Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

2
Снимката е илюстративна
Снимка: Георги Николов

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба",  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия. Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение, доказва своите професионални качества и умения. 

 Като млад архитект, водена от желанието да изпита себе си в една друга реалност, арх. Христова приема предизвикателството да стане част от българския екип, който участва във възстановяването на Алжир след земетресението през октомври 1980 година, което причинява много щети и разрушения на жилищни сгради и публична инфраструктура. 

" В строителството работихме. Правихме проекти по възстановяването - подновяване на сгради, които не бяха пострадали много от земетресението, ново строителство, жилищни сгради и обществени сгради, които бяха разрушени. Имаше и пътища, които не бяха в добро състояние, но там имаше пътни инженери. Аз специално работех по възстановяване на жилищни квартали и обществени сгради", разказва архитектката.
В Белгия арх. Христова пристига през 1992, за да реши сериозен здравословен проблем, пред който българската медицина била безсилна. 

"Моят син се роди 1988 г. след аварията в Чернобил и имаше проблеми със здравето, които трябваше спешно да бъдат решени и то в тези години, когато в България се перяха бинтовете. Нямаше възможност за съжаление, да бъде опериран в България толкова бързо и не се наложи да търсим начини да си спасим детето. Така се развиха нещата, че успяхме да намерим начин да дойдем тук в Белгия, да го оперираме и сега да се радваме на един голям, здрав, млад и хубав мъж."

След успешното преодоляване на здравословния проблем, арх. Арсения Христова решава заедно със семейството да се установи в Брюксел и започва да си търси работа по специалността. Решаваща роля изиграва един неин проект за реставрация на Златевата къща в Банско, който запленява белгийските й колеги и така започва работа в едно архитектурно бюро.

до ден днешен си го пазя този проект. Той е правен на ръка във времето, когато нямаше компютър. Ставаше въпрос за Златевата къща в Банско, която аз реставрирах. Това е проектът, който заплени архитектурното бюро тук и ми донесе  възможността да кандидатствам за работа в Белгия", разказва българката.

В Белгия архитект е защитена професия. И още нещо важно, архитектите нямат право да се рекламират.

"Архитект в Белгия е много уважавана професия. Архитектът е човекът, който е отговорен, първо, 10 години за проекта си, както и за концепцията на проекта. Той е отговорен за бюджета на клиента си. Той е отговорен за следене на строежа. Той ръководи целия строителен процес. Във всяко едно разрешение за строителство архитектът е посочен. Няма едно информационно табло на строежите, на което архитектът да не присъства на първо място. Архитектът е най - важният, който ръководи всичко. Това е защитена професия в Белгия", казва Арсения Христова.

И в Белгия професионалните успехи на арх. Христова идват след едно природно бедствие - наводнение в квартала, в който живее.

"В този квартал се намираше един много голям фитнес - клуб,  някъде около 1000 кв. метра. След това наводнение картината беше катастрофална. Всичко беше разрушено. Клубът щеше да затвори.....Аз казах, че ще се натоваря с целия ремонт. Той продължи около 6 месеца. Беше доста тежък, защото всички помещения бяха пострадали. Когато дойде денят на откриването на подновения клуб, всички хора се извървяха и започнаха отново да тренират. И от там нататък името ми стана много познато и аз имах много клиенти".

Арх. Арсения Христова е работила и по много мащабни проекти свързани с изграждането на седалището на НАТО в Брюксел и Съвета на Европа.

"В един момент се оказа, това че съм и заклет преводач, и архитект, беше много интересно на строителните фирми, които бяха спечелили конкурса за строителството на новото седалище на НАТО в Брюксел. Получих предложение да се занимавам с грубия строеж на сградата като ръководя българските строителни фирми. Аз приех, защото това беше много интересно. Във всеки един момент имаше около 150 човека на строежа. Бяха ме кръстили Майка Тереза, защото се бях превърнала в нещо като закрилница на работниците. Така че сега горе -долу, където и да отида в България някой ме познава".
За мястото на България в сърцето на арх. Арсения Христова, за носталгията по родината и има ли планове, един ден на старини, да се върне назад при корените:

" Аз си обичам много България и съм имала желание през тези години да направя нещо, което да ми позволява да си сътруднича в професионалната сфера с България. За съжаление, неколкократните ми опити се увенчаха с много голям неуспех. И то не по моя вина...Аз съм много носталгична. Освен това съм лудо влюбена в старата българска архитектура и танците. Танцувала съм девет години народни танци. Аз си обичам много страната и я познавам доста добре. Непрекъснато се връщам, виждам си приятелите, съучениците, колегите. Всяка година се връщам и то по няколко месеца....Бих искала българите да имат повече самочувствие ", казва в заключение арх. Христова.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30
Ангелина Петкова

Журналист ветеран: Радиото ми даде голямо богатство

" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..

публикувано на 21.01.25 в 07:07
Пол Костаби, Paturage (

Странно красиви аномалии от Пол Костаби и други съвременни художници

Риволи е град в Италия, свързан с Наполеон и неговата победоносна италианска кампания, на него е кръстена и централна улица във френската столица, а на №59 от 1 ноември 1999 г. живее съвременното изкуство. Тогава трима артисти от KGB (Kalex, Gaspard, Bruno) окупират изоставена с години сграда и я..

публикувано на 19.01.25 в 15:12