Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиоколекция: „Общението свърши, но красотата... остава. Вселената е пълна с нея.“

Радиоколекция „Втората част на разговора” - театрален радиовариант по едноименното есе на Цветан Стоятнов в шест части, които ще излъчим на: 21, 22, 23, 24, 25 и 28 април от 21.20 часа, режисьор Иван Добчев

Знам, че ще си навлека гнева на теоретиците и ще бъда упрекнат в пълно неразбиране на естетиката, но въпреки това се изкушавам да нарека хубавия разговор изкуство. Хубавият разговор е истински концерт. Той изисква пълна съгласуваност независимо от това, дали в него участват равностойни инструменти, или основната фраза на единия само се поддържа от съпровода на другия. Отначало тоновете прозвучават малко плахо и нерешително, но постепенно взаимната симпатия и патосът на сближаването все по-сигурно размахват диригентската си пръчица. Вие с щастливо учудване забелязвате, че мислите ви, тръгнали поотделно, вече вървят в обща посока, настигат се и се отминават, после пак се догонват и със смях си стискат ръцете, удивени и опиянени от постоянната си близост.
                                                                                                                                           Цветан Стоянов

Есето „Втората част на разговора” може да бъде оприличено  на концерт, но  изпълнителите не вървят „в обща посока”, не се „догонват  със смях” , не си стискат ръцете, удивени и опиянени от постоянната си близост”. Точно обратното. В този  чут във въображението на Цветан Стоянов диалог два колоса на националноосвободителното движение и на българската литература Каравел и Ботев  яростно спорят. Фонът е въстанието, конфликтът е саможертвата. И двамата страстно търсят аргументи за своята позиция. И двамата съзнават, че делото е обречено. Спорът е за смисъла да се жертваш за изгубена кауза. Като в калейдоскоп се въртят истини и полуистини, митове и легенди, победи и падения - сложната сплав градила векове, капка по капка като сталактит народната душа. Във въображаемия разговор с достойна за духовните великани сила се борят трагизми и възторзи,  кървящи разочарования и светли надежди. С патоса на словото и актьорската отдаденост спектакълът буди чувства, заспали като семена в дълбока зима.

След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи, като Цветан Стоянов.”  

                                                                                                                                             Тончо Жечев

Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството — в едно от своите медицински превъплъщения — го убиха.

                                                                                                                                             Константин Павлов

Цветан Стоянов е литературен историк, критик, философ, преводач, писател. Превеждал е произведения на Шекспир, Суифт, Байрон, Шели, Колридж, Бърнс, Шарлот Бронте, Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Джек Лондон, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Киплинг, Стайнбек, Колдуел, Джон Брейн, Харпър Ли и мн. др. Автор е на книгите „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“, “Мъдростта на древните митове” (със Здравко Петров) и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др. Умира само на 41 години заради поредица от лекарски грешки.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02