Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Хлябът - символика и култура”

Откъде тръгва хлябът на Европа

Каменна мелница за зърно (хромел), халколит, V хил. пр. Хр, Старозагорско (възстановка в музейна среда с оригинални находки).
Снимка: Крум Бъчваров
Различен от днешния хляб ли са хапвали древните ни предци? По колко е била тяхната дневна дажба? Не знаем на какъв език са говорили, нито как са наричали земята, която днес е наша обща прародина. Благодарение на съвременните археологически разкопки обаче, в световната наука настъпва обрат. Най-новите данни сочат категорично: началото на европейската цивилизация тръгва от нашите земи. Как е изглеждало Софийското поле преди 8000 години, когато на мястото на високите сгради е имало къщи на хора, снизходително определяни доскоро като „първични и първобитни”?! Находките от столичния квартал „Слатина”, както и резултатите от проучванията на най-старите запазени неолитни жилища в Европа край днешната Стара Загора, разкриват изключително развита култура. Древните домове са изграждани екологично: винаги с отвор на юг, за да е топло на семейството. Пещите са използвани не само за изпичане, но и за изсушаване на зърното, за да е годно за посев. В далечното минало хората имали отлични познания за фазите при отглеждане на реколтата и начините за нейното съхранение.
Хлябът насъщен! – Археолозите са изумени от сложната символика, чрез която древните хора съизмерват своето време с времето за цялостен аграрен цикъл: зърното преседява в земята девет месеца, преди да израсте и се превърне в хляб. Девет месеца са необходими и за раждането на нов човешки живот.
Житна майка – изразът се среща във вярванията на представители на различни раси, страни и култури. Разликата е само в географския нюанс: съобразно климатичните условия, хората по места приготвят хляб с това, което им дава природата: ръж, пшеница, овес, ориз, камут, киноа, динкел, лимец, таф, амарант, царевица. Но винаги хляб, без който не могат. Вярват, че носят от неговата душа и така в тях е навлязла божията сила: чрез хляба, който слиза от небето.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Съвременната индийка е многоръка като Шива

Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра "Предприемачество", неотдавна гостува в "Покана за пътуване" с разказ за индийския щат Гуджарат. Главен асистент от УНСС пее български песни на индийска сватба Тя е била поканена да преподава в университет в най-големия град Ахмедабад. И дори е..

публикувано на 21.03.25 в 10:08
Свилен Класанов

Хляб от Еремия

Дерменджията Свилен Класанов се заселва в кюстендилското село Еремия в търсене на спокойствието, естественото състояние на нещата и загубената връзка с традицията. Освен че намира всичко търсено, Свилен Класанов успява да го предаде и на онези, попаднали в Еремия, пред нощвите или пред старата селска пещ на майстора. От пръстта на полето до..

публикувано на 21.03.25 в 08:10
Катедралата на Валенсия, където се съхранява Светия Граал

Бойка Велинова: В Аликанте са измислили тапасите

Бойка Велинова е дигитален номад, полиглот, кулинарен авантюрист и ценител на бавното живеене. Посетила е 123 държави на 6 континента, а резултатът е повече от 600 пътеписа, кулинарни статии и фоторепортажи, участия в телевизионни и радиопредавания. През последните години тя и съпругът и Стоян живеят в Андалусия, но използват Испания като уютен базов..

публикувано на 19.03.25 в 09:45

Бедността и ниският социален статус – най-честа причина за отделяне на децата от родителите

Мащабно изследване на коалиция "Детство 2025" разкрива кои деца попадат в алтернативни грижи и какви са основните причини за тяхната раздяла с родителите. Проучването беше представено в предаването "Другият до мен" в навечерието на Деня на социалния работник, 18 март, от д-р Галина Маркова – директор на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца..

публикувано на 18.03.25 в 17:15
Проф. Златко Кълвачев

Вирусологията – наука за малцина, познание за всеки

В съвремието сме свидетели на всичко – фалшиви новини, подвеждащи реклами, демагогия и некомпетентност. Когато обаче тези "пороци на деня" са свързани с човешкото здраве, тогава протичат негативни процеси, понякога с необратими последици. Именно поради тази причина твърде рядко чуваме меродавно мнение на вирусолог, например. Наш гост в изданието..

публикувано на 18.03.25 в 14:55