Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода, за необятност и вдъхновение.
За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането говорим с Йордан Колев – писател и летец, чийто живот е изпълнен с истории от облаците.
"Нашата професия на летци е изключително ограничаваща, човек трябва да е наясно какви са изискванията към него, а дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера нещата по един много по-специален начин и за да мога после да да ги претворя в книгите, каза за БНР Йордан Колев. Той от дете е убеден, че ще стане летец, но днес вече готви филм, имат написан сценарии за сериал.
"Не съм бил само в Антарктика, но и не искам, защото до там се стига много трудно, но може би море...бих тръгнал...
Но срещите ми хората в тези 20 години като летец на далечни полети, това ме вдъхнови, за да разкажа всички тези истории, които ми са се случили и местата, които съм видял един по-особен начин от туриста, и от местните хора, защото аз като кацна, трябва да си отпочина, за да мога да се върна после, сподели още Колев.
Едни от най-вълнуващите му пътувания са били в Индия и Хималаите. Друга любима дестинация му е Женева и там дори би искал да се пенсионира, допълни пилотът писател. По думите му другото такова място е Мюнхен.
Йордан Колев е роден на 3 юни 1964 г. в София. Завършва Висшето народно военновъздушно училище "Г. Бенковски" в гр. Долна Митрополия през 1987 г. Той е потомствен летец.
По време на 37-годишната си професионална кариера като пилот, той е прекарал над 23 000 часа във въздуха, летейки до всички континенти с изключение на Антарктида. Владее отлично английски и руски и говори френски. От 2022 г. е член на Съюза на българските писатели.
Колев имал голямо желание да бъде военен пилот, но високият му ръст не му позволява, заради катапулта.
През 1996 г. напуска България и прекарва 15 години във Виетнам и на остров Мавриций. Животът му в тези отдалечени и екзотични дестинации, както и срещите с местни култури, обогатяват неговия мироглед и вдъхновяват творчеството му.
През 90-те години Йордан Колев участва в литературната сцена като редактор на преводите на "Полетът на Интрудър" и "Завръщането на Интрудър" от Стивън Кунц, както и на "Наемникът"от А. Дж. Куинъл за издателство "Прозорец". Започва да пише във Виетнам преди повече от две десетилетия, но едва през 2014 г. събира кураж да публикува. Оттогава датира и приятелството му с Владимир Зарев, който публикува три негови разказа в списание "Съвременник" през 2015 г.
Първото му публикувано произведение е пътеписът „От Рио до Кейптаун“ (2017), базиран на участието му в околосветска регата за аматьори. Романът „Кацането“ (2019) разказва за аварийна ситуация на борда на пътнически самолет и драматичните изпитания пред екипажа и пътниците.
Йордан Колев е автор на трилогията "Хилядолетната битка", чиято първа част, "Лабиринт" (2021), интерпретира легендата за Светия Граал и вечната борба между Доброто и Злото. Втората част, "Пазителят и кобрата" (2023), е шпионски роман с напрегнат сюжет.
В момента той работи върху третата част, с работно заглавие "Вирус".
Сборникът му с разкази "Двойното дъно на пилотския куфар", издаден през април 2023 г., е петата му книга. Йордан Колев мечтае да напише биографичен роман за българския герой Димитър Списаревски, насочен към младата аудитория.
По темата слушайте в интервюто на Станислава Пирчева с Йордан Колев в "Нощен Хоризонт".
"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател и антиквар Александър..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..