Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Албена Азманова: Разделението е между елити и население

Според нея действията се радикализират, защото правителствата не реагират адекватно

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Антиарабско насилие и расизъм се толерира, а на насилието срещу израелците се реагира силно и се представя като антисемитизъм".

Това коментира пред БНР проф. Албена Азманова – преподавател по политически науки в London City University. И обясни тезата си:

"Атаките срещу израелските футболни фенове в Амстердам предизвикаха много силна реакция. Те бяха обявени за погром, насочен към евреите. Но особено в началото, първата реакция на медиите и властите, беше да премълчат хулиганските провокации от страна на израелските фенове – това, че бяха скандирани антиарабски лозунги. Кметът на Амстердам обяви, че иска градът да бъде безопасен за израелските футболни привърженици, за местните жители и тези от еврейски произход, но не спомена жителите от ислямски и арабски произход. Холандският крал каза, че не трябва да си затваряме очите пред антисемитизма, без да спомене антиарабското насилие. Това е добре установена линия на поведение на западните правителства".

В предаването "Хоризонт до обед" проф. Азманова обаче предупреди, че тази систематична открита антиислямска и антиарабска позиция на политическите елити предизвиква силен гняв сред населението, защото позицията на населението, според нея, е друга.

"Получава се едно голямо разминаване между позициите на управляващите, които масово подкрепят или толерират политиката на Нетаняху и на избиване на арабите в Близкия изток, а от друга страна това, което социологическите изследвания показват – огромна част от населението в Европа не одобрява това поведение на правителствата си. Последни социологически изследвания показват, че обществеността в Европа вярва, че атаките на "Хамас" не са били оправдани, но също и че отговорът на Израел е неоправдан".

На този гняв на населението държавите отговарят с репресии, ограничаване на свободата на словото, забрана на мирни протести, полицейско насилие срещу протестите в защита правата на човека, подчерта тя и добави:

"Свидетели сме на едно разрастване на полицейската държава в т.нар. либерални демокрации".

По думите ѝ разделението е между елити и население. "Докато ние мислим по позицията – израелци срещу араби – това няма да доведе до разрешаване на конфликта, той само се подпалва по този начин", категорична е проф. Азманова. Според нея действията се радикализират, защото правителствата не реагират адекватно.

Тя смята, че е важно да се вслушваме в гласовете на хората, които могат да са критични към тяхната страна.  

Цялото интервю на Ирина Недева с проф. Албена Азманова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17
Протест срещу насилието на животни пред Съдебната палата в София на 23.03.2025 г.

Психологът Валерия Витанова за случая от Перник: Антисоциалното разстройство не означава невменяемост

Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..

обновено на 26.03.25 в 13:42
Георги Еленков

Накъде върви детското правосъдие през 2025 г.?

Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области.  Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..

публикувано на 26.03.25 в 11:59