76-годишен украинец иска да учи архитектура, за да възстановява страната си след войната

публикувано на 14.10.24 в 09:41 | Интервю

Снимка: Таня Милушева

Интервю на Таня Милушева със 76-годишен украинец, ветеран от Чернобил

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Японската организация "Нихон Хиданкьо" получи Нобеловата награда за мир тази година. "Нихон Хиданкьо" е национално движение на оцелелите след взрива на атомните бомби в Хирошима и Нагасаки. Отличието се връчи на организацията заради усилията ѝ за премахване на всички ядрени оръжия по света. За посещение в Нагасаки говори и героят на следващия разказ от Западна Украйна. Той е ветеран от Чернобил и живее в един от областните градове в района - Ивано-Франкивск. Пред БНР той говори за войната и разрушенията, които тя нанася.

Желанието ми беше да се срещна със случайни, съвсем обикновени хора, които могат да говорят независимо - без да се страхуват от властите, от руснаците, от насажданото в миналото, че всички са под контрол. В града, който носи името на украинския творец Иван Франко, в центъра, минава възрастен господин с пазарска чанта в ръка. Той не отказва да отговори на въпросите ми и се представя, без да каже името си.

Аз съм на 76 години и искам да продължавам да уча, да завърша за архитект. Аз съм строител, завършил Одеския строителен институт през 1971 година.

Той е от малкото хора, които в желанието си да са ясни, използва руски думи, дори полски. Иска непременно да ми каже, че въпреки годините си, ще кандидатства в университет, за да помага за възстановяването на Украйна от войната. Завършил инженерство в Строителния университет в Одеса, работил цял живот като строител, сега не може да гледа разрушенията от войната в Украйна. Може да помогне, като допълни знанията си с тези на архитекта, както той нарече специалността - архитектурен дизайнер. Защото е израснал сред красиви сгради, на които се възхищава и сега и гордо обяснява за миналото на Украйна. Настоява да отида и до град Чернивци, също в Западна Украйна, и да видя Чернивския национален университет, чиято сграда е под защитата на ЮНЕСКО - шедьовър на архитектурата от епохата на хабсбургите.

Трябва да отидете в Чернивци... Да видите архитектурата. Бил съм един път в България отдавна, минавах оттам. Ще видите, че Ивано-Франкивск, Лвив, Чернивци, Закарпатска област са били предните векове под владение на Австро-унгарската империя. Има паметник на Франц Йосиф на съседната улица. Той направи много хубаво, направи Чернивци архитектурно привлекателен, не толкова колкото Виена, но архитектурно красив. Когато видите нещо красиво, знайте, че то е построено при австро-унгарците. Чернивци по указание на императора е построен като специален град, за да покаже, че Австро-унгарската империя е велика. Франц Йосиф наистина е бил велик император, не като Путин. Като рекламен град на изток го е направил. Руснаците потискат, османците и поляците потискат, смятат народа за роб. Поляците не ни обичат и сега, малко се говори за това. 300 години сме били под полска зависимост. Русия няма право да иска тези територии, да ги дели. Киев е много по-древен от Москва. И Гадяч е по-древен. Шевченко пишеше за казаците, свободни хора, те воюваха, начело със своите атамани. Казах ви, че Франц Йосиф е бил умен, затова направи университета там, събра най-добрите архитекти на Европа да го построят за 23 години. И това е най-добрият университет в Европа по онова време. Няма по онова време такива университети като архитектура. От 1896 година. Изглежда като нов, направен е от австрийци.

Строителят изгражда трайно и красиво, а войната руши. Не само сгради и инфраструктура, но и прогонва хората далеч от родните им места. 30 процента от местните хора са заминали в чужбина, други, много повече, пристигат от Източна Украйна - от Суми, Суджа, Полтава, Миргород и заживяват в по-спокойната на пръв поглед западна част на страната. Рушат се животи, семейства и души най-вече... Защо се стигна дотук?

Съветската история е фалшива история, голяма измама, защото няма нищо велико в Русия и убийствата на хора не са велики. Велико е да пазиш и да помагаш на хората. Обичам истината, та аз говоря истината. Когато говорят за американците, е, аз казвам, че бях в Нагасаки, където е била взривена втората атомна бомба, но там не е имало военни, там са били само мирните жители. Сега е война. Велик другарски народ... той не е приятелски. Какво е това да убиват братята си? Рус започва от Киев.

И още:

Путин иска да бъде велик, за сметка на убийствата на руснаци, украинци, чеченци, грузинци. Малко му е Русия. А Русия е тъмна, мръсна извън столицата. Позната журналистка на мой приятел от Медицинския университет е била скоро /и сега може да отидеш, но има проблеми/. Тя е журналист, живяла е на 120-150 км от Москва и описва колко е мръсно, противно, псуват много, от 3 думи две са псувни. Като че българският език си няма псувни, немците нямат. Тя му е телефонирала и разказала, че е нехигиенично, народът е груб, никой не казва "благодаря", че народът е тъмен, хората не са образовани. Политикът Жириновски, руският шовинист, от Либералната партия на Русия, той казваше, че няма друга нация освен руската. Всичките народи - татари, удмурти ... те всички са руснаци като Сталин. Това е руска пропаганда - когато питат Сталин какъв е по народност, той казва, че е с грузински произход, но е руснак, защото живее в Русия. Как се казва това - лъжа, неистина.

Пример е Швейцария - 4 кантона различни езици, но живеят като хора. Руснаците са болни от туберкулоза, рак, тези болести могат да са лекуват, но в Русия не искат да ги лекуват, защото болният е роб, а робите не пречат. Бедният и болният зависят от държавата, от лекари. Това е позор.

Когато руснаците са такива, Путин е президент на бедна, дива държава. Путин е велик в тази държава и народът е робски. Няма голям Путин, той е малък, той изпраща да убиват стотици хиляди - колко хора, деца, нещастни хора.

Кога ще свърши войната, питам мъжа, а той продължава с разсъжденията си за президентите, включително и своя.

Войната ще свърши, целият прогресивен свят помага на Украйна. И Америка. Нашият президент беше в Америка, той също е интересен, комедиант в миналото, но народът си го избра, защото има демокрация. В Иран също, предишният. Какъвто е, той после се върна на старата си работа. Хората го уважават. Зеленски си е нашият. Войната, аз си мисля, ще свърши скоро, въпреки че нямам пълна информация.

Ветеран от Чернобил, другият огромен катаклизъм за Украйна, болката от който няма да отшуми дълги години, господинът срещу мен има опита с Бедата с главно Б. И не приема войната в 21 век.

Аз съм работил в Чернобил, ветеран съм, бил съм в Нагасаки, виждал съм нещастия, беди. Путин разрушава. Путин е агресор. Той иска империя, малко ли ѝ е територията, а там е като пустиня. Само Москва и Петербург са пригодни за живеене.

Питам възрастния човек ще каже ли името си, как да го представя - а той се шегува - да не сте от ЦРУ? И се извинява заради използването на руския език в това интервю.

Извинявам се на българските радиослушатели, че говоря на езика на милитаристка Русия.

Аз съм националист. Може би хората се плашат от думата, но не е лошо да обичаш къщата си, нацията, родината. В Русия има 20-30 народа, които нямат нищо руско.

Пожелавам ви успех в професията, журналистите ходят по горещите точки, не е лесно.

Пожелавам на българите да са здрави, да има мир, просперитет и приятелство между народите ни.

Снимки: Таня Милушева

По публикацията работи: Анастасия Крушева