Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Тоска“ - 90 години триумф по българските сцени

БНР Новини
Джакомо Пучини




На 22 декември в Лука е роден композиторът възпял може би по най-вълнуващ начин любовта на жената. Тази година се навършиха 90 години от смъртта му. Оперите му винаги са били любими и за българските изпълнители и за българската публика. След по-малко от месец ще се навършат 115 години от световната премиера, а можем да споменем и 90-годишнината от българската премиера на операта „Тоска”.
Драмата на Викториен Сарду е представена за първи път в Париж на 24 ноември 1887 г. Успехът на пиесата според специалистите се дължи най-вече на Сара Бернар, която играе Тоска. С нея Сарду предприема голямо европейско турне, а творбата е играна във Франция над 3000 пъти. Пучини гледа спектакъла през 1889 г. в Милано и в Торино, и въпреки че не разбира френски е истински завладян от интригата. Решава че трябва да я превърне в опера.
На 7 май 1889 г. той се обръща към издателя си Джулио Рикорди с молба да проучи въпроса с авторските права и да получи разрешение за обличането на пиесата в музика. „В тази Тоска виждам операта, от която имам нужда”. Рикорди изпраща в Париж агента си Емануеле Муцио, за да преговаря със Сарду, който казва, че предпочита пиесата му да бъде адаптирана от френски композитор. Все пак Рикорди постига съгласие с писателя и дава задача на Луиджи Илика да направи сценарий.
През 1893 г. Рикорди получава разрешение да бъде създадена опера и то от друг композитор – Алберто Франкети, който малко преди това е имал огромен успех с операта си „Христофор Колумб” (1892). Луиджи Илика подготвя либретото, което изпраща за одобрение на Сарду. Това се случва във френската столица в присъствието на Джулио Рикорди и Джузепе Верди. В този момент Верди е в Париж за френската премиера на „Отело” и няколко години по-късно в автобиографията си ще сподели, че ако не е била напредналата му възраст, със сигурност той щял да напише опера по този сюжет.
Няколко месеца по-късно Франкети отказва сюжета и така Рикорди може да предложи либретото на Пучини. Някои историци казват, че Рикорди обяснил на Франкети, че драмата е много брутална и едва ли ще има успех. Сам Франкети разказвал на децата си, че благородно се отказал от сюжета заради Джакомо и добавял: „Пучини имаше повече време от мен.”
Франкети връща правата през май 1895, а през август Пучини подписва договора и започва работа в късната пролет на следващата година, малко след премиерата на „Бохеми”. Към екипа се присъединява и Джузепе Джакоза макар да смята, че в сюжета липсва поетичност, и че успехът на пиесата на Сарду се е дължал единствено на виртуозното изпълнение на Сара Бернар.
На премиерата в Рим пее митичната Хариклеа Даркле в партньорство с Емилио де Марки и Еудженио Джиралдони. Интересно е, че и името на младия Енрико Карузо също било спрягано за изпълнител на Каварадоси, но ролята била поверена на де Марки. През 1900 г. всяка премиера на опера на Пучини се превръщала в събитие от национално значение. Всички очаквали кралица Маргарита Савойска и тя наистина пристигнала, макар и след края на І действие. Присъствал министър председателят на Италия и голяма част от кабинета му. Не пропуснали събитието и много от съперници на композитора, сред които Алберто Франкети, Пиетро Маскани, Франческо Чилеа, Илдебрандо Пицети.
Обичайно, като на премиера атмосферата била твърде напрегната и изнервена, а заради многото закъснели слушатели диригентът Леополдо Муньоне прекъснал изпълнението и започнал спектакъла отначало. Първите отзиви били леко резервирани, но после всичко тръгнало с огромен успех и само за следващите три години „Тоска” била представена по цял свят, на най-големите сцени.
На 11 юли Пучини присъства на премиерата в „Ковънт Гардън”, Лондон. Успехът отново е зашеметяващ и още на 4 февруари 1901 г. „Тоска” пресича океана и е представена в Метрополитън опера, Ню Йорк. На 13 октомври 1903 г. на премиерата в Париж присъства и Сарду, който вече е на 72 г.
С началото на новото хилядолетие се ражда може би най-популярната опера, която трайно бележи съдбите на поколения певци – сопрани, тенори и баритони. Дълги години имената на Еми Дестен и Енрико Карузо се свързват с ролите на Тоска и Каварадоси.
Във Виена и Метрополитън властва Мария Йерица, която казват била идеала на Пучини за тази роля. Така е до появата на Мария Калас, която отнема първенството от всички предшестващи я изпълнителки и до днес е смятана за най-съвършената изпълнителка на тази партия. Особено с партньор Тито Гоби като Скарпия. За първи път тя пее Тоска на 18 години на 27 август 1942 г. в Атина на гръцки и това е последната роля, който тя изпълнява на сцена на 7 май 1965 г. в „Ковънт Гардън”, Лондон.
Сред имената на най-обичаните изпълнители в „Тоска” блестят и българите Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Стоян Попов, Никола Николов.
Записите, които ще звучат в предаването са от спектакли на Софийската опера осъществени през различни години. Диригенти са Хелмут Зайделман, Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Руслан Райчев, Иван Маринов.
В ролята на Тоска ще се превъплътят Сийка Петрова, Радка Конфорти, Юлия Винер, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Мария Белчева.
Като барон Скарпия ще чуете Христо Бръмбаров, Иван Попов и Стоян Попов, а ролята на Каварадоси ще изпълнят Тодор Мазаров, Никола Николов, Любомир Бодуров, Румен Дойков.

Съдържание на операта „Тоска”

петък, 19 декември, от 23 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05