Фестивалът „Аларма Пънк Джаз” продължава до края на седмицата с Help Me Jones, „Jаболко за Даскалот”, Sisters Of Radomir и концерт на открито под мотото „Аларма срещу расизма и дискриминацията”
Ъндърграунд фестивалът на програма „Христо Ботев” „Аларма Пънк Джаз” още през първите дни на октомври доказа, че може да бъде не само четвърти, но и четвъртит - по онзи начин, който рядко пасва на шлифованата и стерилизирана радиосреда, в която живеем. „Аларма Пънк Джаз” не гали ухото и не нашепва предварително форматирани лъжи. И макар според някои мастити критици, желаещи да върнат рока в училище, това да е по-скоро „маниерен”, „бутиков”, „декадентски” и „хранещ се от статуквото”, а не „истински” ъндърграунд, в българското ефирно пространство скоро не е имало по-здрав ритник срещу „блюстителите на музикалния не-вкус” (както ги нарича албанският реге-поет и журналист Петрит Сарачини).
Още от самото си създаване през октомври 2008 година „Аларма Пънк Джаз” се обявява за свободен ефир за всички комерсиални и некомерсиални, мейнстрийм и ъндърграунд, прогресивни и упадъчни музикални жанрове, които почти изцяло отсъстват от българския ефир поради обичайните причини - икономическа неизгодност, несъвместимост с радиоформатите, демонстративна некомпетентност и домораслост от страна на ефирните феодали, липса на адекватна музикална критика и пр., и пр. Ситуацията, която описваме, съвсем не е толкова далеч от тази в Беларус, където понятията за „мейнстрийм” и „ъндърграунд” никога не са съществували - просто защото цялата интересна авторска музика – и слушаемата, и крайно авангардната - меко казано не е толерирана от тамошните радиофеодали, пък на ниво държавна политика - да не говорим… Какъв е резултатът? Ами, изключително оригинална и силна вълна със стотици хиляди фенове в Русия и в Украйна, където групи от Беларус като „Ляпис Трубецкой”, „Серебренная сватба” и „Нагуал” (нарочно избрахме три съвсем различни жанра) пълнят не само клубовете, но и стадионите.
България обаче, както знаем, в последно време - поне културно - не е била част от никоя по-голяма империя, така че подобен „износ” на нова българска алтернативна музика пред многохилядна публика е невъзможен. А у нас… у нас дори радиостанциите, задължаващи да се пее на български и парчетата по възможност да са в размер 7/8, отказват да излъчват музика на „Насекомикс”, най-успешната българска група за последните години, защото звучали „прекалено британски” (макар голяма част от песните им да са на български, пък някои – дори и в 7/8).
Така че оставяме спора за това кое е ъндърграунд и кое мейнстрийм в ръцете на вещите форумни бърборковци и фейсбук-революционерите. „Аларма Пънк Джаз” не се интересува от категориите, защото когато живееш в неестествена културна среда с изцяло обърнати категории, най-удачното, което можеш - и трябва - да направиш, за да останеш почтен човек, е да станеш „престъпник”. И така: „Аларма” престъпва канона на ъндърграунд-пуристите, включвайки в програмата си групи като Help Me Jones и Davvid Project, които във всяка нормална страна биха били не мейнстрийм (в най-положителния смисъл на понятието), наред с фрийк-представленията на банди от рода на Sisters Of Radomir, Man Zero от Загреб и „Jаболко за Даскалот” от Скопие. И това не е еклектизъм, а обмислена позиция и нагледна демонстрация за това колко много жанрове в огромния диапазон „между пънка и джаза” не намират свое място в родния ефир.
Четвъртото пълнометражно издание на фестивала ще продължи до събота с три големи събития съответно в кино „Влайкова” на 7 (днес), в Първо студио на БНР на 8 и отново в Първо на 9 октомври - концертът „Аларма срещу расизма и дискриминацията” се мести от Борисовата градина в БНР поради лошите климатични условия (началният час остава 14.00 часа).
Довечера в кино „Влайкова”, вече можем да разкрием „специалната изненада” от афиша на фестивала, Help Me Jones ще бъдат подгрявани не от кого да е, а от самите Man Zero, които свириха в „Бекстейдж” преди два дни, после заминаха за Истанбул, и сега - на връщане към Загреб решиха да уважат отново нашия фестивал със специален сет. По тази причина началният час на концерта в кино „Влайкова” ще бъде 20.00 часа - с Man Zero на вълните на Радио София (в предаването „Фалшименто”). A в 21.30 часа превключваме на „Христо Ботев” с хедлайнерите на вечерта Help Me Jones, които отдавна вече обявяваме официално като трио, а не като дует - с Рони от „Насекомикс” заедно с двамата основатели - Марий Росен и родения в Казахстан Костя Тимошенко.
Концертната биография на Help Me Jones, между другото, е доста… фестивална. Като изключим първия им самостоятелен концерт във „Влайкова” преди няколко месеца, участията им са все на фестивали - като се започне от „Нищо подобно” в Стрелча и Mellow, та чак до новосадския EXIT („Аларма Пънк Джаз 4” гордо се присъединява!)… На пресконференция в БНР, проведена миналата седмица, Костя Тимошенко разкри, че на „Аларма” триото ще представи за пръв път пред публика и някои съвсем нови песни - вече на български език - които, поне ако съдим по известното им вече парче „Мракът свети”, придават още едно измерение към музиката им - т.е. тук българският език не е самоцел, както по някои радиостанции, а има своя смисъл. Нали не сте забравили, че именно фронтменът Марий Росен е автор и на голяма част от текстовете на „Насекомикс”?
След Man Zero, чиято музика носи нещо от духа на „Анатема” от Ливърпул и „Моно” от Токио, но и типично загребско пост-кафкианско очарование, и синтпоп-ню-уейв-итало-диско пърформънса на Help Me Jones - на 8 октомври от 21.30 часа фестивалът ще се пренесе в Първо студио на „Драган Цанков 4”.
(Материалът е публикуван и в сп. „Паралели”)
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg