Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1.37 млрд. лева - за какво ще стигнат и кой ще се възползва

Проф. Николай Денков, заместник-министър на образованието и науката
Снимка: БГНЕС

Средствата по тази програма ще стигнат буквално до всеки един ученик

Европейската комисия одобри оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. През новия програмен период 2014-2020 г., страната ни ще има достъп до инвестиции в размер на 1.37 млрд. лева за предучилищно, училищно и неформално образование, за висше образование и наука, за технологична модернизация, за решаването на широк спектър от проблеми - от качество на образованието и интеграция на различни социални групи, до сбъдването на мечтите за връзка на висшето образование с перспективния бизнес, развитието на регионите и на високотехнологичната наука с реалната икономика и пазара на труда.
Как програмата да излезе от клишето „усвояваме едни пари” и рамката на добрите намерения, за да се превърне в реална промяна? Това е най-трудната задача. В момента работни групи дефинират дейностите, така че те да се превърнат в реални действия, каза в „Нашият ден - практично” зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков и даде примери - дейности, които да бъдат най-добри за децата, а не най-добри за учителите... например, в училищата, тези средства трябва да се използват, за да могат децата да учат повече от това, което най-много ги интересува и което развива техните способности... Според министър Денков, най-трудната задача в това отношение е включването не само на учителите, но също и на родителите, неправителствените организации, спортните клубове, тези по изкуствата и други. Защото целта е децата да получат достъп до това, което е най-необходимо и най-важно за тях.
Това са и потенциалните бенефициенти в само едно от направленията на програмата. На практика от нея може да се възползва всеки, който има досег или професионално отношение към образованието и научно-изследователската работа у нас. Ако програмата успее да развие потенциала си, тя трябва да засегне над 2 млн. души е убеден проф. Денков, който не спестява и „подводните камъни” да се случи това. Сроковете са сгъстени - през април Комитета за наблюдение, върховния орган по оперативната програма, ще потвърди ясните критерии за разходване на средствата. Стартира и информационната кампания за заинтересованите лица. Финансирането ще става по строги правила, свързани с конкретни срокове. Те не са никак разточителни и ако не се мобилизираме, всички, за да работим заедно, може да изгубим част от парите, предупреждава зам.-министър Денков и „превежда” целите на приоритетните оси, така че да ориентира усилията на потенциалните кандидати. Подобряване на достъпа и качеството на училищното и висшето образование; адекватната им връзка с пазара на труда; възраждане на професионалното и дуалното образование, и провокация към фирмите, да станат част от този процес. Бизнесът трябва да влезе и във висшите училища. Трябва да обясним ясно и на бизнеса и ВУЗ-те, че те са заинтересовани и то финансово, ако щете да работят заедно, посочва Денков. Според него програмата има ресурса да „принуди” университетите и икономическите субекти у нас към отсъстващия до момента диалог.
Основната част от проектите за тази година трябва да бъдат подадени още в края на лятото, а оценяването им да започне през есента. За да се избегнат съмнения за обективността и полезността при финансирането, ще се търсят независими и авторитетни външни оценители, особено в частта, свързана със скъпите и мащабни научни проекти.
Ще бъде подпомогнато изграждането на няколко типа центрове - за върхови постижения, които правят наука на световно и европейско ниво в структуроопределящи за икономиката области; центрове за компетентност, които да подпомагат бизнеса с актуална научна информация и постижения - от страната или привлечени отвън; както и регионални центрове, насочени към развитието на областите, извън концентрация на научна продукция в столицата.
Конят трябва да е пред каруцата, посочи зам.-министър Денков, когато коментира работата на МОН по повод промените в Закона за академичния състав, в Закона за училищното образование и други нормативни текстове, целящи промяна в законодателната база и среда.

Кой може да кандидатства? Още за условията, процедурите и сроковете за финансиране - чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00