Името на Румяна Коцева е популярно с многобройните си изпълнителски и творчески прояви, които започват в средата на 80-те години. Още тогава, когато слушах нейните песни по радиото, с увереност смятах, че Руми е от онова ново попълнение певици в българската музика, което притежава харизматично сценично присъствие и изключително красив, многообагрен, плътно наситен и изравнен в целия диапазон глас. Тази моя увереност и днес остава същата, като доказателство за това е непрекъснатият й стремеж към актуалност и певческо усъвършенстване, което откриваме и в най-новата й „Нашенска песен”, композиция на Чавдар Коцев и Михаил Белчев, записана съвместно с народната певица Христина Ботева, спечелила слушателския вот в седмичната класация на програма „Христо Ботев” на БНР „7 в 11”.
Румяна Коцева започва своята кариера в група „Формула”, с която съвместно за около пет години с успех работи в скандинавските страни. Преди да запише първата си песен от български автор - „Кой си ти” (1985 г.), композиция на Румен Бояджиев и Живко Колев, и Руми е сред онези наши певци, които решават да експериментират още в самото начало с чужди песни: „Розата” (1984 г.), български текст Димитър Точев, „За някой друг” (1985 г.), български текст Живко Колев и „Ако не съм звезда” (1985 г.), български текст Милчо Спасов. Първото й участие на международен конкурс е през 1987 г., където на фестивала в Полша,
© Снимка: личен архив
Сопот, тя представя България и става лауреат. В края на същата година печели и изключително трудния конкурс за певци в Ансамбъла на строителните войски, в който повече от 15 години е солистка. По същото време излиза и нейната първата дългосвиреща плоча, издадена от „Балкантон”, озаглавена „Водопад”, записана с помощта на Румен Бояджиев и „ФСБ”.
Повече от 25 години Румяна Коцева има активно сценично присъствие както у нас, така и в чужбина. Осъществила е безбройни турнета по света, представила е многократно страната ни в десетки международни певчески конкурси, записала е стотици песни за БНР, „Балкантон” и други звукозаписни компании, голяма част от които издадени на грамофонни плочи, касетки и компактдискове. Сред имената на композиторите, с които певицата работи през годините са: Румен Бояджиев, Кристиян Бояджиев, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Мария Ганева, Зорница Попова, Чавдар Коцев, Митко Щерев, Александър Савелиев, Тодор Филков, Валентин Пензов, Асен Драгнев, Борис Чакъров, Деян Неделчев и други, а песните, които счита за своя „запазена марка” са „Водопад” (1987 г.) - музика Румен Бояджиев”, текст Бончо Василев, „Непознат” (1987 г.) - музика Мария Ганева, текст Петър Анастасов, „Летен дъжд” (1987 г.) - музика Александър Бръзицов, текст Матей Стоянов, „Открито море” (1987 г.) - музика Кристиян Бояджиев, текст Петя Йорданова, „Милиони мигове” (1989 г.) - музика Митко Щерев, текст Александър Петров, „Моят принц” (1995 г.) - музика Стефан Димитров, текст Живко Колев.
Потърсим ли да разкрием основни характерни черти в изпълнителския натюрел на певицата Румяна Коцева, може би на първо място се откроява мащабността на нейното вокално и сценично умение. Пластичност на вокалната фраза, стилова принадлежност и възможност да изживява по неин неповторим начин песенното поетично послание, са съвкупности от качества, с които Румяна Коцева винаги е впечатлявала публиката и музикалната критика. Хубавото е, че можещите певци от онова „златно поколение” на 80-те години продължават да напомнят за себе си и днес.
В албумите „Мистично” и особено във „Вечните коледни песни”, в който са включени десет от най-известните световни коледни песни, оркестрирани от Румен Бояджиев-син, за голям симфоничен оркестър, Руми за пореден път ни убеждава, че песни и изпълнители не се делят на стари и нови, а на хубави и лоши, можещи и неможещи.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg