Какво става с германската икономика?

Интервю на Весела Владкова с проф. Матиас Фифке и проф. Йенс Зюдекум

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Отворената икономика на Румъния, също както нашата, е до голяма степен зависима от икономиката на Германия, а тя преживява сериозни сътресения. Към тях се добави и политическата несигурност след разпадането на управляващата коалиция в Берлин.

"Фолксваген" обяви, че ще затваря 3 завода в Германия и че продава дела си във фабрика в Китай. "Форд" последва с новината, че закрива близо 3000 работни места в Кьолн заради "мижав интерес" към произвежданите там електромобили. "Бош", който е доставчик на компоненти за автомобилната индустрия, също изпадна в криза. А след това и стоманеният гигант "ТисенКруп" обяви закриване на хиляди работни места и свиване на производството.

Трите стълба на германското благоденствие се сгромолясоха едновременно: надеждната и евтина гаранция за сигурността от Америка, привидно неутралният и евтин природен газ от Русия, който позволи Германия да се откаже от ядрената енергетика, и за капак - китайският пазар за германските автомобили. Диагнозата е на френския геополитически наблюдател Франсоа Ейсбург.

"За бизнеса такова струпване на фактори винаги е лошо, защото икономиката обича сигурността и стабилността, за да може да планира. Икономическите проблеми не са нови, сега на всичкото отгоре се добави и политическа несигурност", коментира професорът по икономика в университета Ерланген-Нюрнберг Матиас Фифка.

ЕК представи по-рано този месец икономически анализ за общността и като цяло в Европа ситуацията не е никак добра. Проф. Фифка обяснява, къде изостава Германия:

"Изоставаме в много аспекти. Години наред игнорирахме наложителни реформи, но въпреки това Германия стоеше изненадващо добре икономически. Имаме проблеми в инфраструктурата, липсват специалисти в редица сфери, зависим много от експорта, а предвид идващата президентска администрация във Вашингтон тези трудности само ще се задълбочат. Така че - очакват ни трудни времена".

"Германия беше ударена много по-силно от други държави от серията кризи, които връхлетяха Европа. Имам предвид енергийната криза след руското нахлуване в Украйна, а сега и от конкуренцията на Китай. Това, разбира се, е само част от обяснението. Другата част са ненаписаните домашни през последните десетилетия. Проспахме много промени, а за капак сега останахме и без правителство. Събраха се много главоболия на един път", обяснява проф. Йенс Зюдекум от университета в Дюселдорф.

- Когато стане дума за германската икономика, веднага на човек му изниква пред очите бюрокрацията, която освен всичко друго, в Германия е аналогова. Към това се прибавят високите енергийни разходи и високите данъци. При такива рамкови условия как да очакваме ръст на икономиката?

- Бюрокрацията е старт дерт на Германия и в този смисъл нищо ново. А що се отнася до енергийните разходи - всъщност, кризата отмина. Днешните ценови нива на електроенергията се върнаха на нивата от преди кризата, така че и това не е кой знае колко голям проблем.

Това, от което всъщност страда германската икономика, е липсата на работна ръка и липсата на инвестиции. При това не говоря за обществени инвестиции, например в инфраструктурата, а за частни инвестиции. Компаниите в Германия просто отдавна не са влагали усилия и средства в технологично обновяване. Говоря за период от 10-20 години назад във времето. Не омаловажавам значението на публичните инвестиции, които също изостават, но много по-важно за една икономика са частните инвестиции.

- На това изоставане ли се дължи например фактът, че съседна Франция отчита ръст от почти един процент, а в Съединените щати ръстът е около 2 процента?

- В Съединените щати в момента наблюдаваме бум на частните инвестиции, което се дължи на икономическата политика там. Вярно е, тази политика струва ужасно много пари - американците имат огромен бюджетен дефицит и харчат пари от взет дълг. Но тези пари финансират технологии и отрасли на бъдещето. В момента това струва скъпо, но определено си струва.

В сравнение с това Германия изостава сериозно. Така че няма да се учудя, ако германски компании предпочетат да изнесат своите инвестиции в модерни производства на бъдещето в чужбина.

- Преди да се разпадне, тройната коалиция на Олаф Шолц прие пакет от мерки за икономическо възраждане на Германия. Той включва някои данъчни облекчения, мотивационни мерки за по-късно излизане в пенсия на фона на липсата на работна ръка, сваляне на енергийните разходи и ограничаване на бюрокрацията. Това не е ли правилната рецепта?

- Този пакет от 49 мерки съдържа добри идеи и дори мои колеги икономисти изчислиха, че ако бъдат изпълнени всички мерки икономиката може да отбележи ръст от около 0,5 до 0,9 процента. Но това не е достатъчно.

Германия има нужда от голяма инвестиционна офанзива. Това обаче ще струва пари, които нямаме. Така че трябва да се търси решение или през промяна на условията на дълговата спирачка, т.е. на конституцията, или през създаването на извънреден бюджет по примера на бюджета на Бундесвера след руската агресия срещу Украйна. Колко труден е този въпрос разбрахте от разпада на коалицията. Дори и да се бяха разбрали обаче, в Бундестага трябваше да се осигури две трети мнозинство, а това хич не е лесна работа.

Пред следващия Бундестаг стои огромното предизвикателство да се обедини около подобряването на условията в Германия, така че да си върнем предишната икономическа мощ.

- Т.е. Германия не преминава просто през лош период и на структурни проблеми, които просто трябва да реши и да продължи напред?

- Не, инвестиционната дупка, за която говоря, е прекалено голяма. 10-20 години са пропуснати - както от управляващите в областта на инфраструктурата, така и от компаниите в областта на технологиите. Рушащите се мостове, дупките по магистралите и неподдържаните жп линии се виждат от всички, но липсващото обновяване в компаниите остава скрито за публиката.

В отраслите на бъдещето Германия се е превърнала в догонваща икономика, което е болезнено видимо в автомобилната индустрия, където модерните електромобили не слизат от поточната линия у нас, а в Китай. Тази дупка може да се запълни единствено чрез скъпо струващи мерки в рамките на една генерално преосмислена икономическа стратегия

Това е съветът на проф. Зюдекум. И всичко това, по думите му, трябва да се случи по време на идващата президентска администрация на Доналд Тръмп.

- Колко трудно ще бъде специално за Германия след смяната в Белия дом, проф. Фифка?

- Тръмп отдавна обяви, че ще следва твърд протекционизъм. Дали ще може наистина да се придържа към такъв курс ще видим, все още е рано да се каже. Известно е, че Доналд Тръмп ненавижда зависимостите, той е търговец и знае добре как да преговаря. Европа, и по-конкретно Германия е много по-зависима от Америка, отколкото обратното. Цифрите говорят сами: търговският дисбаланс от 500 милиарда евро европейски износ годишно срещу 350 милиарда евро внос от САЩ.

Германия е един от основните европейски износители за Съединените щати. Така че - Доналд Тръмп знае, че може да притисне Европа. Пък и той не е непознат за Европа и можем да очакваме трудни времена по време на неговия втори мандат. Особено са важни за Германия браншове като автомобилната индустрия.

- В Китай вероятно се радват на това, което ни очаква - протекционизъм в Америка, Европа икономически затруднена, а икономическият мотор Германия - в политическа криза. Китай може ли да се окаже големият печеливш от тази ситуация?

- Не бих казал, защото протекционизмът на Доналд Тръмп засяга и Китай. Още повече, че Китай е още по-зависим от износа, отколкото сме ние в Европа. Това, което обаче прави Китай, е да залага на различни дестинации по света за разширяване на своята икономика. Това се вижда в Африка, а отскоро и в Латинска Америка, а по този начин Китай отслабва зависимостта си от добри икономически отношения със Запада.

Споделете

Проф. Йенс Зюдекум: Това, от което страда германската икономика, е липсата на работна ръка и на инвестиции

Какво става с германската икономика?

Проф. Матиас Фифке: Изоставаме в много аспекти. Години наред игнорирахме наложителни реформи

БНР подкасти:

САЩ не смятат, че моментът е подходящ за налагане на допълнителни санкции срещу Русия

Писториус: Украйна не бива да капитулира

Според властите в Иран експлозията в "Шахид Раджаи" най-вероятно е заради неправилно съхраняване на химикали

Желязков на брифинг с Коща: Вече две десетилетия България знае към какво се стреми

Канадските власти смятат, че мъжът, убил с колата си 9 души на фестивал, е действал сам

Над 52 хиляди палестинци са убити в Газа

Ивайло Мирчев и Божидар Божанов бяха избрани за съпредседатели на "Да, България"

Огнян Минчев: САЩ вече не са съюзник на Европа, съюзиха се с Путин

Георги Георгиев: Имотната мафия е по-силна, отколкото си мислих, но не е по-силна от държавата

Тодор Тагарев: Към момента Путин няма интерес да спре военните действия

Предавания

За БНР

Програми

Радио България