Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Танцът на иглата”: Сватбеното везмо – врата във времето

| обновено на 13.08.14 в 10:41
Снимка: личен архив на Лиана Узунова
Сватбата – среща на два рода, две генетични конфигурации. Още преди годежа разменят дарове. Изучават чуждите опознавателни знаци. Шевицата отразява преселенията в търсене на поминък или стремеж за физическо оцеляване: от Македония, Тракия, Добруджа…, от планината към равнината или обратно.
Ако преди сватбата двата рода са живели на различни „времеви” скорости, занапред ще трябва да „изравнят” унаследения опит и традициите, които хармонично ще намерят после място във везмото на новото семейство. В него всеки от младоженците влиза със своята фамилна памет.
Девойката е хващала иглата от много ранна възраст, за да готви бъдещия чеиз.
 Старинната шевица може да направи неповторим един съвременен официален дамски тоалет, с него девойката първо е била на абитуриентския си бал, а после го облича на своята сватба. Ветрилообразните ръкави са „подвижни”. При откопчаване, дрехата се превръща в блузон с делови къс ръкав. В същия стил е изработен целият празничен костюм: освен блузона, има пола и панталон, които могат да се комбинират съобразно случая. Дизайнът и везмото са дело на пловдивски майстори на народни занаяти. В бродерията те вплитат характерните орнаменти от етнографските региони на двамата младоженци.
Има ли специфика в шевиците, предназначени за различните участници в сватбата: родители, кумове, родственици? Какъв е символният език в бродерията на ивичестата кърпа ръченик?
А дали ще открием сходство в цветовете върху сватбеното везмо на българската булка и сватбеното кимоно на японката? И как да си обясним еднаквите послания, скрити в единствения извезан вътрешен ъгъл на нашата носия и в единствения вътрешен ъгъл на женското японско кимоно?

По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Когато тялото говори: сигналите на вагусния нерв

В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..

обновено на 29.04.25 в 12:54
Григор Цанков - изпълнителен директор на

Еврика! Успешни българи: Надежда Маркова

Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката.  Доскоро са я интересували..

публикувано на 28.04.25 в 17:00

Художничката Петя Илиева в най-луксозния и най-бедняшкия марокански хамам

Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..

публикувано на 27.04.25 в 10:35
Александра Миланова

Александра Миланова е първият български представител в Глобалната младежка академия

България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...

публикувано на 26.04.25 в 09:25
Ивелина Пашова

Как се раждат положителните истории в училище

Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..

публикувано на 25.04.25 в 12:45