Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кири Те Канава – любимата оперна певица на Елизабет II

Снимка: Архив
„Мек, жизнен, топъл, с обширен диапазон, леещ се спонтанно” – така описват гласа на Кири, а критиците не пропускат да оценят неговата свежест. След като я чува по време на прослушвания за ролята на Графинята, диригентът сър Колин Дейвис възкликва: „Не вярвам на ушите си. Направил съм стотици прослушвания и никога не съм чувал тъй фантастично красив глас”. А след това двамата рицари – сър Колин Дейвис и Дейм Кири Те Канава работят заедно и представят пред публика, а за щастие и осъществяват цяла поредица записи, определени като знакови. През 70-те и 80-те години тя е една от най-обичаните изпълнителки в САЩ и Британия. Казват, че е любимата оперна певица на английската кралица Елизабет ІІ, която притежава всички нейни записи и подкрепя нейните идеи.
Истинското й име е Клер Мари Тереза Роустрън. Родена е на 6 март 1944 г. Още като съвсем малка е осиновена от Томас Те Канава и Нел. Той е маор, а тя ирландка. Като тийнейджърка пее в клубове в Нова Заландия и е популярна попзвезда. Тази част от кариерата й приключва през 1965 година, когато печели конкурс, който й осигурява обучание в Лондон. Първата й роля на сцената е Втора дама от операта „Вълшебната флейта” на Моцарт, последвана от още творби: „Дидона и Еней” на Пърсел, „Анна Болейн” на Доницети, „Жената от езерото” на Росини. След изпълнението й в „Идоменей” тя получава тригодишен договор с Кралската опера „Ковънт Гардън”, Лондон, а първата й роля на тази най-престижна сцена е Ксения от „Борис Годунов”, последвана от участие в „Парсифал” като едно от момичетата-цветя. След грижлива подготовка с Джон Копли на 1 декември 1971 година тя изпълнява ролята на Графинята от „Сватбата на Фигаро” на Моцарт в Лондон. Успехът е триумфален, а след това кариерата й набира шеметна скорост. Така тя става една от най-търсените и обичани певици от средата на миналия век, уважавана и до днес заради отдадеността си на музиката. Освен оперни постановки и записи, в творческата й кариера са включени и изпълнения на творби на Ленард Бърнстейн, Ървин Бърлин, Джордж Гершуин, Коул Портър, Джером Кърн, Карл Дженкинс. Изискани и стилни са и записите на песни от Шуберт, Кантелуб, Лист, Обрадорс, Дюпарк, Равел.
За да отбележи настъпването на новото хилядолетие, тя записа албум с традиционни маорски песни. През 2003 в интервю за излизащия в Мелбърн „Хералд сън” тя разкритикува политиката на зависимост на маорското население от социални помощи и липсата на грижи за осигуряване на препитание и работа за тях. Това интервю й навлече гнева на някои меломани в Австралия, но тя винаги се е грижила за своите съотечественици. Самата тя винаги включва в концертите си музиката на маорите.

След края на активната си певческа кариера през 2004 г. Кири основа фондация в Нова Зеландия за подпомагане на млади оперни певци от страната. Тази фондация осигурява тяхното обучение в различни музикални институти и явяването им на различни престижни певчески конкурси. Стипендиантите на фондацията на Кири вече намират път към големите сцени. През 2010 съвместно с радио Би Би Си 2 организира конкурс за откриване на оперния певец на бъдещето. Явиха се над 600 млади таланти, от които бяха избрани 40, за да работят в майсторски класове с Кири, мецосопранът Ан Хоуелс и диригента Робърт Стейпълтън. След тези майсторски класове бяха определени 15 певци и певици, които се явиха на полуфинал. Те пяха и с концертния оркестър на Би Би Си. След това останаха пет финалисти. Победителката, шотландката Шуна Скот Сендал, заедно с Кири Те Канава и Хосе Карерас пяха на 11 септември пред 40 000 зрители в Хайд парк, Лондон, в рамките на фестивала Промс на Би Би Си. Победителката получи възможност да учи в академията „Шолти – Те Канава” в Италия.

четвъртък, 7 февруари от 14.30 часа
По публикацията работи: Светлана Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05