Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Търговският интерес кара лекарите да прекарват по-малко време с пациентите, подчертава психиатърът

Д-р Владимир Сотиров: Няма анализ на психиатричното здраве на нацията

"Качеството на психиатричната помощ никога не е било високо"

| Интервю
д-р Владимир Сотиров
Снимка: Ирина Недева

В отворено писмо психиатри алармират за недоимъка в болничното психиатрично лечение. В него се настоява да се отпускат средства, които да обезпечат достоен начин на работа.

От над 7000 днес у нас са останали близо 2700 психиатри. Голяма част от тях са практикуващи в амбулаторната психиатрична помощ, казва доц. д-р Мая Стоименова, която има почти 45 години трудов стаж като психиатър и е началник на клиника в Плевен.

"Това е общ "крясък" на здравната стационарна психиатрична система в страната. (…) Тези, които сме останали в стационарната психиатрична помощ, сме изключително малко. Това са болнични заведения с 24 часов режим на работа в условия на спешност."

Сега се отпускат 65 лева на ден за преминал болен при средностатистическа издръжка за всички лечебни заведения в страната за ден - 532 лева, подчертава тя. По думите ѝ, за университетски болници сумата надхвърля 600 лева.

"Ние получаваме 65 лева на ден. В тези 65 лева на преминал болен се включва цялата издръжка - отопление, бельо, храна, лекарства, консултации, медицински изделия и заплатите на персонала."

Доц. Стоименова прави равносметка за абсолютен санитарен минимум по отношение на лекарите, като отбелязва, че при сестрите положението е още по-тежко.

"Толкова тежка ситуацията никога не е била. В нашата практика имаме хора от всички професии. Всеки може да се разболее", предупреждава специалистът.

Начинът, по който са третирани пациентите в психиатричните клиники и стационари, винаги е било ужасяващо лошо. Качеството на психиатричната помощ никога не е било високо, заяви пред БНР д-р Владимир Сотиров от център "Адаптация", с професионален опит и в държавната болнична психиатрия.

Идеята, че тези хора са обречени и нямат никакъв шанс за възстановяване стои в основата на отношението към психиатрията. Става дума за културен аргумент, свързан с предразсъдък, смята той.

"Психичната болест е много стигматизирана. Тя стигматизира и семейството. Това е един от големите проблеми пред реформата в психиатрията. Нямаме граждански натиск."

Трябва да изследваме преживяванията на пациентите, докато получават тази грижа, да мерим удовлетвореността като показател на качество на здравната грижа, категоричен е д-р Сотиров.

"Имаме цял Център за обществено здраве и анализи. Аз анализ, който да изследва преживяването на удовлетвореност на пациенти, които са били обект на психиатрична помощ в стационарни условия не съм видял. Ние изобщо анализ за психиатричното здраве на нацията, произведен от този център, годишни доклади ние нямаме."

Психиатърът обърна внимание и върху нуждата "да се формулират адекватни стандарти за качество" – например прекарано време на терапевт с пациента, защото има пряка зависимост между това време и придържането на пациента към лечението.

Сега търговският интерес кара лекарите да прекарват по-малко време с пациентите, обясни Владимир Сотиров.

"Това беше отстъпление назад – когато се отказахме от този ключов индикатор: време, прекарано с пациент."

В предаването "Преди всички" д-р Сотиров очерта и друг недостатък в подготовката на психиатрите – че за разлика от психотерапевтите те не биват обучавани как да се справят със собствения травматизъм и патологии.  

Една част от нас гласуват за психопати, защото по този начин нормализираме собствената си патология, изказа мнение д-р Сотиров.

"На избори, когато се явяват очевидни психопати, и кандидатстват за това да ни управляват, ние трябва да кажем – не, не искаме да ни управляват психопати. Вие си имате поведение на психопат, много е вероятно да сте психопат, няма да гласувам за вас."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ДАНС и военното разузнаване предупреждават за потенциални кибератаки

През 2024 г. най-чести кибератаки са свързани с блокиране на информационни системи на фирми или кражба на данни. Това посочва докладът за дейността на ДАНС. Докладът на Военното ни разузнаване също предупреждава за кибератаки. Под атака остават информационни системи на държавни институции и общински администрации; дружества, ангажирани с производство,..

публикувано на 27.04.25 в 16:16
Христо Иванов

Христо Иванов: Българските демократични сили вече трябва да разчитат само на себе си

"Да, България" – една от партиите в коалиция "Продължаваме промяната – Демократична България", избира нов лидер на мястото на подалия оставка преди 9 месеца Христо Иванов. Кандидатите за поста са шестима. От предварителните им заявки стана ясно, че има консенсус партията да бъде ръководена от двама съпредседатели. За да се случи това, делегатите..

публикувано на 27.04.25 в 12:36

Кои бяха най-важните новини в Светлата седмица

В края на Светлата седмица, в която се питахме къде са светлината и просветлението, толкова ли е голяма търпимостта в държавата и толкова голямо ли е човешкото безрасъдство. Седмицата ни донесе поредна печална статистика за жертвите на пътя. Липсата на отговорност убива хора всеки ден, а близки на загинали на пътя се изправиха пред..

публикувано на 27.04.25 в 10:10
Георги Богданов

Г. Богданов за предмета "Добродетели и религии": Не е ясно какво иска да въведе МОН

Не е ясно какво МОН иска да въведе в училище.  Това заяви пред БНР Георги Богданов, председател на Националната мрежа на децата,  за намерението на МОН да въведе предмет "Добродетели и религии"  от следващата учебна година. До 8 май просветното ведомство ще публикува концепцията за предмета. "Явно има политически натиск върху..

публикувано на 25.04.25 в 12:30
лунапарк, Ямбол

Инж. Димитър Бичев: Две фирми у нас проверяват атракционите, не са достатъчни

В България няма акредитирани органи за контрол, които имат права за технически проверки на съоръженията, поставени в увеселителните обекти. Това пък съобщи пред БНР Ирена Бориславова, директор на ИА "Българска служба за акредитация".  Тежко остава състоянието на мъжа, ранен при инцидента в лунапарка в Ямбол Въпросът за необходимостта от..

публикувано на 25.04.25 в 11:30

Как се спасяват бизнеси, застрашени от фалит? Съвети от експерти

Фалитите в България растат и процесът ще се задълбочава във все повече сектори, прогнозират икономически анализатори. Проучване на глобален застраховател на търговски кредити показва, че 2% от компаниите ще фалират през тази и следващата година, а все повече ще задлъжняват - всичко това на фона на европейската и световна икономическа криза,..

публикувано на 25.04.25 в 10:55

Христо Панчев: Нужен е анализ за съвместимостта на оборудванията на АЕЦ "Белене" и "Козлодуй"

Международната организация "Грийнпийс" последователно се противопоставя на ядрената енергетика, определя я като опасна, скъпа, замърсяваща и несъвместима с устойчивото бъдеще. "Грийнпийс"-България обаче се обяви за оставане на оборудването на АЕЦ "Белене" в България и ако технологиите са съвместими, това оборудване да се използва в работещите..

публикувано на 24.04.25 в 11:40