В началото на 2020 година проф. Павлов, председател на фондация "Васил Левски", изпрати отворено писмо до Парламента, Президентството и Министерския съвет денят на Априлското въстание 20 април да получи статут на официален празник и да се отбелязва именно на тази дата, а не на 1-ви или 2-ри май. Така ще бъде изправена историческата грешка едни празници като Съединението и Независимостта на България да се тачат по стар стил, а други – по нов стил, като Априлското въстание.
В мотивите до държавните институции проф. Павлов припомни, че през април 1876 г., в името на една благородна и справедлива кауза, е предизвикана безпрецедентна по мащабите си кампания в защита на българския народ от страна на световната демократична общественост. Държавните институции мълчат, отбелязва историкът и пояснява защо предложението е актуално и днес, когато се прекланяме пред българската саможертва, направена преди 149 години.
"Дори да изглежда на пръв поглед малко абстрактно, отвлечено и може би маловажно, това въстание трябва да се отбелязва на 20 април. На няколко пъти съм апелирал за подобно нещо и самостоятелно, и заедно с писателката Галина Златарева, авторката на романа "Медальонът" за Бенковски – едно от най-добрите произведения за Априлското въстание, и с фондация "Васил Левски", чийто председател съм - никаква чуваемост от властите, от висшестоящите органи и се стига до едно абсурдно положение - въстанието, избухнало на 20 април - тогава е първата пушка в Копривщица, да бъде отбелязвано в самата Копривщица, в Панагюрище и на други места на 1-ви, на 2-ри май. Това е Априлската епопея. От държавата зависи да се поправи тази грешка, зависи от самите нас. Ние, българските историци, сме настоявали да се създаде някакъв ред в националния календар. Това е национално въстание. Това е нашата революция – морална и с оръжие, в която ние загубихме битката, но спечелихме войната. Това е основата на нашата свобода. Затова сме настоявали и по-рано той да бъде национален празник или поне да бъде официален празник, както е в нашите съседки Гърция и Сърбия, там се празнува точно началото на освободителното движение."
Няма никакво съмнение, че Априлското въстание е ключът към нашата свобода. То доведе до Руско-турската война, до Цариградската мирна конференция, до злощастния за нас Берлински конгрес, изтъква историкът и общественик проф. Пламен Павлов. Той подчертава, че без Априлското въстание възелът, наречен източен въпрос, нямаше да бъде развързан в онзи исторически момент.
Априлското въстание се подценява и масово му се придава значение на локално събитие, което не е редно от историческа и обществена гледна точка, категоричен е проф. Пламен Павлов.
"Ние сме длъжници в много отношения. Трябва да го осмислим не само от съвременна, но и от тогавашна гледна точка. Ние се фокусираме може би повече, отколкото трябва в личностите на апостолите, които, разбира се, са знакови фигури - особено Бенковски, Волов, а и Стефан Стамболов дори. Остава подценена ролята на Първи революционен окръг – Търновския революционен окръг, защото тук излизат близо 1000 души и то при много по-силна османска власт, отколкото в подбалканските градчета. Имаме знакови фигури като поп Харитон, Бачо Киро, като Цанко Дюстабанов, като Христо Патрев и други. Това са герои, които в не по-малка степен заслужават да бъдат почитани от цялата нация. То не е за подценяване и в Сливенския, и във Врачанския окръг, независимо че няма този размах по едни или други субективни или обективни причини. То трябва да бъде осмислено като успялата революция, в която най-силна роля играят местните комитети. Без да омаловажавам ролята на апостолите, всъщност местните хора правят въстанието, средната класа, така наречените чорбаджии. Те финансират всичко, те не могат да търпят безправието в Османската империя, тогава има и хиперинфлация и затова и селяните на Оборище казват: "Въставаме и толкова". Няма ги тези колебания, които ги има при други събития. Крайно време е да бъде осмислено и да се знае, че ние сами сме се освободили, без да отричаме ролята на руснаци, украинци, финландци, поляци. Не бива да забравяме, че в основата са усилията на нашите герои, които проляха кръвта си, за да ни има нас."
Реформа на пенсионната система в Кипър, модернизация на механизма за индексация на заплатите, подобряване на трудовите регулации са включени в правителствените планове за следващия период, обяви президентът Никос Христодулидис в приветствието си към кипърските работещи по случай 1 май. Правителството се стреми да гарантира, че всеки работещ в..
Младото момиче от Хасково, чието тяло беше открито вчера, е убито чрез удушаване с примка, съобщи на брифинг окръжният прокурор на Хасково Иван Стоянов. 18-годишното момиче от Хасково е убито в деня на изчезването Тялото на Магдалена Русева, която беше обявена за общонационално издирване след сигнал от роднините ѝ на 26 април, беше открито..
Искания за мир и добро заплащане на труда отправиха гърците на многохилядни демонстрации за 1-ви май. В над 70 града на Гърция се проведоха първомайски демонстрации в рамките на 24 часовата стачка на синдикатите. Хиляди работници, безработни, студенти и пенсионери се включиха в протеста. В стачката участваха железничари, моряци, шофьори на..
Това са едни закачки, които са откакто се сблъскаха в политиката Бойко Борисов и Румен Радев . Това мнение изказа пред БНР ген. Спас Спасов, бивш военен пилот, председател на фондация "Български ВВС", във връзка с разменените остри реплики между лидера на ГЕРБ и държавния глава за първия изтребител Ф-16 Блок 70, който България получи на 2-ри април...
С поклонение пред Паметника на булаирци (13-и Рилски полк), с поднасяне на венци и цветя, в Кюстендил честваха 149 години от Априлското въстание. Кметът на Общината инж. Огнян Атанасов, областният управител инж. Методи Чимев, представители на политически и обществени организации, граждани отдадоха почит към дейците и героите на Априлската епопея...
"Очакванията на такъв ден са за много труд , защото имаме много да наваксваме , а като че ли това остава на заден план". Това подчерта пред БНР доц. Николай Крушков от УНСС, ръководител на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер. Работещи в различни страни отбелязват Международния ден на труда В интервю за предаването..
" Трудът не е кой знае колко извеждан като голяма ценност в българската, пък и въобще в литературата , може би за разлика от изобразителните изкуства. Поне така ми се струва". Това коментира в интервю за БНР проф. Николай Аретов , литературен критик: "Като обект на изображение като че ли трудът е една тегоба, една мъка за хората, които трябва с..
"С навлизането на дигиталното евро еврозоната иска да обхване още по- голяма територия, защото, както казва Кристин Лагард, "нашата икономика..
Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови..
Има риск, ако с културното наследство не се занимават експерти. Това обясни пред БНР арх. Чавдар Тенев, председател на регионалната колегия на Камарата..