Френският парламент одобри спорен проектозакон за разузнаването, който разширява правата на разузнавателните служби. Текстът беше гласуван точно в момента на скандала, избухнал след разкритията, че САЩ са шпионирали френски президенти.
Националното събрание на Франция даде окончателно зелена светлина на проектозакона за разузнаването. Текстът беше подкрепен от мнозинството от социалистите и дясната опозиция, докато радикалният "Ляв фронт" и повечето еколози гласуваха против.
Законът беше спешно разработен след атентатите в Париж през януари с главната цел да се дадат повече средства на разузнаването за борба срещу тероризма, но срещна сериозен отпор заради ограничаването на много лични свободи. Текстът предвижда правото без съдебно разрешение да бъдат подслушвани заподозрени лица със средствата на новите технологии, създаване на т.н. "черни кутии" за филтриране на комуникацията в интернет и следене на обкръжението на потенциални терористи.
Вотът очевидно не беше повлиян от вчерашната дипломатическа буря след разкритията, че САЩ са подслушвали френски президенти. По време на дебатите френският вътрешен министър Бернар Казньов увери, че няма връзка между шпионските практики на САЩ и новия закон. Въпреки това стотина депутати се готвят да сезират Конституционния съд.
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство..
Новото българско кино, което приковава зрителите към екрана, провокира у заинтересованите от филмовия процес въпроси за това какви са ключовите аспекти на..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg