Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо еврорегулациите на ИИ може да направят ЕС неконкурентноспособен?

Доброслав Димитров, БАСКОМ: Европа изостава. Ако продължаваме така, това ще е краят на ЕС!

| Репортаж
Снимка: БТА

"За" или "против" европейските регулации на изкуственият интелект? Това като че ли е малко закъснял дебат на фона на действащото законодателство в ЕС. Бизнесът предупреждава – законодателството може да доведе до отлив на знаещи и хора от Европа в полза на САЩ и Китай

Може ли Европа да има изкуствен интелект при наличие на зелени политики в енергетиката? От ЕС твърдят, че новата Европейска комисия ще има механизми за насърчаване на иновациите, но няма индикации за преосмисляне на енергийната политика.

Форумът за мястото на изкуствения интелект в работата на адвокатите в София се превърна словесно бойно поле. Между онова, което мисли българският бизнес за новите регулации за изкуствения интелект и Брюксел, който от тази година поетапно започва въвеждането на първото в света законодателство за изкуствения интелект.

"Битката" беше между Доброслав Димитров, инженер, ИТ специалист, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Клара Талабер-Риц, правен съветник в Правната служба на Европейската комисия и ръководител на работната група, подготвила Закона за изкуствения интелект на Европейския съюз. И Доброслав Димитров, и Клара Талабер са на едно мнение, че регулации трябва да има. Сходствата обаче свършват дотук.

Европейските компании, ако не могат да ползват такива инструменти, независимо в коя сфера се намират, те стават неконкурентни спрямо компаниите в останалата част от света, с които се съревновават, изразява опасения Димитров за европейския закон за изкуствения интелект.

Доброслав Димитров  снимка: БТА

Като част от Българската асоциация на софтуерните компании той споделя притесненията си, че големите компании биха били по-склонни на регулации в тази област, защото са стигнали до етап, който никой друг не би могъл да ги настигне. И тези компании са предимно американски, предупреждава Димитров.

"Когато имаш тежка регулация, остават мастодонтните компании, които не правят нищо ново, не експериментират с нищо, съответно няма как да дойде иновация. Новите компании не смеят или не могат да с иго позволят, защото ти трябва армия от юристи, които да те пазят от тези регулации. Вместо да наемеш армия от юристи, отиваш някъде, където ще наемеш армия от инженери и няма да се занимаваш с тези проблеми. В ЕС трябва да започнем да си казваме нещата, каквито са, недипломатично. Да си кажем, че царят е гол. Че Европа изостава, Европа е стагнираща."

"В Европа има регламент, чиято цел е да направи сигурен и ориентират към човека изкуствения интелект. Има общо с конкурентоспособността", уверява Клара Талабер-Риц, правен съветник в Правната служба на Европейската комисия и продължава:

"Във фокуса на новата еврокомисия ще е конкурентоспособността и инвестициите. Всички дискусии в Брюксел са за това как можем да изградим европейски шампиони в дигиталния свят. Както и стратегическата си автономия. Ние трябва да бъдем отворени, но трябва да защитаваме нашите интереси. Как го правим, е въпрос към икономистите. Но и Регламентът за изкуствения интелект вече предоставя известна помощ в това отношение. В Европа имаме т.нар. пясъчници, където стартиращите фирми или други разработчици ще могат да работят основно без спазване на правилата за изкуствения интелект. Това е ограничена зона, където те могат да измислят нови идеи и така не ги задушават, защото важат правилата. Тези пясъчници са от съществено значение и ние наистина очакваме фирми. Много стартиращи фирми вече да работят под този чадър и да предоставят обещаващи резултати. Знам например във Франция хиляди компании са започнали да използват тези възможности. Второ, в Европа вече има суперкомпютър с висока производителност. Тази система е в полза на европейските компании. Така че капацитетът, който е необходим за генериране на AI системи, основно се осигурява от Европейския съюз. За да не се налага всяка отделна компания да измисля своя собствена инфраструктура, а да ползва онази, изградена с европейски пари. Трето - в Европа има много възможности за финансиране. Така държава-членка може да получи финанси за разработването на тези инструменти и в тази индустрия.

Ръководителят на работната група, подготвила Закона за изкуствения интелект, Клара Талабер-Риц уверява дори, че и с възобновяема енергия, Европа ще има ток за обучение на все по-гладните неврони мрежи.

"Миналата или по-миналата година генерираната от възобновяеми източници енергия е била повече от енергията, генерирана от изкопаеми горива и тенденцията продължава. Вярно е, че Китай вложи много повече във възобновяема енергия и особено в слънчеви панели, отколкото останалият свят. Сега цифровизацията не съществува във вакуум. Винаги говорим за зелено и дигитално. Дигиталното има поне два зелени елемента. На първо място, дигиталната иновация се нуждае от електричество, но може да се използва и за повишаване на ефективността на нашата енергийна система. Това е моят отговор за електричеството.

Европейските регулации се правят след задълбочена оценка на въздействието. Това не е просто някой бюрократ в Брюксел да се събуди и да реши да регулира определен сектор. Заинтересованите страни имаха свои лобисти и по време на процеса в Европейския парламент. Разбира се, техният глас беше чут, когато стана дума за регулиране на генеративния изкуствен интелект. Не можете да си представите колко много работа е вложена в това, за да имаме резултат, който е приемлив и желан и от индустрията, и да е в полза на основните права на хората.

Не съм съгласна, че това би убило индустриите. Това е пътят, който може би няма да доведе до това Европейският съюз да е световен лидер в тази технология. С идеята за отворена и стратегическа автономия тръгнахме по него. И ще отстояваме конкурентоспособността на европейските компании."

Никакво законодателство не могло да бъде адекватно заради скоростта, с която се развиват тези системи, категоричен е обаче  Доброслав Димитров. Защото още няма определение какво е изкуствен интелект. Още повече - пред адвокатите Доброслав Димитров посочва графиката, че когато ChatGPT излиза през ноември 22-ра е 30% по-умен от хората. Последният модел – от средата на 24-та –вече е по-умен от 99 процента от хората.

"Не можеш да постигнеш иновация чрез регулация. Ако така продължаваме, това ще е краят на ЕС. Защото ако загубим критично предимство, конкурентност спрямо САЩ и Китай, ако икономически се препънем тежко, както вече сме се препънали, не виждам как можем да оцелеем като обединение, което постоянно върви надолу", коментира Димитров.

"В Европа има повече учени, отколкото в САЩ. Имаме хората с идеите, с иновациите и те най-вероятно ще се възползват от тези т.нар. пясъчници за упражнят своите идеи. Но заради тежката регулация извън тези пясъчници, когато намерят тази добра идея, ще се преместват в САЩ. И цялата европейска иновация ще отиде другаде. Второ, със соларни панели не може да се захранва ИИ! ИИ работи и нощно време. (…) Германия затвори своите ядрени електроцентрали, в Европа цената на тока е много пъти по-висока, отколкото в САЩ, което означава, че основният ресурс за смятането на бъдещето в Европа е много по-скъп. Ние се деиндустриализираме като континент."

Казаното от Димитров илюстрира тежките диалози, компромиси и решения, които Европа трябва да взема под внимание по време на преговорите за законодателната рамка, както и какво новата еврокомисия в следващите години. Решения, които погледнати по–глобално, изглеждат трудни. Защото в началото на ноември стана ясно, че новият президент на САЩ Доналд Тръмп може да поиска оттегляне на регулациите от времето на Джо Байдън върху изкуствения интелект в САЩ.

"Докато измислят регулацията, вече е еволюирала технологията", изтъква Доброслав Димитров. Той сравнява случващото се с човек, който се опитва да вдигне от земята нещо със собствени сили и друг, който разполага с лост.

"Кой ще вдигне повече? Е, ние вземаме лоста на европейските бизнеси."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изглед към фрегатата Тритон на датския флот в Гренландия, архив, юли 2024 г.

Ледовете на Арктика – арена на горещ геополитически сблъсък

Залежи на нефт, газ и редкоземни елементи. Нови търговски маршрути и военни позиции – това са предпоставките за задаващата се нова Студена война между САЩ от една страна, и Русия и Китай от друга, за стратегическо предимство в тази част на света. Арктика ще бъде една от основните морски шамхатни дъски в новото противоборство  както през..

публикувано на 05.04.25 в 11:26

Двама бивши министри за безводието: Вода има, въпросът е къде отива?

Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..

публикувано на 04.04.25 в 07:59
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17