Вместо българската икономика да печели от прииждащите чужди граждани, търсещи убежище в страната, България прави допълнителни разходи за тяхната издръжка, които са непосилни за оскъдния национален бюджет. Тоест вместо да печели от чуждестранната работна ръка, София допълнително харчи за тяхната издръжка. Вярно е, че за разлика от по-развитите икономически страни, малко са бежанците, които по своя воля са избрали България за своето бъдеще и щастие. Те не са и канени да дойдат на българска територия. Те идват в повечето случаи, защото България е сравнително близо до родните им места и е част от бленувания богат и благоденстващ Европейски съюз.
В момента в България пребивават около 6000 бежанци, но се очаква нова имигрантска вълна с идването на пролетта. Тези хора идват предимно от Близкия и Средния Изток и от Северна Африка и повечето от тях гледат на България като на транзитна точка по пътя към богатия Запад. Но все по-малко успяват да стигнат до там и да останат, тъй като според европейските правила, те трябва да бъдат върнати в първата страна от Евросъюза, която ги е приела. Тази година се очаква да бъдат върнати обратно от Западна Европа в България към 3000 напуснали я бежанци. Ненапразно предстои изграждането в страната на два нови лагера. Но, както наскоро каза комисарят по човешките права към Съвета на Европа Нилс Муйжниекс, България трябва да гледа на бежанците не като на временно, а като на трайно пребиваващи в страната и да адаптира съответно своята интеграционна политика. Изглежда, че на подобно мнение е и вицепремиерът Меглена Кунева, която също обяви, че предстоят значителни промени в подхода на държавата към бежанците и създаването на един общ за всички засегнати ведомства държавен орган за координация на мерките и политиките към тази група чужденци:
На този етап е малко трудно да говорим за интеграция – казва Мохамад Ез от Асоциацията на сирийските бежанци. – За да се интегрира един човек, трябва от самото му идване тук да започне да учи език, да контактува с местните жители – българите. Бежанците като седят по лагерите те не учат език, не знаят нищо за страната. Ако ги пуснете в града – ще се загубят. Затова трябва да знаят езика, а след като получат статут, независимо какъв – хуманитарен или на бежанец, да намерят жилище за себе си и за семейството си. Агенцията за бежанците се ангажира с определен човек, докато получи решение за статута. Ако говорим за интеграция, трябва да се осигури жилище, обучение за работа, изучаване на езика. На практика обаче, след като получат статут, бежанците са буквално на улицата, казват им да си намерят жилище и работа и да се интегрират – как да стане това?
Затова първото и най-важното нещо за приобщаването на тези чужденци към българската действителност е те да бъдат стимулирани и подпомогнати да научат български език. Това е абсолютното необходимото първо и главно условие, защото без да могат да говорят и разбират български език, те не могат да се надяват на нещо по-различно от елементарните грижи за тях в бежанските лагери. А престоят в тях е ограничен и рано или късно те ще трябва сами да излязат на трудовия пазар и да си търсят препитание. В това отношение Агенцията за бежанците полага значителни усилия и възнамерява да продължи в тази посока и в бъдеще, но е очевидно, че и самите бежанци трябва да проявят по-голямо желание да се справят с езиковата бариера:
Аз от 20 години съм в България и на мен не ми е никак лесно да се оправям – подчертава Мохамад. – Да не говорим за това, че България е бедна страна, не може да се сравни със стандарта на живот в Германия. Затова бежанците искат да ходят в Германия. Там като им се даде статут им се осигурява жилище и издръжка. Тук това няма как да стане, защото стандартът е съвсем различен и няма работа. Тук успяхме да намерим работа за около стотина души, но за повече… Очаква се нова бежанска вълна. Притокът от бежанци в близко бъдеще няма да спира. Докато не се намери решение на сирийския конфликт, потокът няма да спре. В Турция има два милиона бежанци, не може да се намери работа за всички. Всеки иска да оцелява къде да оцелява, няма къде освен в Европа. Защото тук има закони, демокрация, свобода, затова хората идват тук.
Преобладаващата част от тези бежанци са прогонени от своите ферми селяни, нискоквалифицирани и нискообразовани работници с неособено ценна квалификация. Според български експерти, на тях може да се предложи заселване и експлоатация в напуснати от българите села и изоставени земеделски земи. Но има и хора с по-високо образование, с повече професионални умения, каквито българската икономика търси. Именно към тях изглежда е насочена новата инициатива на няколко големи общини от Югоизточния район на България, водени от проспериращия черноморски град Бургас. През януари тези абсолютни новатори за България лансираха уникална за страната инициатива за привличането на висококвалифицирани имигранти. Проектът е финансово подкрепен от Европейския съюз, който очевидно е преценил, че начинанието е смислено и заслужава да бъде субсидирано. Проектът предвижда създаването на информационна платформа за пазара на труда на територията на Югоизточния регион. Платформата ще позволи на работодателите в района да предлагат вакантни работни места и по този начин да се поощри привличането на образовани, квалифицирани имигранти:
Сред бежанците има и висшисти, които говорят английски език – казва Мохамад Ез. – Познавам много от тях, които успяват да се интегрират, но те имат желание. Това е и въпрос на желание. Повечето не искат да учат български, защото се надяват след като получат статут да заминат за Германия. И това не е защото не харесват България, а защото няма как да оцелеят. Тук те контактуват с хората, а там социалният живот е скучен, но осигурен.
Дали ще има някакви практически резултати от този проект, остава да се види, но все пак трябва да се припомни, че той всъщност е продължение на преди това осъществен сходен план, който навярно е насърчил общинарите да продължат по пътя, по който са тръгнали. Дано опитът им да се окаже насърчителен и за други райони на България и да допринесе за по-голямата икономическа интеграция на чужденците в страната.
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg