Handsome Furs най-после идват в България! Дългоочакваната дата е 9 декември, а мястото - „София Лайв Клуб” - поредното „пространство с култов статус” от серията на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз” „Звуково изобразяване на града”. Една от най-провокативните инди-уейв формации на десетилетието, Handsome Furs идеално пасват на естетиката на легендарния сиатълски лейбъл Sub Pop, с чието име през годините по различен начин е била свързана музиката на групи като Nirvana, Sonic Youth, Hole, Fugazi, Obits, че дори и на Басеку Куяте („малийският Джими Хендрикс”, виртуозът на н’гони от групата на Али Фарка Туре).
Handsome Furs – третият канадски проект в „Аларма” за последната година и половина (след Vialka и Oldseed) - е дело на Дан Бокнър от Wolf Parade (китари, вокали) и неговата спътница в живота и в музиката Алексей Пери (клавишни, дръм машини, електроники). Експлозивна смесица от пост-пънк, театър, Б-филмов хорър (вижте клипа на парчето I’m Confused, ако още не е цензуриран от Youtube), транс, мрачни вокали, лупове и страст, музиката на Handsome Furs ще нажежи зимата докрай - в най-лъскавия и най-добре озвучен клуб в столицата, който е също и… ъндърграунд (защото е под земята). Мястото не е случайно - то доста добре пасва на естетиката на групата, ще видите! Дан и Лекс в момента са на голямо източноевропейско турне (след голямото им хонгконгско-виетнамско-сингапурско турне през лятото), а цялата вечер на „Аларма Пънк Джаз” в тяхна чест в е структурирана като Indie Wave Horror Night (с участието още на Davvid Project и The Barbarones. Концертът ще се предава и пряко по програма „Христо Ботев” на БНР. А сега разговаряме с Дан, когото изловихме някъде между Тексас, Виена и Скопие тези дни.
Да започнем с Handsome Furs и Wolf Parade - как балансираш между двете банди? И каква е основната разлика в усещането ти за тях – докато пишеш музика, докато записваш, докато си на турне?
Handsome Furs и Wolf Parade за мен са две съвсем различни изживявания - във всяко едно отношение. При Furs самото измисляне на песните е доста по-спонтанно, което и улеснява и предполага бързата им, дори незабавна, реализация. Дори само фактът, че двамата с Алексей живеем заедно, ни дава възможността да се захванем за работа примерно в 4 сутринта, развивайки в музика нещо, което някой от двама ни е сънувал през нощта, или да напишем текста на някоя песен, докато сме заедно във ваната, или докато пътуваме с влак… Творческият процес е различен и от чисто техническа гледна точка. С Furs можем да вземем за изходен материал просто няколко семплирани барабанни удара и да импровизираме върху тази основа - един вид, да изпаднем в транс, следвайки една първоначална проста идея. Песните ни също са по-кратки в сравнение с тези на Wolf Paradе. А и за мен лично физическата страна на музиката е по-осезаема, докато свирим с Handsome Furs. В музиката на Wolf Parade има повече „разтягания” - дълги сола, които правя между отделните песни и прочее, докато Handsome Furs е по-скоро като фабрика - Песен! Следваща песен! Следваща! И т.н. - на мен това ми харесва, напомня ми донякъде тийнейджърските ми години, когато свирех в хардкор-група. Wolf Paradе за мен е група от типа „братство”, „задруга”. Докато Handsome Furs е агресивен диалог-манифест-акт-на-съвокупление с момичето, което обичам.
Какво е за теб „фейс-контролата” в антиутопичната съвременност, в която живеем? Да започнем от албума ви Face Control от 2009 г…
След като се завърнахме от първия си концерт в Русия, тъкмо обяснявах на един приятел цялата концепция на „фейс-контрол” - политиката там… и той беше шокиран: „Хора да не бъдат допускани само на базата на това как изглеждат! Ужасно! Толкова брутално – точно каквото човек може да очаква от източноевропейската пост-съветска действителност!”… За мен обаче неговата реакция беше реакция на пълно неразбиране на това, което му обяснявах. Защото едно от нещата, които лично аз харесвам във „фейс-контрол” ситуацията и във „фейс-контролата” като понятие, е че тя е това, което е, това, което казва, че е – без никакви скрити-покрити простотии. Нищо по-различно от „дрескода” (със съответната свобода на интерпретация от страна на охраната на входа), който е задължителен за толкова много американски клубове …
И сега: кое е по-репресивното?
Смятам, че „фейс-контролата” е по-честният начин: Не ни харесва физиономията ти, няма да те пуснем да влезеш! Докато пишехме музиката за този албум, доста летяхме насам-натам по света - с всичките церемонии по визи, пръстови отпечатъци и всякакви други летищни и гранични тестове - и накрая, когато се връщахме в САЩ или в Канада, службите ще отворят паспортите ни… и ще възкликнат: „А били сте в СЪРБИЯ! А какво сте правили ТАМ?” И хайде на повторни проверки, тестове, разпити… Затова за мен лично албумът Face Control е и любовно писмо към всички места в бившия Източен блок, които обичам, където се чувствам у дома си и където се сприятелих с толкова много хора. Виждаш, живея в центъра на предполагаемо най-свободната страна в света, а се усещам, че ми липсва центърът на Букурещ, или някой шумен белградски бар. И така - да, за мен Face Control е и двете - и любовно писмо, и ритник срещу северноамериканския надзор над останалия свят.
И накрая - няколко дни преди шоуто ви в София - с каква музика се зареждаш или вдъхновяваш през последните седмици?
Crystal Castles, Kompakt Total 11, Azra s/t, Chromatics Night Drive, Joensuu 1864, Gabi Lunca, The Clash, Kraftwerk, Zola Jesus – такива работи…
(Интервюто е публикувано и в сп. „Паралели”)
четвъртък, 9 декември, от 21.30 часа
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg