Мелодията – песенната магия на Тончо Русев

„Птици ли летят” – музика и аранжимент: Тончо Русев, текст: Дамян Дамянов, изпълнява: Мими Иванова с ЕОБРТ, дириригент Вили Казасян, запис 1970 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Едва ли ще бъда първият, който пише за Тончо Русев и за песните му. Със сигурност са писали и други. Предполагам само хубави неща, и няма как да е иначе – тези стотици песни, които в продължение на дълги години звучаха в програмите на радиото и телевизията, във всеки дом, вероятно ще звучат още дълго време.
Тончо Русев има зад гърба си повече от петдесетгодишна професионална изпълнителска и творческа изява. През годините многократно е удостояван с награди от международни и наши песенни конкурси. Това е динамиката на едно творческо и изпълнителско участие в съответната сфера на музикалната ни култура, което при наличието на притежавания и натрупан от Тончо Русев музикантски дар и опит не може да се изрази като резултат само в съответния точен брой на стотиците произведения, издадени заглавия и хиляди записани минути за ефира и на концертния подиум.
Тончо Русев е роден на 20 април 1932 г. в Бургас. Навлизайки по-подробно в същността на неговата биография разбираме, че талантът му се откроява още в ученическите години, където свири в училищния духов оркестър. В трудните и тежки за страната ни военни години бащата на Тончо се принуждава да продаде часовника си, за да купи на сина си тромпет. В началото на 50-те години Тончо прави своя професионален избор и кандидатства в инструменталния факултет на БДК, днес НМА – София. И една подробност: на приемния изпит младият музикант впечатлява комисията с виртуозното си изпълнение на пиеса от Хари Джеймс. След завършване на консерваторията и Тончо, така както много други негови съвипускници, е изправен пред сложната дилема – музика или нещо друго!?...
През 1957 г. под ръководството на Бенцион Елиезер, той, Сашо – Сладура, Вили Казасян, Тодор Стойков и Любомир Оджаков създават оркестъра към новообразувания Сатиричен театър. Следващата среща е с Морис Аладжем. Тя ще се окаже съдбоносна в изпълнителското и композиторско израстване на Тончо Русев, защото по онова време Морис Аладжем, който вече се е наложил като изключителен саксофонист, автор и аранжор на забавна и танцова музика в България, кани за оркестрант – тромпетист своя млад колега в най-модерния тогава ресторант в София – „Копитото”.
През това десетилетие известната като естрадна музика в България все още търси разграничение както от официалната си наследница – градската музика, така й от световните образци, смятани по онова време за буржоазни. До 1958 г. се забелязва съществен дефицит от професионални композитори и изпълнители, които да създават авторски произведения в областта на забавния жанр.

Уникален личен архив с автографи на всички музиканти от оркестър „Балкантон”, предоставен от Димитър Ганев 1997 г. Снимката е направена на летище София през 1966 г.

През 1960 г. е създаден ЕОБРТ (Естраден оркестър на българското радио и телевизия), чийто първи диригент е Жул Леви. Две години по-късно към единствената у нас фабрика за производство на грамофонни плочи Димитър Ганев сформира оркестър „Балкантон”. И в него „пилотажът” е висш. В състава му са поканени музиканти като Морис Аладжем, Николай Арабаджиев, Недко Трошанов, Райчо Любенов, Любомир Георгиев, Никола Кюлджиев, Тончо Русев и други. За почти десетгодишното си съществуване оркестърът осъществява активна концертна и звукозаписна дейност у нас и в чужбина, привлича към себе си една плеяда от солисти – певци, сред които Маргрет Николова, Мими Николова, Лили Иванова, Кирил Семов, Георги Кордов, Емил Димитров, Ирина Чмихова, Паша Христова, Лили Иванова, Бисер Киров, Маргарита Радинска и много други. Първата песен, която Тончо Русев пише е „Звезди” (1963 г.), текст Дамян Дамянов, изпълнена от Георги Кордов. Ще отбележа, че песента е много близка до стилистиката на италианската канцонисима, която по онова време е изключително модерна и се налага като модел не само у нас, но и в световен мащаб. Аранжирана от самия него, в „Звезди” Тончо за пореден път доказва природния си талант, показвайки познания по контрапункт (осъществена е тристранна диалогичност между канто, ксилофон и тромбон), който години по-късно ще приложи и в други свои песни като „Птици ли летят”, текст Дамян Дамянов, изпълнена от Мими Иванова, „Този свят е тъй прекрасен”, текст Дамян Дамянов и най-вече в „Ти сън ли си”, текст Павел Матев, и двете изпълнени от Лили Иванова и написани от композитора през 1970 г.
Както обича да се шегува Тончо Русев, първите песни пише ей така, „на шега”. Дори следващата, на новосъздадения вече творчески тандем Русев – Дамянов, носи заглавието „Априлска шега” (1966 г.), записана от Лили Иванова. Сигурно спонтанно се появява и „Моя любов разпиляна”, с която тандемът получава специалната награда на Втория конкурс „Песни за българското Черноморие” през 1966 г. Песента е записана и представена на конкурса от Маргарита Димитрова, а малко по-късно второ нейно изпълнение и студиен запис прави и Богдана Карадочева. Още тогава Тончо Русев показва, че не пише песни за някакъв културен елит или за да доказва пред някого високия си професионализъм и професионалната си ерудиция в българската забавна музика, с други думи песните му в никакъв случай не са средство за себедоказване. Те извират от душата му и правят една своебразна характеристика на автора като дълбоко чувствителен човек, способен да се трогне от красивото поетично слово и възможността да го излее в ноти, а и така да приласкае музата си, че тя години наред, песен след песен, да пълни душата на хиляди.
За определен период от време песенното творчество на Тончо Русев и Дамян Дамянов се пресича от апогея на „явлението” Лили Иванова. „Амазонката” (1968 г.), „За обич съм родена” (1969 г.), „Разпилей ме ти цялата” (1970 г.), „От град на град” (1971 г.), „Птицата” (1972 г.), „Обичам те” (1972 г.), „Танго със спомена” (1975 г.) и още много други не бяха и не са единствените, които наложиха, но и които определено поведоха една нова и водеща за българската забавна песен линия. Линията на силно драматизираната „любовна изповед”, изведена от първообраза си на песен-еднодневка до мащабите на художествена песенна творба. Разбира се, Тончо Русев през годините създава произведения и от стилово различни песенни видове. Но въпреки това основен остава вкусът му към чувствителността на любовната песен, съзнавайки нейната сантименталност.
Няма да бъде пресилено, ако нарека песенния стил на Тончо Русев национален. Налице е достатъчно практическа аргументация за подобно твърдение. Обаче трябва да направя и едно уточнение, той не е откривателят на националния стил в забавната ни музика било като идея, като концепция, като реализация. Тончо Русев се явява пряк продължител на делото на Йосиф Цанков, с тази разлика, че творческият процес при Йожи е протекъл интуитивно.
В началото на 70-те години едно от най-художествените постижения Тончо Русев постига с песента „Наше лято” (1974 г.), текст Дамян Дамянов, изпълнена от Лили Иванова. Тази песен обаче, с нейния „бургаски” според автора й лад, е перла, гордост за композитора. И като всяко изключение тя потвърждава правилото, но не го обяснява. Обясняват го стотици други песни, сред които „Пред есен”(1980 г.), текст Владимир Голев, изпълнява Йорданка Христова, „Добри познати”(1984 г.), текст Блага Димитров, изпълнява Катя Филипова, „Илюзия”(1988 г.), текст Петър Караангов, изпълнява Георги Христов, „Обич за обич” (1989 г.), текст Евтим Евтимов, изпълнява Дeян Нeделчев…
Още през 1960 г. на IV национален преглед на българското музикално творчество се посочва пътя, който трябва да следва забавната музика, а именно оползотворяването на неизползвани интонации от нашата народна песен, или, композиторите на забавни песни би трябвало да търсят оригинални мелодически и ритмически форми, които могат да послужат за създаване на техните песенни творби. С успех тази линия в жанра следват композитори като Атанас Бояджиев, Димитър Вълчев, Иван Стайков, Морис Аладжем, Бенцион Елиезер, Милчо Левиев, Петър Ступел, Ангел Заберски, Георги Костов, Зорница Попова, Найден Андреев и други. Идеята за националната идентичност на българската забавна музика, вероятно мотивирана в голяма степен и от средата, в която е израсъл, е част от творческото верую на Тончо Русев. Вероятно е считал за уместно, че „националното” в забавна песен трябва да е приоритетно. Откриваме го в цикъл от песни, създадени от композитора за периода 1966-1975 г. като „Здравей, фестивал” (специално написана за IX световен фестивал на младежта и студентите в София, 1968 г.), изпълнена от Йорданка Христова, „Пред изпит” (1968 г.), изпълнява Мария Мицева, „Хоро”(1973 г.), изпълнява Христо Кидиков, „Приказка”(1972 г.), изпълнява Христо Кидиков, всичките са с текстове на Дамян Дамянов. Но още в тия песни с ритми и интонации от българския фолклор, се забелязва накъде го води вътрешното му музикантско чувство за такава народностна и национална звучност, която и той, Тончо Русев, може да усети за себе си като народностна и национална. Изграждайки куплетите и инструменталните въведения на цитираните по-горе творби в стилизиран фолклорен маниер, в припевните им дялове се забелязва тенденция към съвсем друга сфера – тази на градската песен от 30-те и 40-те години, наречена още градски шлагер. Това ясно личи в песента „Казана дума, хвърлен камък”, текст Надежда Захариева, изпълнена от Йорданка Христова, в която мелоса на градската песен е в основата на интонационната среда като цяло.
„Запазена марка” на Тончо Русев са и разпевните, баладични, емоционални песни, улавящи душата мелодии. Ще добавя още, че мелодията пък е основа, която е в центъра на дарбата му. Онази богата мелодия, която сякаш е витаела някъде около нас, а ние не сме я забелязали и сме чакали да се намери някой като него, та да ни я поднесе, за да сгрее душата ни. Не е следствие на случайността и това, че Тончо Русев създава песните си по стихове, а не обратно, каквато е доминиращата в българската, а може би и световна практика, при това по текстове и стихове на големи наши поети като Павел Матев, Евтим Евтимов и Петя Дубарова. И именно поезията е тази, която инспирира музикалното му въображение, ражда мелодиите. Само песните на композитора се измерват количествено с цифра, доближаваща внушителното трицифрено число 1000, над 400 от тях са записани на грамофонни плочи и други звуконосители. Това значи около 2000 минути или повече от 30 часа песни. Всъщност: не количеството е това, което определя творческата физиономия на композитора Тончо Русев. Неговите песни са любими и желани и днес, при това не само у нас, но и в чужбина. Повече от четири десетилетия след официалния си композиторски дебют, Тончо Русев не само е носител на почти всички награди от „Златният Орфей”, печелил е пет пъти телевизионния конкурс „Мелодия на годината”; той е носител на награди от фестивалите в Сопот – Полша, Дрезден, Токио, Париж, Чили, негови песни са издавани в милиони тиражи в Англия, Австралия, Швеция, САЩ, Франция, Испания, Унгария, Чехия и бившия СССР. И все пак най-меродавно едва ли са наградите, дори и най-престижните. По-стойностен и реален критерий за успеха на Тончо Русев е превръщането на дадена песен в хит, а хитовете на Тончо Русев са стотици. Многобройни са и певците, които си поделиха с композитора популярността и даже славата от тези хитове, а най-лично място сред тях безспорно има Лили Иванова, дано не е забравила този факт!...
Песните на Тончо Русев са част от звуковата ни атмосфера вече толкова години, заемат значителен дял от музикалната среда на българина. Дори и малкото, което композиторът създава днес, също носи белезите на неговия стил.

Споделете

Мелодията – песенната магия на Тончо Русев

Три шедьовъра на Пучини на българска сцена

Пето издание на фестивала ТрансАрт

"Тембри и нюанси" – концерт на Симфоничния оркестър на БНР

"Изповед на един син" – музика, в която откриваме себе си!

"Кварто" и Емануил Иванов с творби на Брамс и Шостакович

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Валерий Пощаров – човекът на пиедестал

Точка Илиева и силата на стенописите в обществения дебат

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР