Министерството на здравеопазването ще предложи законодателни промени, които да ограничат паралелния износ на лекарства, обяви здравният министър Петър Москов. Мярката се налага, след като през януари Конституционният съд отмени правото на Изпълнителната агенция по лекарствата да забранява този вид експорт. Пациенти сигнализират периодично, че износът води до изчезване на скъпо струващи животоподдържащи медикаманти от аптеките. Mинистърът на здравеопазването Петър Москов заяви:
Аз имам болка от решението на Конституционния съд. Съобразили сме с него и в момента подготвяме друг вариант на законопроекта, в който да има ясно дефиниран списък критерии за медикаменти, които често изчезват от българския пазар, също са предмет на паралелния износ, за да може държавата да ги контролира. Точната група медикаменти и критериите, по които да се определя включването на такива медикаменти е предмет на работата в момента и ще бъде предварително съгласувано с нашите европейски партньори.
Има лекарства, които периодично изчезват от аптеките. Не са много, но са скъпи, животоподдържащи и трудно заменими. С аргумента "защита на българските пациенти" преди година парламентът прие промени в Закона за лекарствата, с които даде възможност на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) да забранява износ. В средата на януари 2015-а обаче Конституционния съд отмени тази разпоредба, тъй като тя противоречи на европейското законодателство, и разговорът за паралелния износ беше рестартиран. Ваня Добрева, председател на Асоциация "Хипофиза" заяви:
При нас лекарството започна да изчезва от аптеките от началото на 2014-а година, като периодично то не може да бъде намерено и следователно пациентите остават за определен период без лечение.
Паралелният износ е официално разрешен и регламентиран в държавите от ЕС. При този механизъм търговците на едро имат право да изнесат част от произведените на българския пазар лекарства в други европейски страни, където цената на тези лекарства е по-висока.
Участниците в пазара обаче не смятат, че причината за периодичния недостиг на лекарства е в паралелната търговия. Нещо повече, регулаторният орган ИАЛ също няма данни изнасянето на медикаменти да причинява вреди на българските пациенти. София Пенева, началник отдел "Разрешаване и контрол на производството" в Агенцията:
Не можем да кажем дали причината е именно паралелният износ, защото разпространението на лекарствен продукт на територията на страната е въпрос на търговска политика на производителите, притежатели на разрешение за употреба. В много случаи лекарствените продукти се изтеглят от българския пазар поради ниските цени, така че не е единствената причина т.нар. паралелен износ.
Най-често отговора за липсващото лекарство чуват пациенти с ревматологични заболявания. Техните медикаменти се продават с голяма отстъпка в България, което ги прави атрактивни за износ. За пример може да послужи лекарството Хумира, което се ползва освен за ревматологични и при някои онкологични заболявания. Медикаментът струва около 2000лв, 1500 от които плаща НЗОК, а останалите 500 се покриват от компанията производител. От средата на март до края на миналата година в ИАЛ са постъпили 204 заявления за износ на общо 70 539 опаковки от този медикамент. Тези цифри обаче на практика не означават нищо.
Фактът, че нещо тук не е в ред, излиза на яве в решение на КЗК от декември миналата година. Комисията установява, че през 2012-а и 2013-а Здравната каса е реимбурсирала с близо 1000 опаковки по-малко от компанията производител. Това означава, че някой е излъгал компанията, и е прибрал отстъпката от 500 лв. на опаковка. Според председателя на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства Христофор Иванов, този някой не са компаниите, които правят легален износ.
Има криминални практики в паралелната търговия, убеден е и председателят на БАТЕЛ Димитър Димитров. И Димитров обаче е на мнение, че паралелната търговия, или поне законната такава, не могат да причинят дефицити, застрашаващи българския пациент.
От Асоциацията за развитие на паралелната търговия пък виждат решението в създаване на електронна система, която да създаде прозрачност за това какво влиза на българския лекарствен пазар, какво излиза от него, кой, как и по какъв начин търгува.
Плановете на бизнеса обаче не изглежда да са на дневен ред. За държавата в лицето на ИАЛ планираният от МЗ ограничителен списък е добър вариант.
Остават надеждите на пациентите, че каквото и да е решението на институциите, то ще осигури лекарствата им в аптеките.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен..
Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. ЦЕРН е основан от 12 европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg