Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Румъния потенциално е най-заплашена в дългосрочен аспект"

Кирил Дрезов: За Балканите Украйна беше по-приемлива като голям буфер между тях и Русия

Идеята за замразяване на конфликта е катастрофална, може да го възпламени още повече в бъдеще, казва директорът на Звеното за Югоизточна Европа в Университета Кийл

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В Центъра за европейски проучвания към колежа "Сейнт Антъни" в Оксфорд се проведе семинар на тема "Значимостта на войната в Украйна за Югоизточна Европа". Един от лекторите беше Кирил Дрезов - директор на Звеното за Югоизточна Европа в Университета Кийл.

"В резултат на тази война виждаме едно продължение и даже изостряне на това традиционно русофилско-русофобско сблъскване в България. Виждаме как това се отразява и върху политическите дискусии. Това разделение донякъде отклонява вниманието от тези проблеми, които вълнуват хората и води до отчуждаване на избирателите от политиците. Получава се смес, която допринася за това нещастно положение в България – гласуваме избори след избори и край не се вижда, не се виждат и алтернативни политически сили", коментира Кирил Дрезов в интервю за БНР.

По думите му, войната в Украйна "изостря дълбоко оформени конфликти русофили – русофоби, кой бил комунист, кой не бил комунист".

"Джорджеску спечели много гласове поради своята кариера в Обединените нации, в различни международни организации. Той не е просто някакъв маргинал. Това е човек, който е достатъчно високопоставен – и като дипломат, и като чиновник в международни организации. Това, че беше набеден за проруски може да го говорят хора, които не познават въобще румънската политика. Може да бъде обвинен в ултранационалистически увлечения, антиевропейски, подобни неща, но по никакъв начин не трябва да бъде обявяван за проруски, защото това просто не е вярно", подчертава Дрезов относно внезапния възход на Калин Джорджеску на анулирания президентски вот в Румъния. Медиите на Запад го окачествиха като проруски кандидат, но в интервю за "Таймс" той ясно заяви, че "Румъния се чувства добре в ЕС и НАТО".

"Румъния потенциално е най-заплашена в дългосрочен аспект. Фронтът е най-близо до Румъния. Румъния е силно свързана с Молдова, а Молдова – видяхме от последните избори, е 50:50. Страната е разделена също физически – Северна Молдова гласува за Стояноглу, който беше обявен пак за проруския кандидат (в случая с повече основания, отколкото случаят с Румъния), от друга страна Кишинев и около Кишинев са по-ориентирани към Румъния, към ЕС. Там е случаят с Гагаузия, знаем как гласуваха българите в Тараклия – масово подкрепиха кандидатурата на Стояноглу. И ако нещата в Модлова тръгнат към дезинтеграция, се получава случаят с Приднестровието, който в момента е спящ конфликт, но при тези смесвания на нещата потенциално е опасност и то непосредствено до България", отбелязва още в анализа си Кирил Дрезов.

Запитан дали Сърбия успешно балансира между Изтока и Запада, Дрезов посочва, че "Сърбия играе нейната игра и максимално се опитва да "дои" и от Запада, и от Русия – донякъде продължение на старата Титова линия":

"В момента Сърбия реално може да печели повече от Русия, защото Русия се намира в ситуация на държава-парий, има нужда в известен смисъл да "подкупва" своите съюзници. Сърбия може да получи по-добри условия в сравнение с условията преди конфликта. Както и Китай и Индия максимално използват тежката изолация на Русия, за да извличат максимални изгоди от това."

Кирил Дрезов анализира и обратния ефект, постигнат от Запада с политиката му спрямо Русия.

"Това, което за елитите в балканските страни е един кошмар – че Русия се приближава към Балканите и то именно тази политика след 2014-а: да се интегрира Украйна към западните структури, към ЕС, към НАТО, всъщност постигна нещо съвсем различно. Едно че Украйна се намира във война, другото – че Русия физически се доближава към Балканите и в Черноморския район: първо с анексията на Крим, а сега вече с анексията на цялото крайбрежие около Крим. На Украйна ѝ остана, грубо казано, по-малко от половината крайбрежие. Това, което за балканските страни беше много по-приемливо положение, е когато Украйна беше един голям буфер между Русия от една страна и между тях като членове на ЕС и НАТО. Това се отнася и за България, и за Румъния. Тази ситуация беше разрушена и не е ясно как може да се увеличи сигурността на Балканите по този път, по който се върви."

Както не се вижда победа на Украйна и интеграцията на цяла Украйна в западните структури, така идеята за замразяване на конфликта е катастрофална, нереална идея, изтъква в заключение Кирил Дрезов.

"Това би било съвсем временно положение. Буквално след няколко години ще се превъоръжат и ще започнат конфликта отново. Тази идея за примирие не решава абсолютно нищо. Просто отлага конфликтът да се възпламени с още по-голяма сила в бъдеще."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Еленков

Има ли у нас почва за въвеждане на споделено родителство след развод?

В момента активно се обсъжда идеята за т.нар. споделено родителство . Това обясни пред БНР Георги Еленков от Националната мрежа за децата.  "Има три входирани законопроекта в НС . Идеята им е да се направи поправка в Семейния кодекс и съдът да постановява и на двамата родители да упражняват родителските права, когато желаят да бъдат титуляри на..

публикувано на 31.01.25 в 09:24
Никола Янков

Никола Янков: Прозорецът за еврозоната се затваря. Политическият ландшафт на Европа се променя

Истинската причина за отлагането на искането на извънреден оценителски доклад от ЕК за еврозоната е, че управляващата коалиция възнамерява да внесе в парламента бюджет с по-голям от 3% дефицит . Това мнение изрази пред БНР икономистът Никола Янков, бивш заместник-министър на икономиката. Той оглавява икономическия екип на "Синя България"...

публикувано на 31.01.25 в 09:23

Протест на таксита в София може да затрудни достъпа до Терминал 2 на летището

Достъпът до "Терминал 2" на летище "София" може да бъде затруднен по обед заради протест на таксиметрови шофьори .  От Националния таксиметров синдикат са недоволни от новата организация на движението , която е в сила от 9-и януари.  Достигането до терминала с кола става вече през бариери, които регистрират номера на колата.  От летище..

публикувано на 31.01.25 в 07:28

Надежда Николчева: Трябва да работим по изграждане на култура за ползването на смартфоните сред учениците

Пълната забрана за използване на телефони в училище няма да ни реши проблема. Това обясни пред БНР Надежда Николчева, зам.-директор на Първа английска гимназия, след като стана ясно, че н ад 16 хиляди ученици са преместени в друго училище в Гърция заради използване на мобилни телефони в клас.  Сред задълженията на учениците у нас, описани в..

публикувано на 29.01.25 в 11:27
Местността „Карандила“ в природен парк „Сините камъни“

Гергина Даскалова: С икономически интереси в "Сините камъни" ощетяваме Европа и света

"Има тенденция за изваждане на територии от природни паркове, както на Витоша и лифтовете, и тя трябва да бъде преустановена. Ние имаме огромно биоразнообразие, сложен релеф, какъвто няма в Европа. След Испания, България е на второ място по биоразнообразие. С тези икономически интереси ощетяваме не само България, но и Европа, и света". Това..

публикувано на 29.01.25 в 10:28

Настъпва Лунната Нова година

Над милиард и половина души по света отбелязват днес началото на Лунната Нова година.  Лунната Нова година зависи от циклите на луната, поради което датата е различна всяка година. През настоящата 2025-а 29-и януари е първият ден от Лунната година на змията. Празникът е известен също като Пролетен фестивал и Китайска Нова година, но се отбелязва не само..

публикувано на 29.01.25 в 05:34

Все по-недостъпната Витоша – какво да се прави?

Кметът на София трябва да убеди правителството част от бюджета на НЗОК да се отдели за укрепване на здравето на живеещите в София, като няколкостотин милиона се инвестират в спортни съоръжения, най-вече в планините около София , които са "белият дроб" на столицата. Тази препоръка отправя в ефира на БНР Димитър Димитров, който е бил..

публикувано на 28.01.25 в 11:49