В четвъртък държавите от петролния картел и съюзниците му във формата ОПЕК+ с водещи партньори Саудитска Арабия и Русия взеха решение още три месеца да се прилагат настоящите съкратени квоти за добив на черно злато, защото пазарът е пренаситен. В същото време, според Надер Итяим, редактор "Близък изток и ОПЕК" в специализираната в енергийната сфера Аргус Медия, петролният пазар очаква ефекта "Тръмп".
Намесата на следващия американски президент в бушуващите военни конфликти и потенциалното налагане или отмяна на съществуващи санкционни режими ще даде тласък на пазара, смята Итяим. Пред Марта Младенова енергийният експерт обясни, че има няколко нива на фактори, които се наслагват, за да се стигне до настоящата ситуация на пазара:
"Първото ниво е намаление от 2 милиона барела на ден, което се прилага от цялата група ОПЕК+ от около две години. Следващото ниво е от група от девет държави, която миналата година доброволно намали добивите с още 1 650 000 барела дневно. И тук идва третото ниво, върху което много хора се фокусират, а именно съкращение от 2,2 милиона барела на ден, направено от осем държави - въпросните девет от предишното ниво без Габон. Решението им беше в началото на тази година, което доведе до наслагване на трите нива, което прави общо намаление на дневния добив с малко под 6 милиона барела за период от последните две години и половина.
Слабостта на пазара обаче постави въпроса дали можем да върнем тези количества обратно в продажба, защото цените на черното злато започнаха да падат през последната или поне втората половина на годината. Причината се крие в основния за пазара фактор: много по-голямото предлагане, отколкото търсене на петрол. От Китай не дойде очакваното повишено търсене.
- Как навлиза пазарът в новата година и доколко фундаменталните фактори, които го движат биха се променили?
- Навлизаме в 2025 година с по-слабо търсене, отколкото се очакваше. В същото време се очаква много голямо предлагане на петрол извън групата на ОПЕК+, което означава, че вътре в нея ще има излишък. Ето защо всички се питат необходимо ли е изобщо връщането на пазара на очакваните количества. Първо видяхме отговора от осемте държави, за които вече споменах - те първо отложиха своите намерения за повече добиви от октомври за декември, след това за януари. Срещата на ОПЕК+ дойде с очакването, че е добре да се вземе решение какво ще се прави и дали ще има ново отлагане. Сега въпросът е докога.
Ключът обаче е в стъпката, с която количествата петрол би трябвало да се върнат на пазара. Първоначално трябваше да е в продължение на 12 месеца, а сега е за 18. Казано по друг начин, връщаме количествата на пазара постепенно, а не отведнъж, защото ОПЕК+ се опитва да не наводни пазара с петрол в нито един момент.
- Имаме обаче много геополитически фактори - продължаващата война на Русия срещу Украйна и санкциите срещу държавата агресор и бушуващите конфликти в Близкия изток.
- Най-важни са санкциите. Напрежението в Близкия изток е много сериозно, но реално не сме свидетели на огромен ефект върху предлагането на петрол. Някак пазарът на черно злато придоби имунитет срещу конфликтите в региона. Вярно е, сега Израел и Иран се обстрелват взаимно с ракети и това е невиждана досега ситуация. Обаче ако се запитаме дали тя повлия по някакъв начин на доставките на енергийни суровини или на маршрутите им, отговорът е не. Никой не би искал това да се случи.
Ако погледнем войната на Русия срещу Украйна, на преден план изпъкват целенасочените удари по петролните рафинерии. Отвъд този елемент обаче не виждаме чак толкова голямо влияние върху петролния пазар. Голямата въпросителна за него е политиката на Доналд Тръмп - как ще действа в двата конфликта. Има ключови държави-членки в ОПЕК+, които се свързват със санкции, споменахте Русия. Въпреки това тя продължава да произвежда доста големи количества, а наложените санкции не дават сериозен ефект. Всъщност, идеята на санкционните режими беше ограничаване на приходите в хазната на Кремъл, а не на производството. Видно е, че няма сериозен успех.
- Ако се стигне до премахване на санкциите заради заявката, че военните конфликти ще бъдат прекратени, какво ще се случи на петролния пазара?
- Иран успява да увеличи производството, макар и количествата да не са толкова големи, колкото биха били без санкции. Тръмп казва, че иска да сложи край на войните в Украйна и Близкия изток. При него е много важен елементът на изненадата. Възможно е Тръмп да подходи още по-твърдо. Друг вариант е да пристъпи към премахване на някои от санкциите и да потърси изход по съвсем различен начин. Не трябва да се заблуждаваме, че сме наясно каква политика възнамерява да води Тръмп.
По отношение на войната срещу Украйна - струва ми се, че очакванията са Тръмп да потърси решение в ущърб на Киев, само и само бойните действия да спрат. Това може да означава потенциална отмяна на санкции срещу Русия. Мисля, че когато става въпрос за Иран, е малко по-неясно. И тук е възможно Тръмп да подходи твърдо, както го направи в предишния си мандат, но отново може да потърси вариант за премахване на санкциите.
- Каквото и да се случи, няма да е за един ден, а и Тръмп се връща в Белия дом на 20 януари и то със заявката за налагане на мита едва ли не на всички. Следва сериозен удар върху и без това задъхващата се китайска икономика, което допълнително ще натежи върху петролния пазар. Какво очаквате от цените догодина?
- ОПЕК и ОПЕК+ имат интерес да поддържат цените в рамките на около 70 до 80 долара за барел. Мисля, че това работи и за потребителите, и за страните - износителки. Това не означава, че ОПЕК+ има целева цена на петрола, защото говорим за група от повече от 20 държави. Всеки от тях ще има своя собствена предпочитана цена. Много от тези държави могат да функционират и при 60 долара за барел, но зоната им на комфорт е при 70-80. Мисля, че това равнище е сигурен залог за движението на цените през по-голямата част от следващата година, но не и за цялата.
Камион се е запалил близо до София, в района на 16-ия километър на автомагистрала "Хемус", в посока Варна, съобщиха от пресцентъра на МВР. Текат действия по доизгасяването и обезопасяването на превозното средство. На място има екипи на полицията, които регулират движението. Към момента няма данни за пострадали хора.
Дърво падна върху бус на бул. "Цариградско шосе" в района на двореца "Врана", в посока София. При инцидента няма пострадали, но са нанесени щети по превозното средство. Той е бил собственост на Главна дирекция "Охрана" и в него са пътували трима задържани, които са прехвърлени в друга кола. Друго дърво падна в същия район и върху кола..
Жители на столичния квартал "Княжево" затвориха движението по бул. "Цар Борис Трети" на кръстовището с улица "Владайско въстание" заради системното нарушение на закона за движение по пътищата в този участък. За пети пореден път княжевци настояват институциите да си свършат работата, за да няма жертви на пътно-транспортни произшествия...
Представители на близо 30 страни от Европа и Близкия изток обсъдиха в София мерки за координиране на борбата с незаконната миграция и тероризма. Домакини на срещата на високо равнище "Процес Акаба" у нас бяха кралят на Йордания Абдула Втори и българският президент Румен Радев. "Голямото предизвикателство - не само пред Балканите и..
Израел обяви днес началото на нова сухопътна офанзива в град Газа. Според спасителните екипи в анклава от сутринта при военните операции са загинали най-малко 30 души. А при израелски удар по южноливанския град Сидон беше убит командир на "Хамас" заедно със сина му, който също е бил член на въоръженото крило на бойната групировка. След..
Канада и европейските съюзници на САЩ изразиха притеснения от затягането на войната в Украйна на фона на посещението във Вашингтон тази седмица на Кирил Дмитриев - специален пратеник на руския президент. По думите на Дмитриев, сред темите, обсъдени с представители на администрацията на президента Тръмп, са били възможностите за сътрудничество..
Русия увеличава значително армията си в Украйна и засилва офанзивата си в района на град Покровск в Донецка област, заяви съветник на украинския президент Володимир Зеленски. Павло Палиса - заместник-началник на кабинета на президента - бе цитиран от медиите в Киев да казва, че две години и половина след кризата на фронта, когато бе принудено..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...