Ето какво казва авторката за темата на пиесата: Голямата история се състои от множество малки. Често не си даваме сметка, че зад събитията, описани от историците има безброй незабележими лични съдби. Политиката на нашата държава по отношение на българските турци и помаци промени живота на хиляди хора. Много заминаха, други останаха, едни смениха имената си, повечето се съпротивляваха. Белезите от тази драма още стоят. Формалното връщане на имената на хората не изтри следите. Днес разделението в българското общество не е толкова видимо, времето е покрило с патината на забравата раните, но случващото се в света дава знак, че възможностите за диалог се изместват от насилието, че човечеството повтаря грешките си. В такива моменти ролята на културата става особено видна. Тя дава шанс да опознаем и разберем другия, а и той нас. Преди да е станало късно.
Опитах се да видя под микроскоп една лична история, свързана със събитията от 1972 година, когато се провежда кампания по насилствено преименуване на помаците у нас. Още през 90-те, когато Малина Томова, Румяна Петкова и Светла Ганева направиха филма „Гори, гори, огънче” (1994), съм разговаряла с Малина Томова, чийто сценарий е основан на лични впечатления. Реакцията срещу филма тогава показа, че обществото ни не си беше дало сметка за какво става дума. Патриотарските настроения се активираха дотам, че не само службите, неизтребимите служби!, реагираха със заплахи към Малина Томова, но писателят Николай Хайтов си позволи да я нарече „отродителка” и още по-силно: „Огън трябва да изгори „Гори, гори, огънче”!. Но най-тежкото за авторите на филма беше, когато възмутените селяни от Мугла писаха писмо да се спре филма, защото не отразявал точно живота им... Милиционерът, превърнал се после в свещеник Боян Саръев, също порица публично филма. Авторитетните гласове, които го защитиха, като президентът Желю Желев, писателите Радой Ралин, Георги Мишев и много други, бяха заглушени и филмът не се излъчи повече на малкия екран. Пророчески са тогава думите на екипа на в. „Стършел” по повод кампанията срещу филма: Напълно сме съгласни, че завръщането на комунизма в нашата страна става под маската на национализма. Двадесет години по-късно нещата не са се променили особено.
Разказът „Името” от сборника „Гошко” проследява драмата на една жена от това време, имала лошия късмет да се влюби в свой състудент помак, който бяга от България, когато искат да му сменят името. Това е загатнато от заглавието и също в разказа. Надявах се читатели да припознаят личната си история през него. Оказа се, че много хора, които са го прочели, не обърнали внимание ЗАЩО така се стича животът на героинята, навремето не са обърнали много внимание и даже вече почти са „забравили” за срамния Възродителен процес. Затова преработих разказа в пиеса за Радиотеатъра, като акцентирах на причините за съдбата на тази жена. Смятам, че онова, което „замитаме” дълбоко в паметта си, опитвайки да го омаловажим, може да напомни драстично за себе си и да изригне с голяма сила точно, когато най-малко очакваме.
Благодаря сърдечно на екипа, работил върху радиопиесата. Благодаря на Теодора Димова, която провокира проекта, на Цветана Манева и Снежина Петрова, които застанаха зад него. Посвещавам радиопиесата на светлата памет на Малина Томова, която сега щеше да е на 65... Като знам колко е критична, моля я да прости неволните ми грешки.
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по прочутата пиеса на големия шведски режисьор и драматург е дело на режисьорката Детелина Станева, която е сред най-младите творци в българския театър. Текстът на Ингмар Бергман е в превод наВаса Ганчева...
Срещаме ви с едно от най-смелите пространства за съвременно изкуство в София – галерия "Пунта". Открита през 2022 г. на улица "Дунав", галерията е основана от куратора Бояна Джикова и художниците Аарон Рот и Викенти Комитски. Тя е посветена на пост-интернет естетиката и на така наречения "траш арт" – художествена практика, която експериментира с..
90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ. Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg