В Косово днес ще се проведат парламентарни избори. Те ще определят новия състав на 120-местния парламент за следващите четири години, предаде БТА.
За първи път от обявяването на независимостта на Косово през 2008 г. парламентът изпълни целия си четиригодишен мандат, отбелязва АП.
Това са деветите парламентарни избори в Косово от края на войната в някогашната сръбска област (1998-1999 г.) между сръбските правителствени сили и етническите албански сепаратисти и след 78-дневните бомбардировки на НАТО тогава, които принудиха сръбските сили да напуснат Косово. Сърбия и косовските сърби не признават независимостта на Косово.
В 120-местния косовски парламент, 20 места са гарантирани за малцинствените общности – сърби, турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани. От тях 10, най-голям брой, са запазени за етническите сърби в страната, които са около 100 хиляди по оценки на Ройтерс.
От 2022 г. насам, когато сръбските представители напуснаха косовските институции, сърбите в Северно Косово бойкотираха частичните местни избори, референдум, свързан с местни кметове етнически албанци, избрани заради бойкота на сърбите, както и преброяването в страната. Този път сърбите се очаква да гласуват, за да си осигурят представителство в парламента.
В изборите участват 28 политически субекта с 1280 кандидати. Освен осемте партии или коалиции на етническите албанци, които представляват около 92 процента от 1,6 милионното население на страната, в надпреварата за косовския парламент влизат седем партии на косовските сърби, по три политически субекта на бошняците и турците в страната, по два на ромите и ашкалиите и по един на египтяните и гораните. На изборите днес също така има един независим кандидат – Фатмир Бютючи.
Основната надпревара на изборите е между четирите най-големи политически субекта. Това са управляващото ляво националистическо Движение „Самоопределение“ (LVV) на премиера Албин Курти, дясноцентристката Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) на Мемли Красничи, дясноцентристкият Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) на Люмир Абдиджику и коалицията около десния Алианс за бъдещето на Косово (АБК/AAK) на бившия премиер Рамуш Харадинай, АБК – ИНИЦИАТИВА (AAK – NISMA).
Парламентарните избори в Косово са важни за избирането на бъдещия премиер и бъдещото правителство на страната. Всяка партия има свой официален кандидат за премиер, който върви „в пакет“ с нея.
Кандидатите за премиер на Косово са четирима и са лидерите на основните партии в изборната надпревара, като изключение от това прави единствено най-голямата опозиционна партия ДПК. Това са Албин Курти (LVV), Бедри Хамза (ДПК/PDK), Люмир Абдиджику (ДСК/LDK) и Рамуш Харадинай (АБК – ИНИЦИАТИВА/AAK – NISMA).
Парламентарните избори в Косово днес са своеобразен вот на доверие за правителството на министър-председателя Албин Курти. Той е изправен пред обвинения от опозицията във влошаване на отношенията на Косово със стратегически партньори – САЩ и ЕС.
Както Вашингтон, така и Брюксел критикуваха редица действия на косовското правителство, свързани със Северно Косово, което е предимно населено със сърби. Това, което косовските власти наричат „разпростиране на суверенитета“ и върховенство на закона в цялата страна, често беше наричано от ЕС и САЩ „едностранни и некоординирани действия“. Както Вашингтон, така и Брюксел обвиниха Курти, че подкопава крехките етнически отношения в региона.
Висши служители от САЩ заявиха през март 2024 г., че имат проблеми в общуването с косовския премиер Албин Курти, а ЕС наложи в края на юни 2023 г. наказателни мерки на страната заради ескалацията на напрежението в Северно Косово.
Те включват временно спиране на работата на съвместните комисии между ЕС и Косово на основата на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и замразяване на поканите за срещи на високо равнище, както и на двустранните посещения, с изключение на онези, свързани със справянето с кризата в Северно Косово в рамките на диалога Косово – Сърбия, воден от ЕС.
Новият парламент и правителство на страната ще имат за задача да продължат диалога със Сърбия под егидата на ЕС, за който беше назначен нов специален пратеник – Петер Сьоренсен, както и ще определят пътя на Косово за интеграция в евроатлантическите структури.
Частни анкети, цитирани от Ройтерс, показват подкрепа от 40 процента за управляващата партия на премиера Курти. На предишните парламентарни избори през 2021 г. той получи 50,2 процента от гласовете.
Според цитирани от АФП социологически проучвания, Движение "Самоопределение" ще получи 50 процента подкрепа.
Според информация на Централното избирателна комисия (ЦИК) на Косово броят косовски граждани, имащи право на глас на парламентарните избори на 9 февруари 2025 г., е 2 075 868 души. От тях 1 970 944 гласоподаватели са в избирателните списъци за територията на Косово и 104 924 души са гласуващи в чужбина.
Екип от 100 наблюдатели от ЕС, 18 от Съвета на Европа и няколко други международни и местни организации ще следят днешния вот, отбелязва АП.
Необходимо е сериозно реформиране на данъчната система в България, за това настоя пред БНР Димитър Събев, Институт за икономически изследвания на БАН. "Данъците ни са неадекватни на разходите". Държавният дълг ще достигне 35% като съотношение спрямо БВП до 2028 година , предупреди той. "Ще имаме държавен дълг от порядъка на 88 милиарда..
В Монтана предпочитат да пазаруват в малките магазинчета. Повечето потребители подкрепят бойкота. "Скъпо е“, споделят те. В хипермаркетите днес не се забелязва съществен отлив от клиенти, показа репортерска проверка. Потребителите са категорични, че в магазините в Монтана цените са високи. "Преди не гледах цените на стоките, взимах..
С помощта на Българската хранителна банка зам.-кметът по социални дейности в София Надежда Бачева раздаде 600 пакета с хранителни продукти на настанените в кризисните центрове за бездомни на Столичната община. Тя увери, че в студените дни ще бъдат настанени всички желаещи, които живеят на улицата в центровете в "Красна поляна", "Захарна фабрика" и..
Управляващите в Испания предлагат увеличаване на възрастта, до която пенсионираните държавни служители могат да продължат да работят. Проект за промени в законодателството предвижда възможност да се трудят до 72 години. В момента пенсиониран държавен служител може да продължи да работи на същата позиция най-късно до 70-годишна възраст. С..
"Президентът Зеленски е избран легитимно на свободни, честни и демократични избори" - това каза говорителят на Еврокомисията Стефан де Керсмакер в отговор на въпрос за думите на американския президент Тръмп, който го нарече "диктатор". "Украйна е демократична страна, Русия на Путин - не", подчерта говорителят. Де Керсмакер отново припомни..
Нови сектори и по-сериозни глоби предвиждат нови текстове, приети в Закона за киберсигурност. Текстовете, въвеждащи европейските изисквания за мрежова и информационна сигурност - НИС-2, бяха одобрени от пленарната зала на първо четене. Промените предвиждат задължителни процедури по докладване на киберинциденти и глоби за неспазване на..
Парламентът прекъсна парламентарното си заседание заради липсата на кворум. Председателят на НС Наталия Киселова даде 30-минутна почивка, след като се оказа, че няма кворум в пленарната зала. Красимир Терзиев от ГЕРБ-СДС поиска удължаване на заседанието до приключването на определените точки за деня. От "Възраждане" предложиха да не се..
Тревожното е, че ученици в прогимназиална възраст използват вейпове. Това заяви пред БНР Асен Александров, директор на 51-во училище в София,..
" Европа ще се тръмпизира, въпросът е дали ще се тръмпизира докрай ". Това заяви пред БНР журналистът Мария Спирова, която живее в Лондон. Според..
Очакваме бойкотът утре отново да бъде подкрепен масово от хората и да не пазаруват от търговските вериги. С този бойкот ще подкрепим кварталните..