На 25 март в Държавна опера – Русе, в рамките на 55-ото издание на фестивала „Мартенски музикални дни“ – Русе, ще се състои премиерата на операта „Катерина Измайлова“ на Дмитрий Шостакович, която програма „Христо Ботев“ ще излъчи директно.
Първото представление на операта на Дмитрий Шостакович „Леди Макбет от Мценска околия“ („Катерина Измайлова“ е името на втората редакция на операта) е на 22 януари 1934 година в Малий театър в Ленинград, а два дни по-късно на 24 януари е премиерата й в музикалния театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ в Москва. За два сезона на двете места тя е изиграна общо 200 пъти. На 26 декември 1935 година е премиерата на операта и в московския Болшой театър. Същата година операта е играна в Кливланд, Филаделфия, Буенос Айрес, Ню Йорк, Лондон, Прага, Стокхолм.В България операта „Катерина Измайлова“ е представена за първи път на Русенска сцена през 1965 г. в рамките на фестивала „Мартенски музикални дни“ под диригентството на Ромео Райчев и режисурата на Евгени Немиров, а ролите на Катерина и Сергей са се изпълнявали от Евелина Стоицева и Иван Димов. Самият Шостакович в продължение на 10 дни е бил в Русе и е работил със състава на театъра. Русенската опера разполага с богат снимков материал от онова време, както и оригиналната партитура с ремарките на Шостакович. Преди премиерата на операта „Катерина Измайлова” се предвижда изложба и видео пърформанс с документални кадри, предоставени от Златния архив на Българската национална телевизия.
Възкресението на „Катерина Измайлова“ се дължи на режисьора Вера Немирова и диригента Найден Тодоров. Преди година и половина те се срещат в Русе за първи път и само след минути вече мечтаят за нова, тяхна „Катерина Измайлова”, която да представят в рамките на „Мартенски музикални дни” в Русе 50 години след първата премиера на операта на русенска сцена. Новата постановка на операта „Катерина Измайлова” на Шостакович е решена в модерен стил. Вера Немирова избира за автор на сценографията и костюмите художничката Димана Латева, която живее и работи в Германия. Екипът поставя акцент върху драматургичния текст, който е определящ в цялостната концепция на спектакъла. Останалият постъновъчен екип е: сценична пластика Силвия Томова, диригент на хора Стелияна Димитрова, концертмайстор Eмил Шейтанов, асистент режисьор Елена Илиева, корепетитори Наталия Радославова, Емилиян Акимов, хорът и оркестърът на Русенската опера.
Вера Немирова е един от известните български оперни режисьори в чужбина. Родена е в София през 1972 година в семейство на артисти. Майка й - Соня Немирова, е оперна певица, баща й е оперният режисьор Евгени Немиров, син на писателя Добри Немиров. След смъртта на съпруга си Соня Немирова заминава с дъщеря си, която тогава е на 9 години, за Източна Германия. През 1996 година Вера Немирова завършва Музикалната академия „Ханс Айслер" в Берлин със специалност „Оперна режисура”, а през 1999 година взема и специалност „Музикална режисура в медиите”. От 1998 година започва самостоятелна режисьорска кариера в Германия, Австрия, Швейцария, Латвия, Румъния и България. През 2008 г. тя поставя операта „Мамичето от Златния Запад“ на Джакомо Пучини в Софийската опера и отново там през 2012 година осъществява режисурата на „Любовен еликсир” на Гаетано Доницети.
Найден Тодоров е роден на 8 април 1974 година в Пловдив, където завършва средното Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков" в класа по пиано на Дарина Кантаджиева и тромпет в класа на Лилия Ковачева-Топорчева.
Още като ученик създава Младежки оркестър „Пловдив“.Найден Тодоров работи с различни оркестри в България и в чужбина. Участва в десетки национални и международни фестивали. Получавал е награди от наши и международни конкурси, както и от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб - Виена, фондация Боргезе, наградата „София“ за постановката на операта „Фауст“ с Националната опера, „Кристална лира“ за изпълнението на Втора симфония от Малер с Националната филхармония, „Златно петолиние“ за принос към развитието на българската музика и приза на фондация Джордж Уохтер, избран е от слушателите на Българското национално радио за "Музикант на годината" за 2012 година.
Осъществил е многобройни записи за различни радио и телевизионни станции в България и чужбина — участва в над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария.
От 1997 година е музикален директор на международния фестивал „Тракийско лято“.
Директор е на Русенската опера.
Международният фестивал "Софийски музикални седмици" е най-старият културен форум у нас, който не е прекъсвал своите издания през 55-годишната си история, въпреки многобройните трудности и сътресения. Фестивалът се радва на хиляди съмишленици и ценители на класическата музика от цял свят, които следят с интерес концертите и събитията през годините...
Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..
През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..
"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..
1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват..
Пътешествие из улиците на София с трамвай, нарисуван от учениците на 51-во средно училище "Елисавета Багряна". Той е част от съвместния проект "Разкажи ми..
В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg