В свят, който става все по-свързан технологично, но все по-изолиран емоционално, изкуството остава онова необяснимо, но толкова необходимо средство за обогатяване на човешката душа. В тези мътни години, когато вместо да се обединяваме чрез модерните комуникации, често се оказваме по-далечни един на друг, изкуството се издига над ежедневните разделения и предлага мост към разбирателството.
Днес повече от всякога си задаваме въпроси за мястото на културите в нашия живот – не просто като сблъсък, а като обмяна, която може да създаде нови пространства и да помогне да осмислим света около нас.
Вместо насилието, войната и пропагандата, които често доминират глобалния дискурс, изкуството предлага алтернатива – то е поле за съзидание, за емоционално и духовно извисяване, за припомняне на онова триединство – дух, душа и тяло, което често забравяме в материалния свят.
Феникс Върбанов е художник, чийто талант и визия преминават границите на културите и времето. С неговите картини, изпълнени с дълбоки послания, той изследва въпросите за войната, мира и същността на човечеството.
Неговата последна изложба, създадена в "Хангара" - ателието му в Париж, е посветена на безумствата на войната и силата на мечтите, които могат да променят света.
За мястото на изкуството в тези предизвикателни времена, за неговата роля като средство за обогатяване на човешката душа и съзидание, надминаващо политиката, разказа пред БНР Феликс Върбанов:
"Идеята за тази последна изложба в Париж се роди след като картините станаха доста обемисти, за да бъдат изложени в галерия, затова реших това стане в моето ателие, което е бивш паркинг, то е на площ 500 кв. метра и може да се използва свободно необходимото за изложбата пространство, сподели пред БНР Феликс Върбанов.
"Събрал съм творби от последните пет години, така се получи една внушителна инсталация. В синтез между това място и работите ми сякаш се получи един диалог между картината и мястото.
Темата за войната и това, че войната трябва да спре - това е в основната идея на тази изложба. В нея обаче присъства и надеждата и мира, защото изкуството е този мост, който може да събере хората, в противовес на това, което прави войната - да разделя хората, допълни художникът.
"Творбите ми в този смисъл, имат своята духовна мисия да покажат нещо по-голямо от нашата реалност, която е пропаганда и политика.
Да, изкуството е доста ефимерно на тази сцена на политика, войната, амбициите на хората за повече власт, но изкуството предлага хармония и мир между хората, каза още Феникс Върбанов.
За постигането на това е необходимо вдъхновение, действие и вяра, като с моите картини - леки, от хартия и с туш, те са минимален израз на чувствата ми, затова съм уголемил форматите, за да бъде по-внушително и по-силно, да се усеща, че в крайна сметка сме "една капка в океана" и трябва да се погрижим за нашия дом, който е нашата планета Земя", смята творецът.
Според него изкуството е средството, което ни дава надеждата, светлината в едно мирно състояние с по-оптимистичен поглед към бъдещето!
Феникс Върбанов е роден 1962 г. в София в семейството на художници. Баща му Марин Върбанов е български художник по съвременен текстил, а майка му Сун Хуай Куей е от китайски произход и е живописец. През юношеските си години Феникс Върбанов заминава за Франция, където преминава по-голямата част от живота му. Париж като епицентър на съвременното изкуство запалва творческата искра в художника. Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени във Феникс Върбанов. Учи в Lycèe Pilote de Sèvres (Департамент по рисуване) и Ecole Nationale Supèrieure des Beaux-Arts (ENSBA), Paris. Специализира в Китайската академия по изкуствата, Хан Джоу. Интересът му към традиционните китайски техники на работа с туш върху хартия датират от 1985 г., когато учи в Академията за изящни изкуства, Хан Джоу. Китайската живопис е основен елемент в неговото творчество. Работи предимно с китайски туш върху хартия, облепвани върху платно, снаждани като колажи. Феникс Върбанов обича кръговата форма, която асоциира с хармонията на Ин и Ян. Негови творби са излагани в галерии в Париж, Пекин, София, Пловдив, Люксембург, Тайвайн, Шанхай, Хонг Конг и др. Една от най-мащабните му творби е инсталация създадена 2024 г. в ателието му в Париж, посветена на безумствата на войната и силата на мечтите.
Носител е на първа награда на Фондация „Charles Oulmont“ (Fondation de France) 2023 за живопис.
Още по темата слушайте в интервюто на Станислава Пирчева с Феникс Върбанов в "Нощен Хоризонт".
На 2 декември след дълго отсъствие, на поста си се завърна кметът на столичния район "Слатина" Георги Илиев . През месец юни след рязко влошаване на състоянието му, районният кмет бе приет в спешното отделение на Военно-медицинската академия. След прегледите и необходимите изследвания, бе установено наличието на 4 доброкачествени тумора в..
" Самотата убива човека , а тези хора ни помагат много, мерят кръвно, пулс, помагат ми, чистят ни, нямам думи. Плачат и се радват с нас.. ., разказа баба Весела от град Белене. Тя е над 80 годишна . "Чувствам се добре, че тук в дома си, в селото, получавам тази грижа , защото тук лекар и аптека няма, сподели Кольо от село Шишманци , а той все..
Новата книга "Целувам ви, Аспарух Лешников" ще излезе от печат в началото на новата година. Автор е д-р Веселина Узунова. Тя е ползвала семейния архив, предоставен от внучката на известния певец - Джесика Лешников, която живее в Лондон и е оперна певица. Когато четете книжката, ще имате възможност и да слушате известните шлагери на Аспарух..
Гост в рубриката „Горещо сърце“ е пазарджишкият художник Константин Анастасов. Неговото много спектърно творчество провокира различна публика, включително и детската, която го дарява с много емоции и непринуденост. Константин Анастасов е носител на таз годишната национална награда на СБХ в раздел карикатура. Той е автор на много творчески и..
"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето. "Човекът, който..
Компанията за добив и преработка на медна руда "Асарел - Медет" в Панагюрище спря производството си тази сутрин в знак на протест срещу предложението..
Със сигурност има подобрение от въвеждането на малкия ринг в София, нискоемисионната зона за стари автомобил, но това е незначително за..
Моментът за искането на имунитета на Кирил Петков не е избран случайно . В това е сигурен политологът доц. Даниел Смилов. "Явно моментът е..