Историята на Третата българска държава е все още забулена в тайни, в митове, в измислици. Въображението рисува чудовища и злодеи, рицари и герои… А действителните образите са по-богати от въображаемите. Драмата е истинска – по-силна от измислицата. Темата за владетелите, дворците и дейците на Третото българско царство е от обсъжданите, но и от непознатите теми на българското минало. За това извадихме от архивите избледнели, позабравени образи и правим опит да осветлим част от историята на Третата българска държава.
В Третото българско царство, възкръснало от пепелта на предишното, няма благороднически титли, но има всички атрибути на една монархия: просветени монарси, прекрасни дворци, дворцово общество, дворцов и обществен живот. Дворецът има коменданти, интенданти, цивилна листа, придворни доставчици на вещи и услуги. Царят учредява под личния си патронаж културни и научни институции, които носят името „царски“ и съответния специален статут. Монархът има своя гвардия – личен на Н.В. конвой, по-късно Лейбгвардейски на Н.В. конен полк, чиито командващи офицери са част от военната му свита. Разполага освен с военна и с гражданска свита, с флигеладютанти, с канцлер на ордените, хоф-маршал на двора, шамбелан, секретари, съветници, камердинери, камерхери и лейбмедици. Князете имат адютанти и лични възпитатели, княгините – придворни дами. През 1908 г. е създадена и Дворцова гимназия, в която се обучават князете.
Зад Двореца и дворцовото общество стоят имена и съдби на хора. Всички те са високо ерудирани, получили образованието си в Европа и отговарят напълно на висотата на своето обществено и длъжностно положение. Бъдещи прославени военачалници, дипломати, министри, министър-председатели са тръгнали в своята кариера от флигеладютанти, секретари и съветници.
Така, без благороднически титли, но с благородническо самочувствие и възпитание, е отгледан и рекрутиран следосвобожденският елит на Царство България. Как са живели тези хора, как са изглеждали не можем да се покаже, но може да се разкаже.
В предаването „Премълчаната история“ сме поканили Тошо Пейков и режисьора Степан Поляков. Пейков е доктор по социология и бивш депутат, автор на книги. И двамата са основните участници в изработката на изданието „България в блясък. Владетели, дворци и дейци на Третото българско царство“.
Ето какво разказва за Тошо Пейков за появата на този замисъл: Аз не съм професионален историк, нито професионален фотограф, нито пък художник, но се наложи в четирите години и половина, през които бях директор на Фонд „13 века България“, да търся и да покажа на българите и на света прекрасния образ на страната ни. И намерих в този период много образи, които заслужават да бъдат видени, биографии, които заслужават да бъдат прочетени. А някои от тях могат да бъдат и филмирани, защото много малко внимание се обръща на това време. Това е изстрадан период, с много изпитания. Тогава обаче има демографски подем. Има икономически и културен възход. Именно затова показвам образите на хората от онова време в тази книга.
Първата част на изданието е цветна. На 96 страници са събрани най-представителните портрети на владетелите княз Александър Батенберг, княз, а после и цар Фердинанд, цар Борис Трети. В нея са показани и техните съпруги и деца. Има и специално подбрани биографични текстове. В тази част е отредено място и за видни политици, офицери. В изданието е показан напредъкът на Третото българско царство. Представени са архитектите, декораторите, които са създавали дворците по това време. Книгата отдава дължимото и на прочути художници от чужбина като Адам Пиотровски и Ярослав Вешин, които с творчеството си са се включили в напредъка на българската държава…
Тук са и всички премиери на България от Третото българско царство. Те са точно 31 и някои от тях са снимани със семействата им. А семейните фотоси от онова време обикновено си имат специална композиция – дело на майстор-фотограф. Понякога излъчват тържественост, друг път – нежност, красота. В изданието са включени и текстове от книгата на проф. Цветана Кьосева „Първите дами на Царска България”.
Основните текстове в тома са посветени на тримата владетели от Третото българско царство. Тази част е в черно-бели снимки, старателно реставрирани, с много високо качество.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg