Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Кралският глас на България” - Александрина Милчева

„Кралският глас на България”, така френските критици определят голямата певица Александрина Милчева.

Звездата на оперната прима изгрява през 1966 г., когато печели Голямата награда на Международния конкурс за оперни певци в Тулуза, Франция. Това е единственият конкурс, на който тя се е явявала и въпреки това, именно тази победа изиграва решаваща роля в творческия й път. След този конкурс започват и първите изяви на българката на големите международни сцени. Само две години по-късно е поканена в състава на Софийската опера, където дебютира с една от най-трудните и впечатляващи  партии – „Пепеляшка” от Джоакино Росини.
През 1976 г. Александрина Милчева е поканена в Пловдив да изпълни партията на Марина от операта „Борис Годунов” от Мусоргски. На спектакъла се оказва не кой да е, а директорът на Виенската държавна опера - проф. Егон Зеефелнер. По време на антракта, той отива при нея и я кани за солистка в неговия театър. Същата година тя подписва договор с престижния театър и става един от водещите му солисти за повече от десет години. Скорошна справка от архива на операта показва, че за това време е изпълнила 168 централни роли. Първата й роля във Виенската държавна опера е Кармен.

Между другото, след един от спектаклите с „Кармен” на Жорж Бизе, Александрина Милчева и Пласидо Доминго, с когото си партнират, постигат своеобразен рекорд. Извикани са 36 пъти на бис, аплаузите продължават близо 40 минути, а това е второто, по продължителност на ръкопляскания, събитие в историята на операта.


През 1978 г. Александрина Милчева изпълнява ролята на Азучена в „Трубадур”, под диригентството на Караян на Залцбургския фестивал. След грандиозния успех, големият диригент кани певицата да изпълни ролята на Еболи от „Дон Карлос”, но тя отказва. Караян не прощава отказа, а години по-късно Милчева пее същата роля в парижката Гранд опера.

По време на дългия си творчески път тя е бурно аплодирана на едни от най-престижните сцени в света: Миланската скала, Арена ди Верона, Театър Сан Карло в Неапол, Римската опера, парижката Гранд опера, Метрополитън в Ню Йорк, Болшой театър - Москва, Ковън Гардън в Лондон… Пее и с едни от най-големите диригенти, сред които: Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Лорин Маазел, Жорж Претр, Мишел Пласон и много други.

През годините Александрина Милчева има за партньори на сцената много от световните оперни звезди, сред които: Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Лео Нучи, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Мирела Френи, Никола Гюзелев, Рената Ското и много, много други…

Александрина Милчева, освен безспорна кралица на оперната сцена, е и прекрасен камерен изпълнител. Христоматийни могат да се нарекат интерпретациите й на песни и романси от Мусоргски, Рахманинов, Чайковски, Щраус, Шуман, Шуберт, Дебюси…

Освен музикант от световна класа, Александрина Милчева е един от водещите оперни педагози. През 1994 година създава Международната оперна академия „Сакра”, базирана на уникалния метод на примата. За почти 30 години в курсовете за взели участие много млади певци от България, Русия, Гърция, Чехия, Германия, Франция, САЩ, Италия, Япония, Бразилия… Голяма част от нейните възпитаници се изявяват на световните музикални сцени. Сред тях са вече добре познатите на публиката Цветелина Малджанска, Камен Чанев, Виолета Радомирска, Таня Баумгартнер и много други. Освен това Александрина Милчева е учредител и председател на фондация „Млади български таланти”, която повече от 20 години, постига нелеката задача да подпомага развитието на таланти във всички сфери на изкуството.

В предаването „Български изпълнители”, посветено на голямата певица Александрина Милчева, ще прозвучат нейни изпълнения на творби от Моцарт, Росини, Бизе, Леонкавало, Верди, Чайковски, Дворжак, Мусоргски и Чилеа.

петък, 17 януари, от 23.00 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Роберто Деверьо" на Доницети в постановка от Амстердам

Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..

публикувано на 05.04.25 в 08:15

"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия

Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран •  Роберто..

публикувано на 04.04.25 в 11:45

Арнау Гарофе Фарас: Испанецът, който намери музикалния си дом в България

Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..

обновено на 04.04.25 в 10:57

Етиопски пънк-джаз в петък вечер

Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от най-важните етио-джаз групи в света днес (с елементи на откровен пънк, прогресив рок и фрий джаз), пристига в София на 4 април, първия петък на месеца, по покана на концертната поредица "Аларма..

публикувано на 03.04.25 в 20:22

Цигански ритми и виртуозност от "Кварто" в "Циганка"

На международния ден на ромите "Кварто" музикантите ще изненадат публиката с изключителна програма със символно значение. Цигански музикални шедьоври, сред които: "Астурия" от Исак Албенис, "Кармен-фантазия" от Жорж Бизе-Пабло Сарасате, "Цигански напеви" от Пабло Сарасате, "Унгарски танци" от Йоханес Брамс, "Румънски танци" от Бела Барток,..

публикувано на 03.04.25 в 08:05