Около 42 % от бебетата между 6 и 12 месечна възраст у нас страдат от желязодефицитна анемия. Във възрастовата група от 2 до 4 години, недостиг на желязо изпитват около 26 на сто от децата. Това каза, в „Нашият ден- практично“, д-р Ивелина Герова - специалист по хранене и захранване на бебета и ръководител на Кампанията „Първите 1000 дни... и след това”. Тя допълни, че българските семейства подценяват разнообразното и рационално хранене. По други данни от проучването, което беше огласено месото и рибата присъстват регулярно в менюто на едва 10% от семействата, за сметка на колбасите, които остават предпочитан продукт в трапезата на българина. Пълнозърнестият хляб и продукти също все още не са предпочитаният вариант за набавяне на въглехидрати. Отсъстват и протеини от растителен произход - бобови, грах, нахут. „Всичко това е въпрос на хранителна култура и навици, не толкова на финансови възможности“, е категорична д-р Герова. Тя коментира и други проблемни дефицити в организма на възрастни и подрастващи - тези на цинк и на витамин Д. Сред причините, които съобщи, за недостига на важния за растежа на детския организъм витамин са както ранното захранване с кисело мляко, за сметка на обогатените с него преходни млека, така и използването на слънцезащитни кремове с висок фактор.
По мнение на д-р Герова, вегетарианството при децата трябва да бъде въпрос на техен личен избор, а не на родителите им. „Всеки, още от вътреутробния период, има изявени хранителни предпочитания, а гладът и жаждата са толкова силни инстинкти, вградени във всеки един от нас, че ако организмът има нужда от някакво вещество, той намира начин да си го добави. Отговорност на родителите е да предложат на децата оптимален и балансиран хранителен режим. Детето само ще избере, кое е най-подходящо за него в зависимост от неговите индивидуални потребности“.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg