Как трябва да се планира защитата на бъдещо споразумение за прекратяване на огъня в Украйна?

Военни представители на повече от 20 държави се съвещаваха в четвъртък в щаб-квартирата на британските въоръжени сили в Нортууд, Лондон. Целта, по думите на премиера Киър Стармър, бе да се планира защитата на бъдещо споразумение за прекратяване на огъня в Украйна. Знаем от опит, че всяка сделка, която не е подсигурена със средства за защита, ще бъде погазена от Путин, обясни британският лидер, визирайки Минските споразумения от 2014 и 2015 година. 

Съвещанието в Нортууд се проведе при закрити врати, но Би Би Си и "Файненшъл Таймс" изведоха от свои източници, че след предупрежденията на Москва срещу разполагането на натовски войски в Украйна фокусът на европейските планьори вече се насочва по-решително върху осигуряване на въздушно прикритие над страната и военноморска операция за подсигуряване на корабоплаването в Черно море. Това обръща вниманието върху поведението на черноморските натовски държави Румъния и Турция, както и върху България, която заяви чрез премиера Росен Желязков готовността си "да участва в решението за мир и сигурност", независимо от декларацията на Народното събрание отпреди месец "за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна".

През последните дни, със засилване на дипломатическите усилия за постигане на примирие в Украйна, се заговори официално и полуофициално за различни варианти на бъдещата военна мисия, наричана първо "мироопазваща", а напоследък с по-точния термин - "подсигуряваща" ("reassuranceforce"). Различните варианти се различават както по ефективността си, така и по риска, който носят за държавите-участички.

Д-р Дейвид Благдън, преподавател по международна сигурност в Университета на Екситър в Англия, направи пруд БНР разбор на различните възможности.

- Президентът на Франция Еманюел Макрон разкри в края на миналата седмица как може да изглежда една военна мисия на европейците в Украйна. Тя може да бъде мисия за обучение и да бъде разположена в Одеса, Лвов и на други ключови места далеч от фронта. Това ли е най-реалистичният сценарий, предвид военните възможности на европейците? 

- Разполагането на тренировъчна мисия далеч от фронта, например в Одеса, е със сигурност вариантът с най-нисък риск за НАТО. Той намалява възможността за директен сблъсък с руснаците и ескалация, в която да бъде въвлечен и Североатлантическият пакт. Дали обаче именно това е най-реалистичният вариант може да се спори. Много хора биха казали, че за да бъдат гаранциите за Украйна наистина смислени, ще трябва по-голям войскови контингент, който да бъде по-близко до фронтовата линия.

• Рафаел Лос: Европа има нужда от политическо лидерство. Макрон и Шолц трябва да си стиснат ръцете

• Д. Благдън: Бъдеща военна мисия в Украйна предполага готовност на Европа да се намеси с по-големи сили

- Как все пак такава мисия, която е далеч от фронта, би могла да бъде от полза за украинците? 

- Може да помогне като засили увереността у украинците, че поне част от страната им няма как да падне под чужда власт, без да се стигне до намеса на натовски сили. Особено ако ново изненадващо нападение доведе до пробив в украинските линии. Такава мисия може да помогне и логистично, а също и чрез обучение по различни военни специалности. В случая и украинците с бойния си опит имат на какво да научат европейците. Но гаранциите, осигурени по този начин, няма да са в същата степен като един по-съществен мироопазващ контингент по-близко до фронта. Така че този въпрос подлежи на преговори.

- В британския печат се говори за контингент от 30 хиляди военнослужещи. Премиерът Стармър говори, освен за "ботуши на земята" и за "самолети в небето". Дискутира се и възможността за военноморски елемент на бъдеща мисия. Но предвид огромния обхват на фронтовата линия, ще бъде ли такава сила изобщо достатъчна, за да възпре руснаците? За тях ще е най-лесно просто да я заобиколят, както отбеляза един от участниците в тази дискусия - Шашанк Джоши от The Economist.

- Аргументите за такъв вариант биха били следните. Няма нужда въпросният контингент да бъде разполаган на самата фронтова линия. В случай на пробив на руснаците, направленията, по които те ще настъпят, за да изпълнят стратегическите си цели - да речем към Киев - са лесно предвидими. Най-добре ще е контингентът да бъде разположен така, че да прегради тези направления. За руснаците ще бъде много по-трудно да постигнат целите си, без да се стигне до сблъсък с тези войски.

Тогава може да се стигне до мащабна война между Русия и НАТО, защото 20 хиляди или 30 хиляди натовски войници ще бъдат вплетени в такава битка. Ако се вгледаме в други примери, като натовските контингенти в балтийските републики днес или в Западен Берлин по време на Студената война, логиката винаги е и е била, че тези контингенти могат да влязат в бой с руснаците, а това на свой ред ще повлече в конфликта по-големи натовски сили отвън. 

Такава би била логиката за такъв вариант на чуждестранен контингент в Украйна. Първо, той да бъде достатъчно голям, за да накара руснаците да се замислят за рисковете, които поемат, напредвайки по ключови направления. И, второ, да се замислят също така дали няма да бъдат въвлечени по-големи ресурси от НАТО.

Военновъздушният и военноморският компонент на такава мисия ще създадат допълнителни трудности за руснаците. Те ще трябва да се съобразяват с вероятността, в случай че подновят бойните действия, да се справят с британска, френска, германска авиация, която е много по-модерна и боеспособна.

Дори 20 хиляди или 30 хиляди войници не са достатъчни като гаранция за сигурност. За да вложим смисъл в думата "гаранция", трябва да си дадем сметка, че в момента Русия настъпва на украинска земя с около 600 хиляди бойци. Ако тя нападне отново със същия размах, тогава трийсетина хиляди натовци няма да постигнат кой знае какво. В такъв случай ще можем само да се надяваме, че тези войски ще са достатъчни, за да накарат руснаците да спрат от притеснение, че ще се намеси по-голяма сила от НАТО.

- При това положение възникват два въпроса. Ако разглеждаме мисията в Украйна като преден пост на Европа и Обединеното кралство, готови ли са британските и европейските военни да подкрепят този преден пост в най-лошия сценарий? И второ, дали цялата идея не бе подкопана още миналия месец, когато Пийт Хегсет, началникът на Пентагона, обяви в Мюнхен, че в Украйна могат да бъдат изпратени европейски войски, но те няма да бъдат под закрилата на член 5-ти от Североатлантическия пакт за колективна отбрана?

- По въпроса в състояние ли са Лондон и другите европейски столици да подкрепят една мисия в Украйна отговорът е и "да", и "не". Икономически потенциал в Западна Европа за балансиране на силите и отпор срещу Русия със сигурност има. Стига да има и воля за това, Франция, Германия, Великобритания могат да съберат значителни сили. Обратната страна на монетата е, че дори тези големи европейски сили не разполагат с големи и готови за бой армии. В някои от тези страни липсва и сериозно желание у политиците да разпоредят масираните инвестиции, необходими за да си готов за война с Русия.

Това носи допълнително рискове за натовските страни. Те могат да се озоват в положение, при което войските им, които се опитват да защитят Украйна, са подложени на атака и са заплашени да бъдат унищожени. Ако тези войски бъдат разбити, ще възникнат други въпроси - какво ще означава това за сигурността на балтийските страни или за сигурността на натовските страни от Югоизточна Европа като Румъния и България. 

Очевидно, последната възможност за възпиране на Русия в такъв случай ще са ядрените арсенали на Великобритания и Франция. Но никой не иска да изпада в ситуация, в която западноевропейските армии са разбити и се налага или да признаят поражението си, или да ескалират конфликта още повече.

По въпроса за американското участие. Европейците ще си правят съвсем други сметки ако вярват, че силите им в Украйна ще бъдат под закрилата на военновъздушната мощ на САЩ. Но казаното от Хегсет действително променя чувствително ситуацията за Украйна, а и за самата НАТО. Някои страни вече се чудят важи ли член 5-ти не за Украйна, ами за балтийските републики, за Полша, Румъния и други натовски държави, близки до фронта. Член 5-ти със сигурност няма да важи за европейците в Украйна. Ако те се вплетат в сраженията там, може да се стигне до ситуация, в която Русия ще предприеме атака на натовска територия, да речем по авиобаза в Румъния, която е използвана за поддръжка на войските в Украйна. Какво ще означава това за член 5-ти? 

• Юрий Андрухович: Най-добрата гаранция за сигурността на Украйна са лошите отношения между САЩ и Русия

• Дмитрий Орешкин: Путин отбива деликатния натиск да спре армиите си, но ако продължи този курс, сблъсъкът му с Тръмп ще е неизбежен

• Рафаел Лос: И украинското, и европейското ръководство не бива да очакват американската подкрепа да продължи още дълго

- Бундестагът гласува тази седмица промяна в конституцията, която ще позволи на Германия да вложи значителни средства в армията си. Но колко време ще е необходимо за изграждане на такава армия, която да отговаря на предизвикателствата?

- Има неща, които могат да бъдат свършени бързо, и други, които изискват време. Можеш да направиш поръчки, с които да увеличиш драстично огневата си мощ, след като поръчаните оръжейни системи бъдат изработени. Зависи от системите, които поръчаш - ръчнопреносимите противотанкови комплекси се изработват далеч по-бързо от един изтребител. 

В известна степен по-голям проблем е ако искаш да изградиш многобройна армия, която разполага не само с масата войници (които трябва някак си да бъдат привлечени в армията), но и с човешкия капитал, необходим за контрол и командване на такива значителни войскови подразделения като дивизии и корпуси. Офицерски кадри с необходимия опит от Втората световна война е имало в Европа по време на последвалата Студена война със Съветския съюз. Тогава тези познания и умения са се развивали целенасочено, но днес вече са на изчезване. Европейските военни отдавна не са водили мащабни бойни действия. Най-мащабно в сравнително близкото минало бе британското участие в Ирак - с 43 хиляди войници.

- Каква роля могат да изиграят за една военна мисия в Украйна останалите черноморски държави - Турция, Румъния, България. (При условие че изпращане на български войски бе изключено с решение на Народното събрание)

- Значението на Турция е очевидно заради контрола й върху достъпа до Черно море през Дарданелите и Босфора. Турция разполага и с голяма и добре въоръжена армия, макар че връзките й с други натовски държави са проблематични заради разногласия по отношение на демократичните права и прочие. Всяка държава е от значение, но е съвсем разбираемо, че граничните натовски държави не горят от желание да пращат войски в Украйна. Не на последно място затова, че именно тези страни - балтийските републики, Полша, Румъния - са с най-много опасения от Русия и искат да подсигурят собствената си отбрана. 

Черноморските страни ще могат да допринесат за мисия в Украйна и по други начини. Да речем, че НАТО иска вкара в Черно море повече военноморски активи. Тези активи ще се нуждаят от поддръжка в пристанища на приятелски натовски държави като България и Румъния. Страни като Румъния и България могат да осигурят и базите, от които ще се осъществява необходимата логистична поддръжка за една мисия в Украйна.

Негативната страна е, ако руско-украинската война се превърне във война между НАТО и Русия. Ако НАТО престане да бъде възпиращ фактор за Москва, то тези места и бази в Румъния и България се превръщат в мишени за руснаците.