Откъде тръгва хлябът на Европа

публикувано на 03.08.18 в 11:25

Каменна мелница за зърно (хромел), халколит, V хил. пр. Хр, Старозагорско (възстановка в музейна среда с оригинални находки).

Снимка: Крум Бъчваров

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Различен от днешния хляб ли са хапвали древните ни предци? По колко е била тяхната дневна дажба? Не знаем на какъв език са говорили, нито как са наричали земята, която днес е наша обща прародина. Благодарение на съвременните археологически разкопки обаче, в световната наука настъпва обрат. Най-новите данни сочат категорично: началото на европейската цивилизация тръгва от нашите земи. Как е изглеждало Софийското поле преди 8000 години, когато на мястото на високите сгради е имало къщи на хора, снизходително определяни доскоро като „първични и първобитни”?! Находките от столичния квартал „Слатина”, както и резултатите от проучванията на най-старите запазени неолитни жилища в Европа край днешната Стара Загора, разкриват изключително развита култура. Древните домове са изграждани екологично: винаги с отвор на юг, за да е топло на семейството. Пещите са използвани не само за изпичане, но и за изсушаване на зърното, за да е годно за посев. В далечното минало хората имали отлични познания за фазите при отглеждане на реколтата и начините за нейното съхранение.
Хлябът насъщен! – Археолозите са изумени от сложната символика, чрез която древните хора съизмерват своето време с времето за цялостен аграрен цикъл: зърното преседява в земята девет месеца, преди да израсте и се превърне в хляб. Девет месеца са необходими и за раждането на нов човешки живот.
Житна майка – изразът се среща във вярванията на представители на различни раси, страни и култури. Разликата е само в географския нюанс: съобразно климатичните условия, хората по места приготвят хляб с това, което им дава природата: ръж, пшеница, овес, ориз, камут, киноа, динкел, лимец, таф, амарант, царевица. Но винаги хляб, без който не могат. Вярват, че носят от неговата душа и така в тях е навлязла божията сила: чрез хляба, който слиза от небето.

По публикацията работи: Петра Талева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!