Има ли такъв език или не съществува? Или той вече съществува, но ние не желаем да съгласим с тази лъжа. Нали на този говор, с кавички и без кавички, вече близо век се лафи и пишува в Скопска Македония и тако ке биде и без нашето „майчинско“ съгласие? Това анахроничен проблем ли е, породен от времето на татко Сталин, или все още жив конфликт, премълчаван в нашите днешни медии?
Какво трябва да знаем за македонскиот язик и как трябва да постъпваме, когато ни се налага да публикуваме произведенията на македонските писатели, поети, критици, драматурзи? Това превод ли е или езикова транскрипция, адаптация?
Нашата официална позиция е ясна: македонският език не е език, а диалект на българския, писмено-регионална норма на българския, това „език“, създаден с декрет под диктовката на имперския руски комунизъм. Това е езиков, научен факт. Българската позиция е артикулирана ясно в официален документ на Института за български език, който е кодифициращ орган. Но практиката е друга – не са редки случаите, когато се прибягва до помощта на „преводач“, който да ни преведе през дебрите на македонскиот язик и да го сведе до книжовната ни норма.
Въобще има ли надежда някога да заровим томахавките на езиковия спор и кой в глобалния свят се вълнува от него?
Ето друго мнение в социалните мрежи: „Всичките беди на България от началото на миналия век са все заради тази пуста Македония. Болно не болно, има несправедливости, които не могат да бъдат поправени. И трябва да сме по-мъдри. Малко ли проблеми си имаме, та с македонските дивотии да се занимаваме.“
„Македонски език, не е трънски, родопски ... Нали признахме държавата Македония, тогава какво става с езика, с „македонската“, с Македонска Православна Църква … ще продължаваме да постъпваме избирателно?“ – пита друг.
Има ли подобен конфликт между германския и австрийския начин на изразяване, между португалския и бразилския, румънския и молдовския?
Събеседници: историкът Спас Ташев, бивш директор на българския културен център в Скопие, поетът и преводач Румен Стоянов, последователен радетел за чистота на все по-замърсения ни роден език, доц. д-р Ана Кочева, от Института за български език при БАН, Секция за българска диалектология и лингвистична география – научен сътрудник І ст. Тя е категорична: „Трябва да размислим дали нормализирането на един текст е въпрос само на пари, или и на лично и национално себеуважение и достойнство. Практиката изобилства от различни възможности – от нормализация, до превод от региолект на книжовен език или др.“ В предаването се включват и историкът проф. Пламен Павлов, академик в независимия граждански научен институт Българска академия на науките и изкуствата, проф. Григор Велев, академик в БАНИ и Султана Марковска..
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg