100 години от рождението на Борис Христов. Ролите му в „Атила” и „Сицилианска вечерня”

Борис Христов изпълнява ария на Джовани да Прочида от второ действие на „Сицилианска вечерня”.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Повечето от редовните ни слушатели вероятно знаят, че през цялата 2014-а – годината, в която се навършва един век от рождението на Борис Христов, програмата за култура и образование на БНР всеки месец ще посвещава по една от оперните си вечери на изкуството на великия българин. След легендарните му роли, представени през януари и февруари – Борис Годунов и крал Филип Втори, тази събота ще припомним две от големите Вердиеви превъплъщения на Борис Христов – Атила от едноименната опера и Джовани да Прочида от „Сицилианска вечерня”. Но преди тях могъщият му глас ще прозвучи с ария от „Набуко”. Партията на жреца Захария – един достоен и достолепен духовен водач, който не спира да вярва и да вдъхва вяра и надежда у сънародниците си, е повече от подходяща за начало на вечер, която има за цел да ни припомни един дълбоко обичан и почитан човек и артист – идеал за достойнство и свобода, известен с пълното си, почти жреческо посвещаване на съвършенството.
След „Набуко” продължаваме с „Атила” – още една от серията героико-патриотични опери, създадени от Джузепе Верди през 40-те години на XIX век. Според Карло Курами и Маурицио Модуньо – италианските автори на най-голямото, подробно и задълбочено издание, посветено на Борис Христов, операта „Атила” до голяма степен дължи настоящата си известност именно на Борис Христов. На първо място – той е първият изпълнител на централната роля в първата съвременна сценична възстановка от 1962 година във Флоренция. На второ – Борис Христов е участвал в още няколко от най-значимите постановки на „Атила” от втората половина на ХХ век – в Триест през 1966 и във Венеция през 1976 година. На трето и съвсем не на последно място – с партията на Атила Христов показва големия потенциал на тази роля на многобройните си конкуренти, дошли след него – от Гяуров до Рейми. В книгата на Курами и Модуньо е отделено особено внимание върху интерпретацията на Борис Христов на финала на операта: „... с какво крешендо, пълно с удивление и презрение Атила се обръща към Одабела, Форесто и Ецио, събрали се, за да го съсипят, след като са били облагодетелствани от него. И с какво майсторство той използва различна интонация, обръщайки се към всеки от тримата събеседници. Да не говорим за помитащия му гняв, който ги събира в едно”.
На слушателите ще предложим цялостния запис на „Атила” от Джузепе Верди, направен на 1 декември 1962 година в Театро Комунале – Флоренция. В спектакъла участват солисти, хорът и оркестърът на Майските музикални тържества. Диригент е Бруно Бартолети, а освен Борис Христов в ролята на Атила, ще слушате великолепния баритон Джанджакомо Гуелфи като Ецио, сопраното Маргерита Роберти в партията на Одабела и тенора Гастоне Лимарили – Форесто. В ролите на Улдино и Леоне – Франко Франки и Марио Фрозини.

След Атила ще припомним една рядко изпълнявана от Борис Христов роля, затова пък в исторически постановки. Това е Джовани да Прочида в „Сицилианска вечерня” – всъщност и до днес рядко поставяна на сцена Вердиева опера. Според Карло Курами и Маурицио Модуньо двете постановки на „Сицилианска вечерня” – от Майските музикални тържества във Флоренция и от Миланската Скала през 1951 г., са сред десетте най-големи оперни събития в света през 50-те години на ХХ век. Концертното изпълнение в Торино от 1955 г. не е толкова успешно, но и в него участниците впечатляват – Анита Черкуети от 1955 г. срещу Мария Калас от 1951 г., Карло Талябуе срещу Енцо Маскерини, Марио Ортика срещу Джорджо Коколиос-Барди и Борис Христов срещу самия себе си. Според Курами и Модуньо записите от 1951 г. от години се радват на особено висока оценка от оперомани и критици, защото изпълнението на Ерих Клайбер е „блестящо, със съвършено владеене на оркестъра и разтърсващо драматично напрежение, но и с известно френетично бързане, което без съмнение изгаря всичките наслоени традиции (достатъчно е да помислим за последния финал), но пък проваля възможността за по-артикулирано и нюансирано пеене. От това страда целият състав, но може би най-много Христов, тъй като той винаги е принадлежал към категорията на певците аналитици (ясна дикция, вкус към оттенъците) и се е чувствал много по-добре при по-гъвкави и широки темпа... Силният момент на пето действие са голямата сцена и финалният терцет на Прочида, Елена и Ариго, всъщност дует между баса и сопраното, към който тенорът се присъединява по-късно. Изглежда, че се повтаряме, – пишат Курами и Модуньо – но ние продължаваме да твърдим, че в днешната опера мигове като едновременното участие на Калас или Черкуети с Христов в драматичен дует, който те оставя без дъх и без думи, или пък призивът за „Вендета” в последния финал не могат да се повторят, а може би ще останат въобще неповторими”. И още подробности за тази постановка в книгата „Борис Христов” на Карло Курами и Маурицио Модуньо: „През май и юни (1951 година) Христов участва във флорентинския фестивал „Маджо Музикале” и продължава да бъде любимец на публиката. Открива сезона със „Сицилианска вечерня” заедно с Калас в ролята на графиня Елена и с тосканския баритон Енцо Маскерини в ролята на Гуидо ди Монфорте. Режисьор и постановчик е Херберт Граф. Диригент е известният Ерих Клайбер, който поради неразположение на гръцкия тенор Джорджо Коколиос, по време на репетициите пее партията на Ариго „с приятен глас”, като си спомня Франка. Любопитно е да се отбележи, че работата на Клайбер върху тази „Сицилианска вечерня” е често нарушавана от тогавашния печат, който парадоксално хвали интерпретациите му на Бетовен и Моцарт, но му отказва „разрешителното” да бъде голям Вердиев интерпретатор. От друга страна – и постановката на Граф, и горкият Коколиос, смятан от Гуалтиеро Франджини (от вестник La Nazionale italiana) за „вдървен и смешен на сцената и за недобре подготвен за вокалната интерпретация на образа”, предизвикват доста съмнения около постановката. Христов обаче е хвален от всички: В това издание на „Маджо Музикале” Борис Христов беше удивителен Прочида, а Мария Менегини Калас в ролята на Елена бе негова достойна партньорка. Двама изключителни певци, нещо твърде рядко днес; цялостни, изградени, особено Христов, с мощния си глас и вълнуващото си пеене. По-нататък Курами и Модуньо цитират още две италиански издания, поместили критики за спектаклите на „Сицилианска вечерня” във Флоренция през 1951 г., в които четем: ... Борис Христов. Този изключителен артист сякаш е създаден за нас – характерът му се свързва по съвършен начин с най-любимите ни оперни произведения. Независимо дали играе главна или второстепенна роля, по някакъв вълшебен начин той става веднага най-значимата фигура в спектакъла, най-обичаният, символ на самата опера. И още: ... Христов, благодарение на богатството и красотата на гласа си, благодарение на дълбоката си музикална чувствителност и на изключителната си способност да се превъплъщава напълно в най-различни герои, успя да изрази по блестящ начин бурните чувства на благородния родолюбец.
Партията на Джовани да Прочида ще си припомните във второ, четвърто и пето действие на „Сицилианска вечерня” – спектакъл, състоял се през месец май 1951 година в рамките на Майските музикални тържества във Флоренция. Диригент е Ерих Клайбер, в ролите участват: Мария Калас – Елена, Борис Христов – Джовани да Прочида, Енцо Маскерини – Монфорте и Джорджо Коколиос-Барди – Ариго.

22 март, от 20.00 часа

Съдържание на операта „Атила”

Споделете

100 години от рождението на Борис Христов. Ролите му в „Атила” и „Сицилианска вечерня”

"Калас и Онасис" – опера-мюзикъл за любов, ревност и предателство

Александрина Милчева на 90 години

Най-великият жив блусмен от Мали с концерт в София

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 декември 2024

Есенно издание "Културама в музея"

Начо Герерос е очарован от българската публика

Най-великият жив блусмен от Мали с концерт в София

Нов сборник с разкази на Палми Ранчев

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР