Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Киберсигурността на дневен ред: Още нямаме нова стратегия и киберрезерв

Няма и хора, които да бъдат "свиквани", ако има нужда, допълва военният експерт Велизар Шаламанов

| Репортаж

В понеделник страните-членки на ЕС приеха законодателни промени в пакета за киберсигурността, който да укрепи откриването, подготовката и отговора на киберзаплахи в Съюза. Един от инструментите за целта ще бъде изкуственият интелект, а частният сектор ще изгради служби за намеса при сериозен инцидент или опасност. 

В България все още няма киберрезерв, въпреки че от септември 2021-ва в армията ни има Киберкомандване. Въпросът за киберзащитата стои на дневен ред.
 
Само новинарските заглавя на европейските медии от последната половин година са достатъчен аргумент за засилване на киберзащитата дори и в България. Русия подготвя серия от кибератаки, за да останат милиони хора без електричество, алармира британски министър на националната сигурност. Пак от там дойде и твърденето, че страните от НАТО са въвлечени в "скрита кибервойна" с Русия. С Русия Нидерландия е в кибервойна от 2018-а година. А администрацията там има забрана на служебните си телефони да инсталират приложения от страни като Русия и Китай. От средата на годината Чехия и Германия обвиниха Русия в кибератаки. А само преди дни румънските власти съобщиха, че са открили кибератаки, чиято цел е била да повлияят на резултата от президентските избори.

Удвояване на кибератаките спрямо 2023-а в Европа установи в средата на годината Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност. На този фон България все още няма нова стратегия за киберсигурност, припомня Велизар Шаламанов – дългогодишен военен експерт. Няма и хора, които да бъдат "свиквани", ако има нужда в киберрезерва.

"Важно е да се развие киберрезерва, важно е и да се развива това партньорство между администрацията, частния сектор, академията, както и киберрезерва - всички специалисти, които имат образование и сертификация в сферата на киберсигурността да бъдат поддържани в регистър и да бъдат въвличани чрез учения, демонстрации и участия в реални операции при киберкриза. Това трябва да бъде направено със съответните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, в Закона за киберсигурност. В противен случай никоя армия, най-малко българската, която е в некомплект над 20%, може да каже, че има достатъчно специалисти по киберсигурност. Зависимостта от киберпространството е все по-голяма, тъй като всяка оръжейна система е свързана в киберпространството".

В България, за разлика от държави като Естония, Литва, Румъния, го няма публично-частното партньорство с армията, казва професорът по компютърни науки в УниБИТ Боян Жеков и обяснява:

"Темата я търкаляме от 15-20 години. Тя няма решение в България. Държавата предвижда не малко средства за осигуряване на държавна инфраструктура за киберсигурност, но на принципа плащаш и получаваш. Има много добри практики в ЕС за публично-частни партньорства, които ние не ги въведохме през годините".

Друго законово ограничение - достъпът до класифицирана информация - пък пречи заетите от частния сектор да бъдат свиквани като експерти в армията. Законови ограничения не допускат частичен достъп до тайни, дори и само за времето, в което киберекспертите са извикани за решаване на задачата към държавната институция. Други трудности пред киберрезерва са, че работодателите не са склонни да заделят ресурс от своите знаещи хора, без да имат възмездно заплащане за ангажимента. ИТ специалистите пък не биха се ангажирали с държавен ангажимент, ако не е добре платен. И всичко това попада в по-общата причина за липсата на киберрезерв - недостига на хора по принцип за армията. 

Последният Доклад за състоянието отчита, че некомплектът от военнослужещи е над 20%, а доброволният резерв е готов едва на 16%. Засега само неофициалните устни заявки, че се готвят нормативните документи, за да се реши почти 12-годишният въпрос с киберрезерва, едва ли са достатъчни на фона на предприетите от НАТО действия за защита на киберпространството.

НАТО успява с консенсус да има ясна политика и план за действие, припомня Велизар Шаламанов.

Съветникът на министъра на отбраната по киберсигурност Явор Тодоров подсказва, че в министерството са наясно с проблема, но липсват адекватни политики, процедури и планове за реакция. Но Явор Тодоров не е много конкретен със следващите стъпки за България. Според него най-големият дефицит е разликата в стандартите между страните-членки. По думите му основният акцент е уеднаквяване на стандартите.

Засега няма опасност заради киберзаплахите за бъде активиран член пети от договора за НАТО, казва Явор Тодоров. Но наскоро именно ръководителят на Военния комитет на НАТО Роб Бауер предупреди, че бизнесът трябва да е готов за военновременен сценарий. И макар Бауер да не обвързва това с киберсигурността, казва, че концепцията за възпиране е гаранцията, че всички важни услуги и стоки могат да бъдат доставени независимо от всичко.

"Предприятията трябва да бъдат подготвени за сценарий във военно време и да коригират своите производствени и дистрибуторски линии. Защото макар военните да печелят битките, икономиките са тези, които печелят войните. Възпирането надхвърля рамките на военния капацитет и обхваща всички налични инструменти, които могат да бъдат използвани в условията на съвременна война. Благодарение на нашите нови планове за отбрана, сега знаем как точно ще защитаваме ключови сектори в нашия съюз срещу двете заплахи, описани в стратегическата концепция и военната стратегия на НАТО. А именно Русия и терористичните групи. Ние също така знаем точно какви активи или способности се изискват от нас в кризисен сценарий, включително къде и какво да разположим и какви биха били техните задачи. И ние знаем. От поне две години инвестициите, необходими за да направим нашите нови планове изпълними, ще бъдат по-високи от 2%. Общият процент, който е необходим, за да направят новите планове изпълними, е много по-близо до 3% от БВП".

Парламент и правителство има във всеки един момент във времето. Това припомня и военният експерт Велизар Шаламанов, запитан как дори и новите европейски регламенти за киберсигурност ще бъдат приети в периода на политическата турболенция у нас.

"Трябва да има базов капацитет и то най-вече в МО. ... Не можем да искаме да бъдем на възможно най-доброто ниво в киберпространството, след като сме допуснали дезинформацията, пропагандата, чуждестранното манипулиране на информацията да разстрои най-базовата система на нашето общество, която е функциониране на институциите при демократична организация на обществото. Вероятно атака в киберпространството ще повлияе отрезвяващо, дано да не е късно", надява се Велизар Шаламанов. И то на фона на предупреждението на ръководителя на Военния комитет на НАТО Роб Бауер, че Европа трябва да скъса с мисленето си от последните 80 години, че някой друг ще я защитава. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стотици благоевградчани на шествие в памет на Сияна

В страната продължават проявите на общественото недоволство от състоянието на пътищата, заради което катастрофи вземат жертви. Протестите идват след инцидента от понеделник, при който при катастрофа на пътя между плевенските Телиш и Радомирци загина 12-годишно момиче. Стотици благоевградчани се включиха в мълчалив протест-шествие в памет на..

публикувано на 05.04.25 в 12:38

Магазинче за гледни точки - на произвола на адреналина и съвестта

Бойко Борисов:   А Дани Митов… трябва да ги омете всичките там. Всички, свързани с този случай с контрабандата. Но го казвам като мое лично мнение. Щото, ако го направи, да не кажете: Борисов му каза  и той го направи! *** Драги слушатели, скъпи съучастници, добре дошли в моето магазинче за гледни точки , то се намира в пощенския..

публикувано на 05.04.25 в 12:35
Ивана Николова

Ивана Николова: Тръмп ни даде добър урок по популизъм и много слаб урок по история

Тръмп ни даде добър урок по популизъм и много слаб урок по история. Това заяви пред БНР Ивана Николова , главен асистент в Историческия факултет на СУ. Тя коментира препратката, която прави Доналд Тръмп към 25-я американски президент Уилям Маккинли и митническата политика от края на 19-ти век. "Уилям Маккинли ни направи богати. Той..

публикувано на 05.04.25 в 12:30

Пролетното почистване в София - с акцент към облагородяването на междублоковите пространства

От днес в София започва кампания за пролетно почистване. Тази година акцентът е върху облагородяването на междублоковите пространства. В районите "Люлин", "Слатина", "Красно село", "Оборище" и "Средец" е създадена организация по почистване на зелените пространства. Кметът на "Люлин" Георги Тодоров е ангажирал близо 80 човека, които да..

публикувано на 05.04.25 в 12:18
Киър Стармър

След налагането на митата: Стармър продължава разговорите със световните лидери

Британският премиер Киър Стармър ще продължи през уикенда интензивните си разговори със световни лидери, след като Доналд Тръмп наложи по-високи мита на почти всички държави по света. Той разговаря в петък с австралийския премиер Антъни Албанезе и премиера на Италия Джорджа Мелони. От "Даунинг стрийт" информираха, че лидерите са били..

публикувано на 05.04.25 в 12:08
проф. Ангел Димитров

Проф. Ангел Димитров за РСМ: Дебългаризация няма как да има, защото има гени на паметта

Към държавността в днешната Република Северна Македония има исторически две трасета . Едното е българско – заличавано, ограничавано, обсебвано. Другото трасе е чуждо . Премълчава се същинската му роля, а се поставя акцент върху мнимата му собствена роля. Първоизточници на това трасе са Белград и Москва . Това каза в интервю за БНР проф...

публикувано на 05.04.25 в 12:04
Владимир Шопов

Владимир Шопов: Тръмп иска да тества докъде може да стигне с митата като политически инструмент

"Това, на което сме свидетили, е осъществяването на една управленска мечта на Тръмп, свързана с възприятието, че митата са универсален управленски инструмент. Той иска да тества докъде може да стигне с този политически инструмент".  Това обясни пред БНР политологът Владимир Шопов. Той подчерта, че използването на подобен инструментариум е..

публикувано на 05.04.25 в 11:45