Рейчъл Таузендфройнд: Войната тежи на вътрешната политика в страните, подкрепящи Украйна

"Европейските съюзници трябва да намерят начин да излязат от сянката на Америка и да заживеят без опората на тази суперсила"

публикувано на 12.10.24 в 10:25 | Интервю

Автор: Весела Владкова

Снимка: БГНЕС

Интервю на Весела Владкова с Рейчъл Таузендфройнд в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо милиард и половина евро помощ за Украйна от западните съюзници представи германският канцлер Олаф Шолц вчера на украинския президент Володимир Зеленски, който приключи в Берлин своята европейска обиколка. Помощта включва системи за противовъздушна отбрана, артилерия и дронове. "Нашите сърца са с твоя народ, скъпи Володимир", каза Шолц. Но Зеленски искаше да чуе друго - че може да използва далекобойните оръжия за удари по военни обекти дълбоко на руска територия. Съюзниците му в Лондон, Париж, Рим и Берлин обаче засега се въздържат. "Както и Вашингтон", допълва Рейчъл Таузендфройнд от Германското дружество за външна политика.

Досега Шолц се ориентираше по Вашингтон. Не мисля, че преди изборите в Съединените щати това ще се промени. Може би след 5-и ноември Шолц ще трябва да размисли.

Отлагането на срещата в Рамщайн дойде в труден момент за Украйна - както на фронта в Донбас, така и заради наближаващата тежка зима. Колко обаче тежи войната на трансатлантическите партньори?

Войната тежи по-скоро на вътрешната политика в страните, които подкрепят Украйна. В същото време обаче руската агресия изигра ролята на обединител на западните държави, войната ги сплоти. Да, помощта за Украйна вероятно не е толкова голяма и не идва толкова бързо както би искал Зеленски, особено помощта от Европа, но все пак идва.

Заявката за срещата на върха във формата "Рамщайн" беше за ключови решения. Очаквате ли някакво раздвижване преди американските избори през ноември?

Не вярвам. Дори и преди да бъде отложена тази среща не мисля, че са били планирани ключови решения. Според мен тя трябваше отново да покаже на Украйна, че поддръжниците ѝ са твърдо на нейна страна, че западните съюзници са единни. Или с други думи - имаше повече символика, отколкото факти.

Казвате обаче, че войната предизвиква вътрешни проблеми в страните, които подкрепят Украйна. Не е ли време за по-категорични действия?

Да, така е, но не вярвам, че Байдън, който се оттегли от президентската надпревара, би предприел някакви решителни действия преди изборите. Освен това той може да гарантира на Украйна само онези военни доставки и финансови средства, които вече са одобрени от Конгреса.

В момента Байдън може само да подчертае, че е важно подкрепата за Украйна да продължи. Защото няма никакво съмнение, че ако спечели Тръмп, нещата ще се променят.

Европа стиска палци за кандидата на демократите, Камала Харис сякаш вече е спечелила битката. Републиканската двойка Тръмп/Ванс обаче настоява европейците - разбирай Германия - да поемат тежестта на украинската помощ. Готови ли са европейците за този сценарий?

Ако Доналд Тръмп спечели изборите, той наистина ще застави европейците да се погрижат за помощта за Украйна. Европейските съюзници си дават сметка за това и се опитват да бъдат подготвени. Но според мен са закъснели най-малко с две години. Така че Европа може да се окаже неприятно изненадана от изборна победа на Тръмп.

В Европа дори не смеем да изговорим на глас, че Украйна може да загуби войната. Това изобщо тема ли е за американците или те гледат към Близкия изток?

В момента погледите са насочени по-скоро към напрежението в Близкия изток. Сблъсъкът между Израел и проиранските проксита като "Хизбула" е по-важен за американската политика. Войната в Украйна също е тема на политическия дебат, но в момента е по-скоро на заден план. Основната тема в предизборната кампания, която вълнува американците, така или иначе е икономиката. И може би донякъде миграцията.

По отношение на Украйна обаче правят впечатление коренно различните позиции на двамата кандидати - Камала Харис и Доналд Тръмп. Харис застава категорично в защита на украинските интереси и в подкрепа на европейските съюзници в НАТО. Тя например твърди, че руската агресия в Украйна има стратегическо значение за американската политика.

За разлика от нея Тръмп и Ванс повтарят, че трябва да се сложи бърз край на тази война. При това краят на войната можело да бъде справедлив, ако в Белия дом знаели как да го направят. Друг въпрос е дали Тръмп и Ванс имат смислен план. Те просто казват, че е в интерес на Америка тази война да свърши. И техните симпатизанти харесват тази позиция.

Т.е. на американците им е безразлично как ще бъде възстановен мирът в Европа, така ли?

И да, и не. Ако на американците им бъде обяснено - какво би струвал бърз мир а ла Тръмп, без оглед на отстъпките, които би трябвало да направи Украйна; ако им бъде казано, че украинският народ е против отстъпване на окупираните територии и ако им бъдат представени последствията от един замразен конфликт в Европа, тогава те със сигурност не биха се съгласили. Но американските граждани не следят в детайли тази война.

Вместо това на хората тук нещата им се представят опростено - за предпочитане е мир, за да няма повече човешките жертви и да не се изливат милиарди долари на данъкоплатците. Как тогава да не си кажеш: "Ами да, това звучи добре!".

Имате ли чувството, че целият свят е спрял и чака президентските избори в Съединените щати?

Съединените щати не са вече това, което бяха, вече не са световният полицай и онази световна сила, която доминираше света. Америка има големи вътрешни проблеми, които през последните десетина години се задълбочиха.

За европейските съюзници това означава, че трябва да намерят начин да излязат от сянката на Америка и да заживеят без опората на тази суперсила. Европа трябва да се научи да устоява на световните събития независимо от това кой е стопанинът в Белия дом. За мен така или иначе е проблем, че досега световните дела зависеха толкова много от американските избори и американския президент.

В такъв случай как Ви изглежда Европа - в състояние ли е да играе ключова роля в световната политика, да бъде на равни нога с Америка и Китай?

Европа има потенциала за това, но не и в момента. А причината е, че често пъти липсва политическата воля европейците да поемат по-голям ангажимент в световната политика. По ключови стратегически въпроси европейците са разединени. Трудно им е да превръщат идеите си в политика. Пък и липсват изявени лидери.

Като казвате лидери - може ли канцлерът на най-силната европейска икономика да бъде този европейски лидер? Или пък този лидер е френският президент Еманюел Макрон?

Шолц е добър пример за лидер на голяма икономическа сила, който обаче не прави достатъчно, за да сплоти европейските съюзници и заедно да съградят една мощна Европа. Той хем обръща прекалено голямо внимание на германските интереси, хем следи внимателно какво прави Вашингтон. Така не се постига европейско обединение и европейска автономия, което по принцип е важно, и ще бъде още по-важно, ако Доналд Тръмп отново стане президент.

А проблемът на Макрон е, че се съобразява прекалено много с Берлин. Вместо това може би трябва да потърси други партньори. Или в Европа изобщо трябва да се изградят други лидерски партньорства.

По публикацията работи: Анастасия Крушева