Съкровища на духа

публикувано на 22.05.12 в 08:08]

БНР Новини

Емил Цеински в студиото на предаването "А сега накъде?"

Снимка: БНР

Чуйте предаването от 25 май 2012

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В търсене на любовта между хората, един български живописец тръгва от белоградчишкото село Праужда. Праужда означава пряко, право. Оттам някога минавал пряк път за Видин. Но личните посоки на Емил Цеински преминали през много лъкатушене, през редица европейски манастири, градове и държави, преди художникът да стигне до базиликата „Сан Клементе” – Рим. Там прави изложба на икони. Творбите му са показвани и в Милано, Берн, Париж, Верона, Асизи, Ферара… Двама папи – Йоан Павел II и Бенедикт ХVI притежават негови икони. Днес творецът живее в Сан Марино. Но където и да е по света, в сърцето си винаги носи от силата на Северозапада и Праужда, сила, която се нарича любов.

„Късчета старинна красота” от Петя Бобойчева.

В друга точка на Северозапада, във видинското село Бърдарски геран, банатските българи пазят своя изстрадана истина: невинаги даването се свързва с пари. По-ценно е да подариш време, знание, умения, памет. Това е тяхното съкровище, завещано от предците, на които се налагало да търсят свобода по други краища. От 125 години се преселват в днешния Бърдарски геран, а селото им е специално проектирано от италиански архитект. При завръщането си, банатските българи привнесли и „щипка” от онази Европа, която приготвя галушки, в носиите си има колоритни шапки и поли от Австро-Унгария. Но за празниците банатчани продължават да пекат просуръ (просфорен обреден хляб). А съвременните банатчани, родени в Бърдарски геран като Петя Бобойчева, рисуват в картините си късчета старинна красота.
В Северозапада вирее едно странно, малко познато растение, оцеляло от времето на терциера. Нарича се рамонда. През 1928 г. руски ботаник го включил в своя хербарий. Случайно веднъж върху хербария попаднала вода. С изсъхналото цвете станало чудо: то се раззеленило и дало цветове. Такива са хората от Северозапада.
Ако мислено прекараме диагонал, в срещуположния край на България, в Странджа, ще открием не по-малко интересна формула за силата на духа. Нейно олицетворение е странджанската зеленика. Тя също е преживяла периода на динозаврите и ледената епоха, макар да е силно чувствителна към почвата и въздуха. Нейният урок към съвременните жители на региона, в който единствено се среща у нас, е да бъдат взискателни към заобикалящия ги свят. Затова те й посвещават Фестивал на зелениката.
Още за маршрутите, които ви предлагат съкровищата на духа, можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Петра Талева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!