БНБ е подготвила специален проектозакон във връзка с казуса "КТБ"

Българската народна банка е подготвила специален проектозакон във връзка с казуса с КТБ. Целта е банковият надзор вече да бъде осъществяван от управителя на БНБ, а не от ресорния подуправител, както е сега. Подкрепа от политиците за тези промени поиска управителят на БНБ Иван Искров, който представи пред парламентарната комисия по бюджет и финанси всички факти около поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор и резултатите от одита в нея:

Съгласно действащия от 1997-а година и до момента Закон за БНБ, законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията „Банков надзор“ на подуправител, който и да е той, ръководител на Управление „Банков надзор“. Управителят и другите членове на Управителния съвет на Централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор. Във връзка с това внасяме и законови промени, с които ще поемем такива отговорности, разбира се, ако бъдем подкрепени от вас.

Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев увери в подкрепата на парламента и правителството:

Мерките, които ще трябва да бъдат взети в тази посока, са свързани не само с участието на българския парламент, но най вече и с участието на българското правителство в лицето на финансовия министър.

Финансовият министър Петър Чобанов не изключва държавната подкрепа за уреждане на банковия казус да повиши бюджетния дефицит над разрешения праг от три процента от брутния вътрешен продукт:

Хипотетично ако се приеме, че подкрепата ще бъде в границите на около милиард и половина, в зависимост от схемите, които се използват и при използване на парите на фонда, може да се стигне и до около два милиарда. Това означава, като добавим дефицита за тази година, че дефицитът на начислена основа би надхвърлил три процента и това е коректно да бъде отбелязано. Има инструменти, които ако бъдат използвани, съответно тази сума и евентуалното влияние върху дефицита могат да бъдат намалени.

Управителят на БНБ Иван Искров призова да не се прехвърля отговорността върху Централната банка за случая с Корпоративна търговска банка. По време на изслушването си от парламентарната комисия по бюджет и финанси Искров предложи да се правят по-чести ревизии на банки с твърде бърз растеж на капитала:

Последната ревизия, която е правена в банката – напълно, включително кредитен портфейл, е към 31-ви март 2013-а година. БНБ не е текущ контрольор на трезора на КТБ, особено в момента, когато очевидно е имало някакъв стрес. Когато трябва да носим отговорност за конкретни доклади, за конкретни решения, например доклади за ревизии не се гледат в Управителния съвет и това не е от мое време, а от много години. Сега вече аз искам, ако ще бъда управител в банката, да гледам и докладите. В никакъв случай не прехвърлям отговорност, искаме вие, народните представители, да ни подкрепите и със законопроекта, който ще бъде внесен, с който тежките отговорности да се качат на ниво управител и Управителен съвет. В изключително раздрусана политическа обстановка, толкова много години и всеки дърпа на една страна каруцата. Не желая да ми го прехвърляте на моята глава. А иначе колко били лошите кредити – не можем да кажем към този момент, защото това, което работи „Банков надзор“ е отчетни форми, те са отчели 2%. Друг е въпросът, че когато има по-голям кредитен растеж, както се случи с тази банка в последната година, вероятно оттук нататък трябва да се правят по-чести проверки. Например при банка, която е по-неактивна или по-бавно расте може да се правят и по-редки проверки. Но когато се види, че банката расте по-бързо, вероятно това ще бъде извлечено като поука и ще се правят и по-чести проверки.

Председателят на бюджетната комисия и зам.-председател на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев свика извънредното заседание на бюджетната комисия, за да бъдат изслушани управителят на БНБ Иван Искров и членовете на Управителния съвет. По-рано днес на пресконференция в БНБ управителят Искров представи пред медии одитния доклад за КТБ и дъщерното дружество "Креди Агрикол". Искров обяви, че кредитните документи за 3,5 млрд. от общо 5,4 млрд. лв. липсват, а по-вероятно е да са унищожени. Лицензът на КТБ ще бъде отнет, а всички сметки на граждани и фирми ще бъдат защитени и прехвърлени към дъщерното дружество "Креди Агрикол", което ще бъде одържавено. Искров направи уточнение, че средствата на мажоритарния собственик в КТБ и свързаните с него лица и фирми няма да бъдат гарантирани от държавата.