Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Минчо Минчев и Александър Земцов - солисти на радиооркестъра в култовата „Симфония-кончертанте” за цигулка, виола и оркестър от Моцарт

БНР Новини
Минчо Минчев и Александър Земцов (вдясно на снимката)
Снимка: БГНЕС

петък, 6 март, зала „България”, начален час 19.00

Концертът се предава директно  по програма „Христо Ботев”

В своя пореден, осми за сезон 2014-2015-а концерт, Симфоничният оркестър на БНР и неговият главен диригент - Маестро Емил Табаков - отново ще изкушават меломаните с любими творби и изпълнители. Този път тема на вечерта ще бъдат творческите превъплъщения на симфоничния жанр, „пречупен” през погледа на двама големи австрийски композитори: Волфганг Амадеус Моцарт и Антон Брукнер. Ще бъдат изпълнени две знакови симфонии: „Симфония-кончертанте” за цигулка, виола и оркестър от Моцарт и забележителната Четвърта симфония на Брукнер, позната още като „Романтична”. Макар и създадени в различни епохи от различни композитори, двете творби имат нещо общо: освен че са написани в една и съща тоналност (ми бемол мажор), и двете носят много силен романтичен заряд и са своеобразен преломен момент в творчеството на своите автори.
Симфонията-кончертанте за цигулка, виола и оркестър на Моцарт е сред първите му опити да експериментира със симфоничния жанр и до днес се смята за един от най-успешните реализации на „крос-овъра”, съчетаващ симфонията с инструменталния концерт.
„Романтичната” на Брукнер пък е първото (и може би -  единствено!) творение, на което композиторът дава програмно заглавие. В тази симфония най-ярко се проявяват особеностите на мирогледа на Брукнер, характерните черти на неговата творческа натура. Не случайно симфонията получава заглавието „Романтична”: в нейната основа са типичните за романтичното изкуство образи - на природата, жанрово-битови, епични.

Симфония-концертанте за цигулка, виола и оркестър на Волфганг Амадеус Моцарт се появява по време на едно концертно турне на композитора в Европа, което включвало Манхайм и Париж. Историята на създаване на тази толкова популярна и обичана от всички творба е широко известна. Известно е също, че Моцарт така и не е успял да я чуе приживе.
През 1778 година солист на знаменития манхаймски оркестър бил любимият цигулар на композитора – Френцел. Узнавайки, че в Манхайм се организира „Академия за любители“ и въодушевен от приятелите си, Моцарт веднага започнал да съчинява за тях две Концертни симфонии (Симфонии-кончертанте) – т. е. Симфонии с участието на групи солиращи инструменти. Работата над симфонията-концертанте за цигулка и виола потръгнала особено бързо и с голям размах и това не било изненадващо: та нали тя щяла да бъде свирена от изумителни музиканти и несравними солисти-виртуози! Но... внезапно пристигнала вестта за разпускането на оркестъра и преместването на курфюрста Макс Йосиф в Мюнхен. Безценната концертна симфония останала никому ненужна...
Това изключително красиво произведение на Моцарт е написано за соло цигулка, соло виола, два обоя, две валдхорни и струнни инструменти, а по-късно са включени и допълнителни виоли, с което хармонията се обогатява. Съществува и аранжимент, в който партията на виолата се изпълнява от виолончело. Партията на солиращата виола е в ре мажор, вместо в ми бемол, а инструментът е настроен с полутон нагоре. Този технически прийом, който цели да се придаде по-брилянтна звучност на виолата, е необичаен за съвременните инструменти и по тази причина, обикновено когато се изпълнява Симфонията-концертанте, се използват оригинални инструменти.

Четвъртата симфония е едно от най-добрите творения на Брукнер. Замисълът за нея възниква през 1873 година, по време на работата на композитора над предшестващия симфоничен цикъл. Именно тогава се появяват отделни ескизи от произведението, но самото създаване на симфонията продължава доста дълго. Животът на Брукнер никак не бил лек. Огромният му педагогически труд се заплащал повече от скромно. Освен в Консерваторията, за да свързва двата края, му се налагало да преподава всеки ден по два часа в университета, и същевременно – да дава частни уроци. Въпреки това, уплътнявайки максимално деня си, Брукнер успял през първата половина на 1874 да напише първите три части от четвъртата си симфония. Над финала той работил през месец август, когато успял да се уедини за известно време в манастира Сан-Флориан, където някога работел като органист. Финалът бил завършен на 31 август, след което композиторът се завърнал във Виена. Тук на 22 ноември била завършена и оркестрацията на творбата.
Брукнер мечтаел премиерата на Четвъртата му симфония да бъде в Берлин. Ето как обяснявал той своето желание на своя познат и дружески настроен критик Вилхелм Таперт: „За мен представянето в Берлин е много по-важно от това във Виена, защото нас винаги ни приемат по-добре зад граница“. Но симфонията така и не прозвучала в първоначалния си вид. За това просто не се предоставила добра възможност. В продължение на две години – от 1878 до 1880 – композиторът я преработил два пъти, след което на 20 февруари 1881 година премиерата й се състояла във Виена, в залата на „Дружеството на приятелите на музиката“. Диригент бил Ханс Рихтер. В края на 80-те години диригентът Франц Шалк направил значителни промени в партитурата на симфонията. Според него те били необходими, за да се „облекчи“ разбирането на слушателите. За съжаление тези промени доста изкривили авторския замисъл. През 30-те години на 20-и век била възстановена редакцията на композитора, която и до днес се смята за единствено адекватна.

Минчо Минчев и Александър Земцов са добре познати на българската публика. Великолепни музиканти, брилянтни инструменталисти, всеки от тях е с впечатляваща солистична и преподавателска кариера.
Проф. Минчо Минчев е сред най-обичаните български цигулари, винаги посрещан с възторг и обожание от своите фенове; виолистът Александър Земцов пък е тясно свързан с България, тъй като е женен за българската кларинетистка Деница Лафчиева. Именно той преди три години беше и първият изпълнител на Концерта за виола на Емил Табаков.
Минчо Минчев и Александър Земцов са чести гости на сцените в София, Варна и Русе, а тази вечер ще имаме удоволствието да ги чуем и в тандем, в прекрасната Симфония-кончертанте за цигулка, виола и оркестър в ми бемол мажор от Волфганг Амадеус Моцерт.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Консорт „Беншоа“

Възстановената Missa Scaramella

Излезе най-новият компактдиск на консорт "Беншоа" с ръководител Андрю Къркман. Това е премиерният запис на Missa Scaramella от Якоб Обрехт в новореконструираната ѝ версия, създадена от музиколога и композитор Фабрис Фич заедно с Филип Уелър и Пол Колб. Месата на Обрехт върху италианската популярна мелодия Scaramella е достигнала до нас в непълен..

публикувано на 30.09.24 в 14:59

Самочувствие на сцената с оперния певец Окан Сипахиолу

Оперният певец от турски произход Окан Сипахиолу, който живее в Италия, град Катания, се установява в оперния хор на града. Макар да завършва магистратурата си в Турция неговия живот е в Сицилия. Той ни въвежда не само в света на операта и нейния дом Италия, но и в специфичната техника "Александър", с която се занимава. Разказ за това какво..

публикувано на 30.09.24 в 13:05

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 октомври 2024 г.

1 октомври Свири Германският симфоничен оркестър с диригент Андрис Пога. 3.00 часа – Лили Буланже (1893-1918), "В една тъжа вечер" (D'un soir triste). 3.12часа – Анри Дютийо (1916-2013), Концерт за виолончело "Tout un monde lointain" (Цял един далечен свят). Солист: Анастасия Кобекина (виолончело). 3.40 часа – Владимир Кобекин (р.1947), Gaillarda..

публикувано на 30.09.24 в 09:24

Васил Казанджиев на 90 години

Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители на изкуството. Забележителният български композитор, диригент и педагог ще бъде почетен с концерта "90 години Васил Казанджиев", който ще се състои в рамките на международния фестивал "Софийски..

публикувано на 28.09.24 в 10:05

Сублимно изпълнение на "Турандот" на сцената на Виенската държавна опера

С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като Турандот и Йонас Кауфман като Калаф сред други. Главната роля е дебют и за двамата изпълнители. "Психологическият подход на Клаус Гут и великолепното дирижиране на Марко Армилиато се разгръщат във..

публикувано на 28.09.24 в 08:00