"В резултат на тази война виждаме едно продължение и даже изостряне на това традиционно русофилско-русофобско сблъскване в България. Виждаме как това се отразява и върху политическите дискусии. Това разделение донякъде отклонява вниманието от тези проблеми, които вълнуват хората и води до отчуждаване на избирателите от политиците. Получава се смес, която допринася за това нещастно положение в България – гласуваме избори след избори и край не се вижда, не се виждат и алтернативни политически сили", коментира Кирил Дрезов в интервю за БНР.
По думите му, войната в Украйна "изостря дълбоко оформени конфликти русофили – русофоби, кой бил комунист, кой не бил комунист".
"Джорджеску спечели много гласове поради своята кариера в Обединените нации, в различни международни организации. Той не е просто някакъв маргинал. Това е човек, който е достатъчно високопоставен – и като дипломат, и като чиновник в международни организации. Това, че беше набеден за проруски може да го говорят хора, които не познават въобще румънската политика. Може да бъде обвинен в ултранационалистически увлечения, антиевропейски, подобни неща, но по никакъв начин не трябва да бъде обявяван за проруски, защото това просто не е вярно", подчертава Дрезов относно внезапния възход на Калин Джорджеску на анулирания президентски вот в Румъния. Медиите на Запад го окачествиха като проруски кандидат, но в интервю за "Таймс" той ясно заяви, че "Румъния се чувства добре в ЕС и НАТО".
"Румъния потенциално е най-заплашена в дългосрочен аспект. Фронтът е най-близо до Румъния. Румъния е силно свързана с Молдова, а Молдова – видяхме от последните избори, е 50:50. Страната е разделена също физически – Северна Молдова гласува за Стояноглу, който беше обявен пак за проруския кандидат (в случая с повече основания, отколкото случаят с Румъния), от друга страна Кишинев и около Кишинев са по-ориентирани към Румъния, към ЕС. Там е случаят с Гагаузия, знаем как гласуваха българите в Тараклия – масово подкрепиха кандидатурата на Стояноглу. И ако нещата в Модлова тръгнат към дезинтеграция, се получава случаят с Приднестровието, който в момента е спящ конфликт, но при тези смесвания на нещата потенциално е опасност и то непосредствено до България", отбелязва още в анализа си Кирил Дрезов.
Запитан дали Сърбия успешно балансира между Изтока и Запада, Дрезов посочва, че "Сърбия играе нейната игра и максимално се опитва да "дои" и от Запада, и от Русия – донякъде продължение на старата Титова линия":
"В момента Сърбия реално може да печели повече от Русия, защото Русия се намира в ситуация на държава-парий, има нужда в известен смисъл да "подкупва" своите съюзници. Сърбия може да получи по-добри условия в сравнение с условията преди конфликта. Както и Китай и Индия максимално използват тежката изолация на Русия, за да извличат максимални изгоди от това."
Кирил Дрезов анализира и обратния ефект, постигнат от Запада с политиката му спрямо Русия.
"Това, което за елитите в балканските страни е един кошмар – че Русия се приближава към Балканите и то именно тази политика след 2014-а: да се интегрира Украйна към западните структури, към ЕС, към НАТО, всъщност постигна нещо съвсем различно. Едно че Украйна се намира във война, другото – че Русия физически се доближава към Балканите и в Черноморския район: първо с анексията на Крим, а сега вече с анексията на цялото крайбрежие около Крим. На Украйна ѝ остана, грубо казано, по-малко от половината крайбрежие. Това, което за балканските страни беше много по-приемливо положение, е когато Украйна беше един голям буфер между Русия от една страна и между тях като членове на ЕС и НАТО. Това се отнася и за България, и за Румъния. Тази ситуация беше разрушена и не е ясно как може да се увеличи сигурността на Балканите по този път, по който се върви."
Както не се вижда победа на Украйна и интеграцията на цяла Украйна в западните структури, така идеята за замразяване на конфликта е катастрофална, нереална идея, изтъква в заключение Кирил Дрезов.
"Това би било съвсем временно положение. Буквално след няколко години ще се превъоръжат и ще започнат конфликта отново. Тази идея за примирие не решава абсолютно нищо. Просто отлага конфликтът да се възпламени с още по-голяма сила в бъдеще."
През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..
Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..
Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан. На Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
Няма опасност от епидемия в София заради отказа на Столичната община да приема отпадъци от болници в общинското предприятие за третирането им. Това обяви..
Няма модел "Пеевски", това е моделът "Доган", в който се появи фигурата на феномена Делян Пеевски . Това мнение изказа пред БНР Корман Исмаилов,..
Облачно
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно