Какво предстои в Германия, след като управляващата коалиция се разпадна?

Интервю на Весела Владкова с проф. Урсула Мюнх

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Следващият канцлер в Берлин трябва да обясни на германците, че е необходимо да харчат много повече пари за отбрана, да възстанови отношенията с Франция, да си върне контрола над миграцията, да осигури достатъчно и на достъпни цени енергийни ресурси - и всичко това в един нов свят, в който авторитарните режими се множат, а либералната демокрация е в отстъпление.

"Германия преживява многопластова криза от историческо значение", написа тази седмица "Шпигел". С излизането от такава криза в Германия обикновено се захваща голяма коалиция - коалиция между двете големи партии, консервативния блок ХДС/ХСС и социалдемократическата партия. Това е най-вероятното управляващо мнозинство в следващия Бундестаг, който германците ще избират в предсрочен вот на 23-ти февруари.

"Не съм сигурна, че германците са особено щастливи от задаващата се голяма коалиция, но със сигурност са щастливи, че се разпадна тройната коалиция", казва политологът проф. Урсула Мюнх, директор на политическата академия в Туцинг. С нея разговаря Весела Владкова.

- Йоахим-Фридрих Мартин Йозеф Мерц, на 69 години, от най-западната част на Германия, е надеждата на германците. Трябва да се случи чудо, за да не стане лидерът на Християтндемократическия съюз десетият канцлер на Германия. Откъде трябва да започне, проф. Мюнх?

- Първата задача е икономиката. Германия от месеци изпитва трудности, което се дължи до голяма степен на експортно ориентираната икономика. Това включва автомобилната индустрия, която все още не е решила дали ще развива електромобилите, или държи на двигателите с вътрешно горене. Към това трябва да добавите и неясното бъдеще в търговските отношения със Съединените щати.

Следващата тема, която е свързана с икономиката, е бюджетът. Достатъчно ли е да се формулират приоритети, или Германия трябва все пак да се откаже от дълговата спирачка? Или с други думи - трябва ли да се разреши поемането на нов дълг за инвестиции в инфраструктурата и за подпомагане на общините.

Не по-малък проблем е миграцията. Преобладаващата част от германците иска държавата да затегне контрола върху пристигащите у нас бежанци и мигранти. Разходите на общините за подслон, социална помощ и интеграция експлодират и недоволството расте.

- По почти всички тези теми разликите между консерваторите и социалдемократите са големи. Напълно невъзможна ли е коалиция на ХДС/ХСС със Зелените, въпреки обвиненията на консерваторите, че зелената политика е съсипала германската икономика?

- Не бих зачеркнала тази възможност, защото говоренето преди и след избори винаги е много различно. Разбира се, зависи какъв ще бъде резултатът на 23-ти февруари. Освен това острият тон на консервативния блок ХДС/ХСС срещу Зелените напоследък омекна.

- Дълговата спирачка е в сила от 2009 г. и е записана в конституцията, а отмяната й изисква две трети мнозинство в Бундестага. В момента има нужните за това гласове. След изборите през февруари - не е сигурно. На ограничаването на поемането на нов дълг Германия дължи ниската задлъжнялост от 64 процента от БВП. За сравнение - в еврозоната тя е почти 90 на сто, а в Съединените щати - около 120 процента. Но междувременно, след серията кризи, дълговата спирачка се превърна в спирачка на икономическото развитие. Консервативният блок ХДС/ХСС, "бащата" на дълговата спирачка след финансовата криза, е напът да преосмисли отказа от нейното премахване. Ако това се случи още преди изборите, за какво ще използва бъдещото правителство на Фридрих Мерц новия дълг?

- Любопитно съвпадение е, че точно тази седмица, когато се разпадна управляващата коалиция, водещи икономисти, които съветват правителството, отново препоръчаха Германия да допусне изключения в ограничението за поемане на нов дълг. Според техния съвет, новият дълг трябва изрично да се обвърже с конкретни инвестиционни намерения, но не и със социални плащания.

Консерваторите на Мерц са категорични, че няма да влагат средства в нови социални програми. Нещо повече - сега действащи схеми за социално подпомагане ще бъдат съкратени или напълно зачеркнати, включително плащания на украинските бежанци.

- Интересно как социалдемократите ще преглътнат зачеркването на собствените си реформи в социалното подпомагане. Но нещо друго е по-интересно към този момент - с кого ще влязат в предизборната битка? Засега все още социалдемократите държат на провалилия се канцлер Олаф Шолц. Може ли обаче той да бъде заменен от министъра на отбраната Борис Писториус, най-харесвания политик в Германия в момента, проф. Мюнх? Или ще го пазят за по-добри времена, предвид неизбежния изборен шамар, който очакват социалдемократите?

- Не вярвам, че ще запазят Писториус за следващи избори. Той вече е над 60 - годишен. Но в същото време в редиците на социалдемократическата партия се надига вълна в негова подкрепа. Или по-скоро - вълна срещу Олаф Шолц. Пределно ясно е, че социалдемократите нямат никакъв шанс да спечелят изборите, независимо кой е водещият им кандидат. Въпреки това за тях е важен всеки глас, който биха получили.

При очертаващата се катастрофа за социалдемократите мнозина гледат с надежда към одобрението, на което се радва Борис Писториус в качеството му на министър на отбраната. Съмнявам се обаче, че това одобрение ще е толкова голямо, ако той стане водещ кандидат на партията за изборите.

- Писториус и Мерц, най-вероятният бъдещ канцлер, имат много повече общи възгледи, отколкото Шолц и Мерц.

- Така е, Писториус и Мерц споделят и извън темата отбрана много възгледи, но нека обърна внимание, че сред социалдемократите съществуват много големи различия по отношение на разходите за отбрана, въпросите за мира и войната и за подкрепата за Украйна. Много партийци подкрепят Писториус, който казва, че Германия трябва да инвестира много повече в отбрана и да подкрепя Украйна. Но почти толкова са и противниците на министъра, които искат да се спре с въоръжаването и са категорично против разполагането на американски ракети в Германия.

Писториус не би могъл да преодолее това разделение в партията. Или иначе казано - Писториус се приема добре от широката публика, но съвсем не е така в партията, която би трябвало да го издигне за кандидат-канцлер.

- Какво очаквате от външната политика на канцлер Фридрих Мерц в мандата на Доналд Тръмп във Вашингтон и при продължаваща унищожителна война в Европа?

- Със сигурност няма да настъпи огромна промяна. Очаквам обаче, че Германия ще се вгледа много повече в собствените си интереси - както икономически, така и политически. Нашите партньори вероятно ще бъдат доволни от тази промяна, защото Германия скоро няма да може да се държи като досаден всезнайко, който раздава съвети наляво и надясно. Никой не обича да му размахват пръст в лицето и да му казват какво трябва да прави, нали?

Независимо кой ще оглави външното министерство, няма да му е лесно с новата президентска администрация във Вашингтон. Майсторлъкът ще бъде Берлин да може да се погрижи за отстояване на единни европейски позиции по проблемите, с които предстои да се сблъскаме. А рискът е голям - европейските лидери ще бъдат много предпазливи и всеки ще се опита да установи някакви що-годе добри отношения с Тръмп.

Споделете

Какво предстои в Германия, след като управляващата коалиция се разпадна?

Проф. Урсула Мюнх: Майсторлъкът ще бъде Берлин да се погрижи за отстояване на единни европейски позиции по време на мандата на Доналд Тръмп

Мартин Владимиров обвърза смяната на държавния представител в "Лукойл Нефтохим" с възможност за скорошна сделка

С 0,6 на сто са поскъпнали стоките и услугите от малката потребителска кошница

Ехуд Олмерт пред "Таймс": Нетаняху използва страховете на Израел, за да се спаси

Израел нанесе въздушен удар по южните предградия на Бейрут

Ръководството на "ДПС - Ново начало" заседава в столичен хотел

"Новини с добавена стойност" с г-н Балев: Моето семейство и други обидени животни

Земетресение от 3,2 по Рихтер край Симеоновград

Хасан Азис: Страхът стана част от методите за политика

Проф. Александър Маринов: Системата е изчерпана!

Дянков: През 2025 г. дефицитът ще е 5–6%, което ще забави с 2-3 г. влизането в еврозоната

Предавания

За БНР

Програми

Радио България