Дан Бокнър от Handsome Furs за хорър-пънка, „Аларма”-та и всичко останало

Канадците Handsome Furs, познати още като Дан Бокнър (китарист и вокалист на Wolf Parade) и Алексей Пери (негова половинка в живота и в музиката), ще закрият зимния цикъл на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз” в Sofia Live Club на 9 декември от 21.00 часа (с начален час на концерта 21.30). С двата си студийни албума Plague Park (2007) и Face Control (2009) Handsome Furs са сред най-успешните банди на сиатълския лейбъл Sub Pop Records, с чието име се свързват имената на Nirvana, Sonic Youth, No Age и други съвременни класици на „по-кривия саунд”. С музиката си Дан и Лекс създават свой собствен свят, в който има място за всичко – и за хардкор, и за инди-уейв, и за електронна импровизация, и за хорър-представления, и най-вече - за още и още въображение. Концертът им на „Аларма” е част от източноевропейското им турне, както и от цялостната концептуална вечер на програма „Христо Ботев” Indie Dark Horror Night, в която ще вземат участие още Davvid Project и The Barbarones. Дни преди концерта разговаряме с Дан по телефона… на доста сериозни теми.

Ами, дай да започнем с естественото преплитане на жанрове (и настроения - от лирично-меланхолично до ритащо) в музиката ви…
Handsome Furs е просто открита прожекция на това, което се случва в главите на двама ни. И двамата произхождаме от хардкор-сцената в Канада и макар музикално да сме се отдалечили от тази естетика, мисля, че все още сме доста свързани с идеите на хардкор-движението. Чувствам се крайно обезсърчен от безсъдържателността на голяма част от т.нар. „инди рок”, който се прави днес: Скъпоценната тъга и мировата скръб. Чувствителният, неразбран гений… Не мога да понасям подобни простотии. Предпочитам да слушам мръснишка, сексуално фрустрираща, крещяща музика… И смятам, че когато излезеш на сцената, от теб трябва да се лее пот… Когато ние свирим, се опитваме да вложим цялата си енергия в настоящия момент. Обичам да вършея на сцената. И мисля, че самото ми тяло си го иска. Не смятам, че мога да контролирам това чувство, тази енергия. А колкото до смесването на различни естетики… пънк-рокът може да бъде крайно педантичен и високото изкуство – крайно претенциозно, освен ако не задействаме чувството си за хумор – това е, според мен, начинът, който поне на нас двамата ни иде естествено.
В момента сте на турне в Източна Европа - не за първи път. Каква е основната разлика между дългите турнета в Канада и САЩ от една страна, и в Европа?
За да съм честен, ще кажа, че в Северна Америка печелим (малко) повече пари от концерти, но пък в Европа винаги се забавляваме повече. Много по-интересно ни е… Но и като говорим за Европа, винаги трябва да уточняваме коя част на Европа. Канада и САЩ за географските си размери имат своите гигантски, но пък моно-култури. Все повече уеднаквяващи се от година на година. Всяко колежанско градче по целия континент си има все същите комплекси от книжарница-кафене-магазин за дрехи втора употреба. И това ние наричаме „ъндърграунд”. Това е лявото. Голяма част от концертните ни турнета в Америка са пътуване, пътуване, седене в каравана, обследване и т.н. В (Северна) Америка, особено в средната й част, с удивление откривам една дословно повтаряща се, разпростряла се навсякъде из предградията структура на пласмента - Wall Mart, Pet Cetera, Best Buy - утопията на консуматора. Децентрализирана утопия, безполезна за всеки, който няма свое собствено превозно средство. Очарован съм да гледам как тези мъртви или умиращи търговски зони се превръщат в призрачни градове - сега, когато икономиката тотално се скапа. Тези повтарящи се пръстени около градовете подсилват идеята за моно-културата: милионен избор… между едни и същи неща. И това в страна, ужасяваща се от социализма!... Толкова за географията. Иначе концертите ни в Северна Америка като цяло са много добри, феновете ни обичат: танцуват, потят се и (да се надяваме) накрая си тръгват щастливи… В Европа разликата от страна до страна понякога е огромна. Имам си любими неща, любими места, любими градове в Европа, които съм запомнил именно поради тяхната индивидуалност. Харесва ми централизираният изглед на европейските столици и чувството, което тази централизираност поражда - че хората наистина живеят и работят в град… Освен това харесвам ситуацията, в която след два часа шофиране попадам на съвсем различно място - където хората говорят различен език и кухнята е различна. В Източна Европа обичам най-много енергията, неподправеността, дивотата на публиката на концерт.
Току-що се връщате от турне в Хонг Конг, Виетнам, Сингапур и цяла Югоизточна Азия. Кое беше най-странното ви изживяване там? И нека и да завършим по този начин - със странните и неочаквани места за свирене и концертни ситуации…
Обичам да свиря на всякакви, дори произволно избрани места… всякакви нестандартни пространства. Свирили сме на лодка във Франция, в денс клуб в Сеул, на открито в центъра на Детройт… Мисля, че най-странното място, където сме свирили, беше един ъндърграунд бар в Ханой, Виетнам. Още докато си подреждахме апаратурата, той бе наводнен. А когато започнахме да свирим, по-голямата част от публиката беше до глезените във вода. Някъде към 20-ата минута цялото озвучаване гръмна. После всички се напихме. Добър концерт беше!

Очаквайте продължението навръх 8 декември, когато Дан и Лекс ще ни гостуват в „Аларма” - точно 24 часа преди концерта в „София Лайв Клуб”.

сряда, 8 декемри от 21.30 часа

(Интервюто е публикувано и в „Една седмица в София”)