Себастиан Шафер: Ако Кикъл е в правителството на Австрия, не очаквам подобряване на позицията относно Шенген за България и Румъния

След изборите в Австрия, на които победи Австрийската партия на свободата, полската журналистка Малгожата Кулбачевска от сайта “Трансгранични разговори” се обърна към Себастиан Шефер, директор на базирания във Виена Институт за Дунавския регион и Централна Европа. Той не само коментира резултатите от парламентарните избори в Австрия през 2024 г., но и обясни контекста и корените на победата на крайнодясната Австрийска партия на свободата (FPÖ), като посочва, че предизборната кампания се е въртяла около темите за миграцията и търсещите убежище, австрийския неутралитет и в по-малка степен около повишаването на цените и социалните въпроси. Шефер коментира и пълното присъединяване на България и Румъния към еврозоната.

- Победата на Австрийската партия на свободата не беше пълна изненада за никого. Всъщност това не е внезапно издигане на нова политическа сила, както в случая с някои от крайнодесните сили в различни европейски държави, а е стъпка напред за партия със солидна електорална база, която вече е била в управлението и то не толкова отдавна. Но какви са причините за тази първа победа? Не висока позиция, не добър резултат, а истинска победа. Какви бяха основните теми на кампанията? С какво Херберт Кикъл спечели сърцата на австрийците?

"Наистина, резултатът на Партията на свободата на Австрия не е изненада, но той е много по-красноречив, отколкото очаквах. Мислех, че разликата между Австрийската народна партия и крайнодясната партия ще бъде много по-малка. Аз съм германски гражданин, така че не мога да гласувам в Австрия, но също така съм малко учуден от австрийските гласоподаватели, че само пет години след скандала "Ибиса" (свързан с изтичане на разузнавателна информация към Русия), поставят тази партия на първо място, което никога досега не се е случвало в историята на Втората република.

Лидерът на партията Херберт Кикъл се съсредоточи върху въпроси, които вероятно са единственото нещо, по което крайната десница в Европа може да постигне съгласие, а именно миграцията, интеграцията и убежището. И също така станахме свидетели на една много персонализирана кампания около Херберт Кикъл, който използва реториката "Аз съм вашия инструмент, за да направя Австрия…". Той не каза отново велика, а по-добра, по-сигурна,  фантазираше за Австрия като крепост. Това очевидно се хареса на една трета от избирателите и го превърна в най-успешния кандидат в тази предизборна кампания.

Особеност на предизборната кампания бе и че Европейският съюз изобщо не се споменаваше, а доминиращите теми, освен тази, която поставяше Кикъл на първо място - миграция, интеграция, убежище - бяха преди всичко сигурност и тероризъм, неутралитет на Австрия, а след това, в по-малка степен, състоянието на социалното осигуряване, инфлацията, високите цени и т.н., и т.н".

- Президентът Александър Ван дер Белен трябва да реши кой ще получи мандат за съставяне на правителство, а първите сигнали от Народната партия подсказват, че няма да се присъединят към такова правителство, ако Херберт Кикъл бъде новият канцлер. Но какво ще стане, ако той наистина се откаже от лидерството? Възможно ли е Австрия да бъде управлявана от коалиция между FPÖ и ÖVP?

- Ако ситуацията беше обърната и Народната партия бе на първо място, а FPÖ на второ, мисля, че щяхме да видим такава коалиция като най-вероятния резултат. Но канцлерът Нехамер даде ясно да се разбере по време на предизборната кампания, а също и вчера, веднага след обявяването на резултатите, че ще се придържа към обещанието си да не формира коалиция с Херберт Кикъл. И сега, когато FPÖ е на първо място, мисля, че ще бъде много трудно за Кикъл да не поиска да стане канцлер.

Той може да спечели много повече от това, че всички останали партии не искат да работят с него. Той ще продължи да твърди, че това са партиите на старата система - което спомена и по време на предизборната кампания, въпреки че вероятно е най-системният политик от всички водещи кандидати, тъй като е професионален политик от десетилетия и е участвал в правителството като министър на вътрешните работи в последната коалиция ÖVP-FPÖ.

Вярвам, че Нехамер ще спази обещанието си. Ако той престане да е лидер на Народната партия ÖVP и ако FPÖ откаже да настоява Кикъл да стане канцлер или министър, тогава има вероятност да станем свидетели на дясна коалиция. Но е много по-вероятно да имаме коалиция на ÖVP със социалдемократите, а след това може би и с Neos. В момента не виждам участие на Зелените. Но има възможност и за коалиция между ÖVP и FPÖ, защото те биха имали достатъчно мандати заедно.

- Споменахте, че австрийският неутралитет бе сред обсъжданите теми по време на предизборната кампания.Означава ли това, че австрийските избиратели искат изолация на страната си на международната сцена? Искат ли, например, Австрия да се оттегли от подкрепата за Украйна или нещо подобно?

- Това, което показаха изборите, е, че няма единен "австрийски гласоподавател", но, разбира се, има партия, която се застъпва за всички тези неща, които току-що споменахте. Това е Партията на свободата. Бих казал, че ако разгледаме причините, поради които тази партия беше избрана от избирателите, това до голяма степен се дължи на факта, че тя водеше кампания по тези въпроси. Включително и по въпроса за оттегляне на подкрепата от Украйна или по-скоро за сключване на мир с Русия - защото тогава ще можем да се върнем към предишното положение и тогава всичко ще бъде по-евтино и по-лесно. Което, разбира се, няма да се случи.

Австрия със сигурност се нуждае от квалифицирана мигрантска работна ръка. И разбира се, тя е туристическа страна. Едно от големите предимства е, че се намира в сърцето на Европа, че е в Европейския съюз, че има евро, че има отворени граници. Озадачаващото за мен е, че не се поучихме не само от скандало “Ибиса”, но и от Брекзит и предизвикателствата, пред които са изправени. Наистина ли смятаме, че ако една бивша икономическа сила, която не е пряко свързана с континента, се бори толкова време да прекъсне връзките си с Европейския съюз, то една държава, която е едва една пета от размера ѝ, може да действа по същия начин, сякаш това не е нещо, което би било драстично саморазрушително?

- Въпросът за миграцията беше повдигнат и в отношенията на Австрия с Румъния и България, тъй като Австрия наложи вето на пълноправното им присъединяване към Шенгенското пространство поради опасения, свързани с миграцията. Очаквате ли австрийското отношение да се промени или само ще се влоши?

- Наистина трябва да изчакаме и да видим кой ще бъде в правителството. И ако Херберт Кикъл ще бъде в правителството и ако FPÖ ще бъде в правителството, не очаквам нищо да се подобри. Нещата ще се влошат. Това е ясно.

Ако имаме проевропейско правителство, което ще бъде всяка коалиция без FPÖ, тогава вярвам, че има възможност за развитие. Всички останали четири партии - Народната партия, социалдемократите, Neos и Зелените - ще разберат, че ако съставят коалиция под каквато и да е форма срещу FPÖ, ще трябва пет години да търпят оплаквания, че FPÖ не участва в правителството и че това е недемократично, което, разбира се, е поредната популистка фраза, поредната откровена лъжа, защото в парламентарната представителна демократична система трябва да се намери мнозинство. И ако нямаш мнозинство, не си в правителството. И ако мнозинството е против теб, дори и да имаш 49,9 процента, тогава трябва да приемеш това. Но, разбира се, Кикъл ще се възползва от това, FPÖ ще се възползва от това. И има опасност, че ако не успеят, следващото правителство, FPÖ само ще се засили на следващите избори. Все още не ги виждам да получат абсолютно мнозинство, но никога не се знае.

Има неща, които могат драстично да повлияят на подобно развитие. А ако не успеят, следващото правителство със сигурност ще помогне на FPÖ. Имам чувството, че всички останали четири партии са разбрали това. И затова съм леко оптимист, че се надявам да получим проевропейско правителство, което ще използва възможността много по-добре, отколкото в Германия, между другото, за реформаторска коалиция, която действително ще се справи не само с вътрешните, но и с европейските предизвикателства.

- Има ли роля, която Австрия би могла да изиграе в конфликта в Близкия изток, в кризата, която продължава след 7 октомври 2023 г. с бомбардировките на Газа и сега с продължаващата криза в Ливан, с израелските бомбардировки на Ливан? Виждате ли ролята на Австрия в оформянето на новата архитектура за сигурност?Защото новата архитектура на сигурността в света се разпада не само с нахлуването на Русия в Украйна, но и в Близкия изток.

- Е, това, което се случва в Близкия изток, е абсолютно извън моята област на компетентност. Това, което бих видял, разбира се, е това, което Австрия е правила много добре в историята на Втората република, а именно да действа като мостостроител, като неутрална страна, която може да служи като място за преговори за намиране на решения.

Но отново мисля, че големият въпрос ще бъде какво правителство ще видим. Защото, както казах, FPÖ в основата си е откровено антисемитска. И затова е налице предизвикателство, при което бих видял, че израелската делегация би могла да види в канцлера Кикъл честен посредник. За всички останали партии отново бих видял повече възможности.

Но докато не знаем как ще изглежда следващото правителство, мисля, че ще видим доста развитие тук. Очаквам да минат няколко месеца, преди това да се случи. И не знам дали това е достатъчно време, за да се решат неотложните проблеми в Близкия изток в момента.