В днешната вечер ще припомним името на диригента Силвио Варвизо, роден на 26 февруари 1924 година в Цюрих. Варвизо си отиде на 1 ноември 2006 в Антверпен, където само месец и половина преди това бе провел последния си спектакъл – „Тоска“ във Фламандската опера. Целият му творчески път е почти изцяло посветен на голямата му страст – операта. Силвио Варвизо, който се е чувствал комфортно по-скоро в сянката на оркестрината, отколкото на концертния подиум, е работил в най-големите световни оперни театри с най-бляскавите звезди от втората половина на ХХ век – Съдърланд, Геда, Френи, Доминго. И въпреки, че името му е най-често свързвано с оперни градове като Париж, Стокхолм, Ню Йорк, Мюнхен, Хамбург и Виена, нашата вечер ще започне с един от студийните му записи, направени през 80-те години на миналия век с Дрезденската Щатскапеле.
В началото на ноември 2006, по повод смъртта му, британският „Телеграф“ отбеляза: „... Той беше елегантен, очарователен и изключително изразителен човек и – независимо от набега му към „тевтонския“ Прокофиев – голям защитник на операта на оригиналния й език. Беше особено изискан и чаровен с примадоните; бе известен с елегантната сдържаност на дирижирането си, както и с това, че бе проницателен търговец в политиката на управление на субсидирания театър.“ По същия повод В „Ню Йорк Таймс“ Ан Миджет написа, че Варвизо е направил „забележителна международна кариера, без да търси слава“ и че е дирижирал „...с елегантна умереност в най-големите оперни театри в света. Той бе култивиран и знаещ музикант с огромен опит - както със старинни, тъй и с нови творби, от „Юлий Цезар“ на Хендел до световната премиера на „Титус Фойерфукс“ от Хайнрих Зутермайстер. Репутацията му сред музикантите изпреварваше славата му отвъд театралните стени, макар че той също така записваше интензивно...“. Като примери за звукозаписната дейност на Варвизо Ан Миджет дава „Италианката в Алжир“ и „Севилският бръснар“ с Тереза Берганца и „Селска чест“ с Марио дел Монако“, но ние можем да продължим с „Норма“ с Елена Сулиотис, Фиоренца Косото и Марио Дел Монако или „Анна Болейн“ с Елена Сулиотис, Мерилин Хорн и Николай Гяуров, или пък „Любовен еликсир“ с Рери Грист и Николай Геда.
Кариерата на Варвизо започва в малки оперни театри в родната му Швейцария през 40-те години на ХХ век. Всъщност, всичко започва от семейството - баща му е вокален педагог. В интервю за британски журналист през 1974 година Варвизо казва: „Семената бяха посяти в дома на баща ми в Цюрих. Той беше много забавен човек и у дома постоянно всички забавлявахме разни певци, някои от тях доста известни“. Въпреки това, а може би именно затова, Силвио не иска да се занимава с пеене. В Консерваторията в Цюрих той учи пиано, цигулка, кларинет, тромпет и ударни инструменти. Директорът на Консерваторията обаче го вижда като потенциален диригент и скоро се появява първият шанс: „Един приятел, който работеше в театъра в Сен Гален изведнъж получи много добро предложение за работа за три месеца в Испания и ме помоли да го заместя“ – спомня си Варвизо. „Така 20-годишен дирижирах за първи път „Вълшебната флейта“ и почти веднага след това „Кармен“ – разбира се, възрастта ми не беше най-подходящата да се заемам точно с тази опера“. Следва сериозно обучение и дипломиране като диригент във Виена при прочутия Клеменс Краус, голям приятел на Рихард Щраус.
След няколко години на гостуване в различни швейцарски театри, през 1956 Варвизо става главен диригент на „Театър Базел“, където поставя няколко моцартови заглавия, както и творби от белкантовия репертоар. По същото време прави „тевтонския“ си набег, споменат от вестник „Телеграф“, като дирижира първото изпълнение на немски език на операта „Огнения ангел“ от Сергей Прокофиев. В края на 50-те години на ХХ век Варвизо прави няколко забележителни дебюта като гост-диригент в Дойче Опер – Берлин, Париж и Сан Франциско. През 1958 дирижира световната премиера на „Титус Фойерфукс“ от Хайнрих Зутермайстер в Брюксел. През 1961 отново е поканен в Сан Франциско, където дирижира премиерата за САЩ на „Сън в лятна нощ“ от Бритън. Първата му опера на фестивала в Глайндборн е „Сватбата на Фигаро“ през май 1962 – спектакъл, в който участва младата Мирела Френи. През същия сезон дирижира две опери на Рихард Щраус – „Ариадна на Наксос“ и „Буржоата благородник“, както и още веднъж „Сватбата на Фигаро“ на следващата година, последвана от изпълнения на фестивала BBC Proms. Дебютът му в Ковънт Гардън е с „Кавалерът на розата“ през 1962. Варвизо харесва Ковънт Гардън, най-вече заради възможността за сериозна и задълбочена музикална подготовка на всички нива, която дават в този театър. По време на кариерата си той често се завръща в Лондон, където дирижира популярни творби на Моцарт, Пучини, Щраус и Вагнер, наред с по-рядко изпълнявани опери като „Пелеас и Мелизанда“ на Дебюси. Един от най-успешните му спектакли е „Тоска“ в Ковънт Гардън – възстановка на продукцията на Франко Дзефирели от 1964, с участието на Гуинет Джоунс, Пласидо Доминго и Джон Томлинсън. Освен в Лондон, Силвио Варвизо печели голямо уважение и в Байройт, където започва с „Летящия холандец“ през 1969, последван от „Лоенгрин“ през 1971 и „Нюрнбергските майстерзингери“ през 1973. Известно е, че през 60-те години на ХХ век Вагнер съвсем не е на мода в Америка, съответно и в Метрополитън опера - Ню Йорк. Именно Силвио Варвизо е диригентът, изиграл важна роля за възстановяването на популярността на Вагнер отвъд океана. Доказателство за това са последните му представления в Метрополитън – на „Валкюра“ през 1983.
На 26 ноември 1961 Силвио Варвизо дебютира в Метрополитън опера с „Лучия ди Ламермур“ на Доницети. Същата вечер е триумфалният дебют на великата Джоан Съдърланд - Лучия, в партньорство с Ричард Тъкър в ролята Едгардо. През 60-те години Варвизо е редовен диригент в Ню Йорк, където представя 142 звездни спектакъла в годините до 1969. Това са „Мадам Бътерфлай“ на Пучини с Дороти Кирстен, „Прилепът“ на Йохан Щраус с Джинет Сковоти и Тиодор Упман, „Адриана Лекуврьор“ на Чилеа с Рената Тебалди и Франко Корели, „Сомнамбула“ на Белини с Джоан Съдърланд и Николай Геда, „Тоска“ с Габриела Тучи, „Вълшебната флейта“ с Анна Мофо и Джанна Д’Анджело, „Ариадна на Наксос“ с Робърта Питърс като Цербинета, „Аида“ с Биргит Нилсон в главната роля, „Дон Паскуале“ с Фернандо Корена, „Хофманови разкази“ с Уйлям Дули в ролята на четиримата злодеи, „Севилският бръснар“ с Рери Грист и Джордж Шърли, „Дон Жуан“ с Чезаре Сиепи и Мартина Аройо и „Фауст“ с Пилар Лоренгар в ролята на Маргарита.
Междувременно, през 1965 Варвизо е ангажиран за музикален директор на Кралската Шведска опера в Стокхолм – пост, който заема шест години. По същото време често дирижира в Баварската държавна опера, Хамбургската държавна опера и Виенската държавна опера. Неговият „Летящ холандец“ жъне голям успех в Байройт и е последван от още няколко вагнерови шедьовъра, представени от Варвизо на престижния фестивал. През 1972 той става артистичен директор на Щатсопер – Щутгарт, където работи осем сезона. През 1974 заема същия пост в Парижката опера, където остава до 1985. През 1983 се завръща в Метрополитън – Ню Йорк след 14-годишно отсъствие. Последното му – 147-мо представление в МЕТ е на 2 април 1983 и това е „Валкюра“ на Вагнер с Гуинет Джоунс като Брюнхилде и Манфред Юнг – Зигмунд.
През 1991 Силвио Варвизо става постоянен гост-диригент на Фламандската опера в Антверпен, където остава до края на живота си. Там се обръща отново към любимия си италиански репертоар. В последните години от кариерата си се концентрира върху творчеството на Пучини. Негова е и последната опера, която Силвио Варвизо дирижира в живота си – „Тоска“ на 19 септември 2006 в Антверпен.
В оперната вечер, посветена на Силвио Варвизо ще прозвучат фрагменти от „Кармен“ на Бизе, „Нюрнбергските майстерзингери“ на Вагнер, „Анна Болейн“ на Доницети, „Сомнамбула“ на Белини и цялостен запис на „Севилския бръснар“ от Джоакино Росини – регистрация, направена през 1964 година в Неапол с хор и оркестър „Росини“ и с участието на Тереза Берганца – Розина, Мануел Аусенси – Фигаро, Уго Бенели – Граф Алмавива, Фернандо Корена – Доктор Бартоло, Николай Гяуров – Дон Базилио, Стефания Малагу – Берта.
Съдържание на операта "Севилският бръснар" от Джоакино Росини
събота, 22 февруари, от 20.00 часа
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Фестивалът "Културама" продължава да радва своята публика с различни събития до края на година. "В няколко музея сме подготвили различни прояви. Ще имаме няколко концерта, които ще се проведат в София и в Историческия музей в град Петрич, където вече от един месец може да бъде видян нашия проект-изложба по едноименната книга "Сузи, внучката от..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg