През август 1888 г. са учредени Българските държавни железници с обща експлоатационна дължина 384 километра. Какво предходжда този момент?
След Кримската война през 1856 година Османската империя усеща натиска на новото време. Под влияние на Англия и Франция, започва да обръща по-сериозно внимание на модерната инфраструктура – телеграфи, шосета, железопътни линии. Въпреки първоначалното неглижиране на темата, още по време на войната става ясно колко важно е бързото придвижване на хора и информация. Така започва нова глава в развитието на Балканите.
Първата железопътна линия на територията на днешна България е Русе – Варна. Султанският ферман за строежа ѝ е издаден през 1861 г., но тъй като Османската империя няма собствени средства, линията се дава на концесия. Интерес проявяват и някои богати българи, като Стефан Богориди и Димитър Гешов, но в крайна сметка строежът е поверен на английските предприемачи – братята Тревор и Хенри Бъркли. Договорът е подписан през 1863 г., а строежът започва през май 1864 г. едновременно от Русе и от Варна.
Инженер Хенри Бъркли решава да промени първоначалното трасе, което е предвиждало линията да минава през Шумен, и го отклонява през Каспичан – с 25 километра встрани. Въпреки споровете, до края на 1865 г. са готови над 90 километра релси, по които започват да се движат работни влакове. Тържественото откриване става на 7 ноември 1866 г., когато русенският валия Мидхат паша изминава целия път от Русе до Варна без прекачване. Така започва железопътната история в днешна България.
В същото време Османската империя продължава да отдава строежи на концесия. През 1869 г. барон Хирш, австрийски предприемач, получава правото да строи още линии – включително трасето Истанбул – Одрин – Белово и другото – Злати дол – Нова Загора – Ямбол. Така се формират т.нар. „Източни железници“, които Хирш управлява.
Железопътната мрежа не остава само транспортна система – тя се преплита и с българското освободително движение. Васил Левски призовава революционерите да се включат в железниците – не само като работници, но и като хора, които могат да се движат свободно и да предават информация. По негова препоръка Теофан Райнов е назначен за главен управител на железницата в Пловдив и помага да бъдат привлечени хора като Тодор Каблешков (началник на гара Белово), Захари Стоянов (маневрист в Търново Сеймен), Иларион Драгостинов, Георги Икономов и други.
След Освобождението, с клаузите на Берлинския договор и нови споразумения, България е задължена да изгради жп участъка Цариброд – София – Вакарел от международната линия Виена – Цариград. Турция, от своя страна, поема участъка Белово – Вакарел.
През 1885 г. Народното събрание приема Закон за железните пътища, според който железниците стават държавна собственост, строят се с разрешение на парламента и се управляват от държавата. Министър-председателят Петко Каравелов заявява, че железниците не бива да са спекулативно начинание – дори когато не носят печалба, те имат огромно значение за развитието и удобството на народа.
Този закон подготвя почвата за една от най-важните стъпки – откупуването на линията Русе – Варна от англичаните. Преговорите се водят цели три години, но през 1888 г. България успява да върне в свои ръце тази стратегическа железопътна връзка.
Така започва истинският възход на българските държавни железници – като средство за икономическо развитие, но и като символ на независимост и модернизация.
Дария е само на 13. Живее в Силистра и мечтае да бъде отново просто дете – с усмивка, без болка, без страх. Но пътят ѝ към тази мечта минава през битка, каквато никое дете не бива да води – битка за живот. Диагнозата е артериовенозна малформация , рядко заболяване, с фатален край. Всичко започва преди няколко години. Едно неочаквано..
Младеж от Ардино избра странен за връстниците му живот - между университета и ферма за крави . Вместо да се забавлява в големия град, той редовно се връща вкъщи, за да помага в семейното стопанство. Смята, че животновъдството в България има бъдеще, въпреки не доброто в момента състояние на отрасъла. Младежът мечтае, когато завърши..
Събирането на монети е страст. Правейки колекция, хората си купуват тази емоция. Думите са от едно интервю преди години на нашия специален гост в „Изотопия“. Той е посветил времето си и цялото си същество на нумизматиката - колекционирането на монети. На вашето внимание: Петър Неделев, председател на Нумизматично дружество "Филипопол“ ...
Скалните култови паметници на Добруджа оживяват в нова книга на проф. Георги Атанасов. Над 100 обекта разкриват духовния и историческия пейзаж на региона от античността до Средновековието. Авторът на книгата - проф. Георги Атанасов, е археолог и изследовател, проучващ от десетилетия култовите обекти по поречията на Суха река и Канагьол...
В дните, в които се поздравяваме с вяра във Възкресението, ще ви срещнем с хора, които с вяра и много работа се опитват да възкресят рухналите под напора на времето църковни сгради. Става дума за един фото - проект и десетки храмове в страната, за будни хора, хванали се за ръце. Нагледали сме се на православни храмове, изтърбушени и..
Дарителска кампания набира средства за изграждане на православен храм в плевенското село Тученица. Местните хора са пожелали новият храм да носи името на Света Параскева . Градежът вече е в ход, но са нужни още средства за завършването на храма. За каузата е организиран благотворителен концерт, каза Борислав Ботев, един от организаторите на..
Група доброволци откриха и възродиха за вярата забравена скална килия, обитавана от монаси още през Средновековието. Това се случва в русенското село Красен, сгушено в скалния венец на природния парк "Русенски Лом". Името на село Красен не е непознато за хората от цялата страна. Нека припомним, че то е "родното място" на пастет "Апетит",..
При катастрофа в центъра на София загина оперният певец Богомил Спиров - артист-солист на Националния Музикален театър. Той е бил блъснат от..
25% от компаниите планират да намалят своя персонал, обяви пред БНР Николай Николов, Българска асоциация за управление на хора, Българска конфедерация..
Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови..