Батшева празнува 30-годишнина

Батшева – най-разпознаваемата по света израелска балетна трупа, навърши 30 години. Отбелязва го с реновиран вариант на спектакъла “Анафаза“, игран пред близо 300 000 зрители в Европа, Азия и Америка и получил наградата на Израел за високи постижения в културата, науката и спорта.

Сдържано и с достойнство хореографът Охад Нахарин представя трупата си. Всеки от артистите изпълнява свой номер не под звуците на музика, а на житейски разказ за това как е сигнал до балета и до трупата Батшева. Всичко това предадено с балетния език “гага“ – метод на радостта от движението, способността да се разбере как тялото трябва да възприема и предава движението и връзка с пространството, със самосъзнанието, с изграждането на взаимоотношения.

Спектакълът е построен като мозайка от отделни танци на солисти, дуа, триа, ансамбли. Невероятно впечатление прави един от номерата! Най-напред танцуват момиче и момче. След това хореографът предлага един от балетистите да повтори танца на момичето. Ефектът е впечатляващ! Според хореографа танцът лекува тялото и душата и той приема правилността и естествеността на животинските движения като модел на координация. Освен танцьорите, за които “гага“ е начин за изразяване, в този метод биват обучавани и хора, които не смятат да се реализират чрез танц, а също се ползва при раздвижване на болни. Затова части от трупата са канени на семейни и корпоративни празници, като има специален танц за поздрав на зрител с рождения му ден.

Често в края на спектаклите зрителите се канят на сцената да потанцуват в метода “гага“. Музиката, там, където има нужда от мелодия, се изпълнява на живо по време на спектакъла. Върху текста, на който се танцува, са работили култовият хореограф и живия класик на израелската литература Давид Гросман. Той е лауреат на награда “Букър“ за книгата “И влезе един кон в бара“, преведена и на български език от Емилия Юлзари. Охад Нахарин разказва, че всеки пасаж, със своя ритъм на изказване , а и с посланието, е предизвиквал бурни дискусии между двамата. Най-често майсторът на словото се е оказвал прав, а танцът се е престроявал под откровението на думите.