от кого го е видял?
От врагове на България?
Или от нас, българите?
Факт втори: от инспекцията санкционират за кой ли път и кметицата на близкото разложко село Годлево – Радка Бележкова.
Тя има мандра и редовно нарушава еконормите.
Нейната фирма „Векир” произвежда сирене и кашкавал, и при всяка проверка на Районната инспекция за опазване на околната среда отнася глоба за отпадъчните води, които мандрата й излива в реката.
Плаща си спокойно глобите и продължава да трови водата и земята.
Е, след като един български кмет, който трябва да бди за спазването на законите, сам дава пример за тяхното нарушаване, то какво остава за незаинтересован от опазването на природата ни чужденец?
Още повече, че калпавите закони позволяват на екопрестъпници като тази кметица да го правят системно.
Вместо санкцията да бъде не мижава глоба, а моментално затваряне на мандрата и изпращане на съд.
Така че докато ние избираме неадекватни управници, а в Парламента създават неадекватни закони, то не бежанците ще бъдат основната заплаха за нашето оцеляване.
Главната заплаха сме си ние.
Защото няма кой да ни пази от самите себе си.
Рядко някой се осмелява да посегне на полицай в нормалния свят, защото това се счита за тежко престъпление, което се наказва сурово от закона.
А как е у нас?
Борис Иванов и братовчед му Денис Маринов разрязали оградата на стопанския двор в село Таваличево, натоварили в каруцата си железни рамки за прозорци, неръждаема мивка и други метални части и ги подкарали към ромската махала в Кюстендил.
Полицейски автопатрул обаче ги спрял за проверка.
Борис не се подчинил на заповедта да отбие, а се опитал да избяга през полето, но каруцата била настигната на входа на гетото.
На помощ към двамата крадци се присъединил братът на Борис – Юлиан, и баща им Асен.
Четиримата се нахвърлили да бият полицаите, които със синини, отоци и разкъсани униформи едва били спасени от колегите им от автопатрула.
А крадците и побойниците - арестувани.
На започналото разследване не било трудно да разбере кои са те.
Оказало се, че бандитите не само имат дълги досиета с множество противозаконни деяния.
Те са и осъждани.
Като единият от тях дори е участвал в групата, убила преди 3 години пазач на череши в близото село Шишковци.
Тоест - арестуваната семейна банда са доказани престъпници.
Да видим как ги е наказала родната Темида.
Заради кражбата Кюстендилският съд дава на Борис Иванов и Денис Маринов по 3 месеца... условно.
А заради побоя над полицаите четиримата роми са осъдени на по 6 месеца пробация.
Тоест - пак условно.
Нито един от тези закоравели бандити не е вкаран в затвора.
За кумова срама поне за един ден.
Е, как тогава те да не продължават напълно спокойно да крадат и да бият всеки, който се опитва да ги спре?
Дари и да е униформен човек на закона?
И как тогава полицаите да си вършат работата, когато законът защитава не битите, а онези, които ги бият?
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg