Борис Христов - на първо място сред състав от звезди в спектакъл на „Дон Карлос” през май 1958 година

Ще излъчим цялостен запис на операта „Дон Карлос” от Верди. В годината, когато се навършва столетие от рождението на Борис Христов ще слушате великия бас в една от коронните му роли - Филип ІІ. Запис от спектакъл в Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон с дата 12 май 1958 година. Критици и меломани постигат завидно съгласие: това е най-хубавият запис на Борис Христов в ролята на могъщия испански монарх! Статистиката отчита, че в кариерата си певецът се е появявал на сцената с мантията на Филип ІІ 158 пъти.
Дебютът е през 1950 година в Театро Комунале във Флоренция.
„Когато ми предложиха да пея Филип бях обзет едновременно от възторг и страх”, спомня си Борис Христов първия досег с ролята. „Познавах операта. Бях слушал някои от ариите на плоча, а я гледах един единствен път във Виена по време на войната. Артистите от Щаатсопер пееха на немски. Добри певци, с усет за мярка. И постановката бе хубава, но не получих някакво определено впечатление. Героят изглеждаше сложен и цялостен като малцина други. Интригуваща бе историческата реалност около Филип ІІ. Открих много книги и изследвания относно характера му, както и отношенията с Карлос и кралицата. После преминах към Шилер. Сравнявах неговата трагедия с френските и италиански либрета, използвани от Верди. Започнах от нула – без да имам предвид някакво изпълнение, сиреч модел. Анализирах партията, като отделях изключително внимание и на оркестъра (твърде важен в тази опера), както и на ремарките на автора: не така многобройни, но пък съществени.
Веднага предпочетох изданието на „Дон Карлос” в четири действия. Оригиналът за парижката опера на места е твърде многословен, а френският език (макар и полезен, за да се разберат някои виждания на автора) не е най-подходящият за вердиевия музикален изказ”, смята
Борис Христов. Версията в четири действия му се струва по-стегната и силна, а и по-смела. Тъкмо тази версия възпроизвежда на сцената Лукино Висконти през 1958 година в Лондон. Постановката му се превръща в еталон и се мултиплицира години по-късно.
Ето още от Борис Христов: „Този „Дон Карлос” бе изключително представление, свързано за мен с особени преживявания. Познавах диригента Карло Мария Джулини. Бяхме работили с него вече няколко пъти. Познавах разбира се и Тито Гоби.
Ценях високо сценичните постижения на тенора Джон Викърс. Никога обаче не се бяхме срещали с Лукино Висконти – изключително сериозен, с изискан вкус и впечатляваща интелигентност. По време на репетиция го помолихме да ни даде напътствия в сцената с Филип и Родриго. Отговорът бе: „Направете го вие, аз ще ви наблюдавам…” Погледнахме смаяни, а той ни довери: „Така е добре. Нямам какво да кажа. Вие сте съвършени!” На друга репетиция Борис Христов и Висконти обсъждали голямата ария на Филип от V к. Прочутият режисьор бил удивен: „Пеете толкова добре в тази сцена! Създавате изключителна атмосфера…Бих искал да я подчертая. Какво ще кажете в дъното на сцената до леглото да стоят двете големи кучета, вместо в градината…” Лукино Висконти имал наистина фантастични идеи, но Борис Христов се замислил и за недостатъците. Ами, ако кучето започне да се прозява по време на арията? „Прав сте”, съгласил се режисьорът. „Но има и по-лош вариант. Ако кучето се прозява, публиката ще се развесели. Разлае ли се обаче, ще трябва да спуснем завесата и да се прибираме у дома…”
Премиерата на „Дон Карлос” в Кралската опера се превръща в бляскав фойерверк. В залата на 9.05.1958 година са куп знаменитости, сред които Ингрид Бергман, Лесли Карон, сър Джон Гилгууд…Знаменитият шекспиров актьор с нескрито вълнение и възторг поздравява
Борис Христов в гримьорната за изумителното превъплащение в ролята на Филип ІІ. Ентусиазмът на публиката е неудържим. Бурните овации твърде много удължават спектакъла. Никой не мисли как ще се прибере вкъщи, тъй като Лондон е под обсада- стачкуват транспортните работници. Мнозина поемат пеша или пък са принудени дълго да чакат такси…Възторгът от премиерата на „Дон Карлос” в Ковънт Гардън очаквано се излива и в печата. Пърси Картър пише в Дейли Мейл: „Неудържим ентусиазъм, заради българския певец! Той сътвори истински триумф с ролята на Филип ІІ.” А в „Дейли Телеграф“ се появява следното заглавие: „Борис Христов – на първо място сред състав от звезди!”
Ето как изглежда споменатият състав от първокласни артисти: Борис Христов в ролята крал Филип ІІ, Тито Гоби е Родриго, холандското сопрано Гре Броуенстийн – кралица Елизабет, Дон Карлос – Джон Викърс, принцеса Еболи - Федора Барбиери, Великият инквизитор - Майкъл Лангдън. С участието на хора и оркестъра на Ковънт Гардън, обединени от диригентската палка на Карло Мария Джулини. Слушайки този запис, имаш усещането, че Борис Христов е надскочил неимоверно всички познати интерпретации до този момент. Той разкрива с изумително майстор всеки детайл от образа на Филип ІІ – така сложен и многопластов. Пред биографите си Крало Курами и Маурицио Модуньо певецът споделя: „Трябваше да предам физически, чрез жест душевността на Филип ІІ. Най-силно ме порази портретът на Санчес Коело. Там лицето на краля изразява загадъчно сливане на мъка и сила, което ме очарова. Видях портрета на Ел Греко и съзнанието ми запечата една или друга подробност. После с грим и мимика получих образа на Филип ІІ. Показах неговия гняв и нервност, но и крайна несигурност, колебанието, надеждите му…Осветлих чувството му за вина и мъчително разкаяние. Подтиснатата чувственост и най-вече безкрайна, горчива самота. Трагичното величие на този несравним образ се дължи именно на сблъсъка в една деликатна душа между чувства и дълг. Между безутешна човечност и мъчителна царственост…”
Особена възхита сред меломани и критици предизвиква знаменития монолог на Филип ІІ - най-висше достижение на Борис Христов. Карл Льобл допълва представата: „Първата фраза от тази ария е едно ужасяващо откровение. Борис Христов ни кара да преживеем като зрители този лишен от любов живот. Гордият му глас, чийто тембър сякаш съвпада със същността на ролята, притежава изключителна лична и стилна изразност. Този глас ни помага да разберем преди всичко героя и едва тогава служи на белкантото. Борис Христов очертава образа с безброй нюанси в жестовете и мимиката. И този герой не е карикатура на крал, а човешко същество от плът и кръв…”
През 1982 година великият певец каза сбогом на своите почитатели от сцената на Театро Реджо в Парма тъкмо в ролята на Филип ІІ. Единайсет години по-късно Борис Христов си отиде от този свят. По този повод Джорджо Пестели пише в Ла Стампа: „Всеки път, когато някой гледал Борис Христов види друг певец в изпълняваните от него роли, очаква от устата му да излезе неговият глас. Толкова абсолютна бе идентификацията между тембъра и героя, достигната от този несравним артист в годините след Втората световна война. Борис Христов бе самото превъплъщение на властта, която прикрива страданието, породено от знание и духовна сложност. Сливането му с образа на Филип ІІ извикваше спомена за разказаното от Кроче в книгата „Неаполитанските театри”. За испанските актьори от ХVІІ век, които „така се вживявали в изпълняваните от тях роли, че после осем дни след това никой не можел да говори с тях като с обикновени хора…” Така бе и с Борис Христов. Кой би дръзнал за заговори с него, след като го е чул как сразява фламандските пратеници в „Дон Кралос”. Как наказва кралицата или укорява Поза с неговото „r“ в „sempre”, продължаващо да вибрира след паузата, сякаш разпростряла се над замръзналата в мълчание публика…”

Съдържание на операта

събота, 15 февруари, от 20.00 часа

Споделете

Борис Христов - на първо място сред състав от звезди в спектакъл на „Дон Карлос” през май 1958 година

"Изповед на един син" – музика, в която откриваме себе си!

"Кварто" и Емануил Иванов с творби на Брамс и Шостакович

"Несломен" е новият албум на Димитър и Христо

Броени дни до концерта на "Молец" в "Арена София"

Националният музикален театър с нов прочит на "Криворазбраната цивилизация"

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

Една "женица" в публичното политическо говорене

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР