Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода, за необятност и вдъхновение.
За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането говорим с Йордан Колев – писател и летец, чийто живот е изпълнен с истории от облаците.
"Нашата професия на летци е изключително ограничаваща, човек трябва да е наясно какви са изискванията към него, а дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера нещата по един много по-специален начин и за да мога после да да ги претворя в книгите, каза за БНР Йордан Колев. Той от дете е убеден, че ще стане летец, но днес вече готви филм, имат написан сценарии за сериал.
"Не съм бил само в Антарктика, но и не искам, защото до там се стига много трудно, но може би море...бих тръгнал...
Но срещите ми хората в тези 20 години като летец на далечни полети, това ме вдъхнови, за да разкажа всички тези истории, които ми са се случили и местата, които съм видял един по-особен начин от туриста, и от местните хора, защото аз като кацна, трябва да си отпочина, за да мога да се върна после, сподели още Колев.
Едни от най-вълнуващите му пътувания са били в Индия и Хималаите. Друга любима дестинация му е Женева и там дори би искал да се пенсионира, допълни пилотът писател. По думите му другото такова място е Мюнхен.
Йордан Колев е роден на 3 юни 1964 г. в София. Завършва Висшето народно военновъздушно училище "Г. Бенковски" в гр. Долна Митрополия през 1987 г. Той е потомствен летец.
По време на 37-годишната си професионална кариера като пилот, той е прекарал над 23 000 часа във въздуха, летейки до всички континенти с изключение на Антарктида. Владее отлично английски и руски и говори френски. От 2022 г. е член на Съюза на българските писатели.
Колев имал голямо желание да бъде военен пилот, но високият му ръст не му позволява, заради катапулта.
През 1996 г. напуска България и прекарва 15 години във Виетнам и на остров Мавриций. Животът му в тези отдалечени и екзотични дестинации, както и срещите с местни култури, обогатяват неговия мироглед и вдъхновяват творчеството му.
През 90-те години Йордан Колев участва в литературната сцена като редактор на преводите на "Полетът на Интрудър" и "Завръщането на Интрудър" от Стивън Кунц, както и на "Наемникът"от А. Дж. Куинъл за издателство "Прозорец". Започва да пише във Виетнам преди повече от две десетилетия, но едва през 2014 г. събира кураж да публикува. Оттогава датира и приятелството му с Владимир Зарев, който публикува три негови разказа в списание "Съвременник" през 2015 г.
Първото му публикувано произведение е пътеписът „От Рио до Кейптаун“ (2017), базиран на участието му в околосветска регата за аматьори. Романът „Кацането“ (2019) разказва за аварийна ситуация на борда на пътнически самолет и драматичните изпитания пред екипажа и пътниците.
Йордан Колев е автор на трилогията "Хилядолетната битка", чиято първа част, "Лабиринт" (2021), интерпретира легендата за Светия Граал и вечната борба между Доброто и Злото. Втората част, "Пазителят и кобрата" (2023), е шпионски роман с напрегнат сюжет.
В момента той работи върху третата част, с работно заглавие "Вирус".
Сборникът му с разкази "Двойното дъно на пилотския куфар", издаден през април 2023 г., е петата му книга. Йордан Колев мечтае да напише биографичен роман за българския герой Димитър Списаревски, насочен към младата аудитория.
По темата слушайте в интервюто на Станислава Пирчева с Йордан Колев в "Нощен Хоризонт".
На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги. В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..
"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..
Към държавността в днешната Република Северна Македония има исторически две трасета . Едното е българско – заличавано, ограничавано, обсебвано...