Проф. Игор Липсиц: Финансирането на войната върви ръка за ръка с инфлацията, а тя руши икономиката

Тази седмица руското правителство представи проекта на федералния бюджет за периода 2025-2027г. Идния вторник документът трябва да бъде внесен в Държавната дума. Министърът на финансите Антон Силуанов открои три основни бюджетни приоритета: социална подкрепа на гражданите, разходи за отбрана, сигурност и т.нар.  "специална военна операция" и технологично лидерство и инфраструктура. Силуанов обаче не посочи конкретни числа. По информация на агенция Блумбърг военните разходи през следващите две години ще надвишат 13 трилиона рубли годишно или около 140 милиарда долара.

Наскоро началникът на украинското военно разузнаване Кирил Буданов предположи, че Русия иска да завърши войната до края на 2025 или началото на 2026 г., защото през лятото на 2025-та страната щяла да се сблъска със сериозни икономически проблеми.

"Макар че миналата година беше предвидено намаляване на военните разходи през 2025-а, изглежда, че те все пак ще бадат увеличени с 2,8 трилиона рубли. Делът на военните разходи ще достигне 40% от бюджета. Възниква въпросът откъде Русия ще вземе толкова много пари. Освен това, налице е заплахата от поевтиняване на петрола, а това винаги е ключов фактор. Приходите от повишаването на данъците няма да са големи - около 1 трилион рубли, или десетина милиарда долара. Стопява се и Фондът за национално благосъстояние, който в края на годината ще бъде около 3 трилиона. Може да се наложи целият фонд да бъде похарчен идната година и да се съберат повече данъци от руските компании, ако те изобщо оцелеят, което не е гарантирано. Министерството на финансите изчисли, че ще получи 1 трилион рубли от бизнеса. Спорен обаче е въпросът дали руският бизнес може да ги плати, защото той не е в най-доброто си състояние. С изключение на военния, разбира се", коментира проф. Липсиц пред БНР.

"В информацията, с която разполага агенция Блумбърг, се казва, че министерството на финансите се надява на повишаване на приходите от ДДС. Налице е инфлация, цените растат, а значи се увеличава и ДДС. Ако Централната банка успее да потисне инфлацията, което е малко вероятно, ще намали приходите от ДДС и ще подкопае бюджета. За да не се срине бюджетът, ще трябва да се примирим с високата инфлация и руснаците ще финансират войната още по-интензивно, отколкото досега.

Отчаяно се търсят пари. Десетократно бяха увеличени съдебните такси. Всеки граждански иск вече ще струва десет пъти повече, отколкото досега. Юристите в Русия изпаднаха в паника. Растат акцизите, растат таксите, растат всички плащания, които могат да се вземат от населението. Финансовата стабилност през 2025 г. е под въпрос и изглежда ще се наложи да се предприемат някакви нетрадиционни мерки", изтъква Игор Липсиц и прогнозира:

"Вероятно ще се стигне до девалвация на рублата. Курсът пълзи нагоре и с днешна дата е 93 рубли за долар и над 103 рубли за евро. Може би ще се наложи да се напечатат още повече пари, защото обикновените приходи няма да достигат."

"През 2022 г., когато бяха въведени безумните западни санкции, Русия спечели от износа на петрол и газ над 380 милиарда рубли. Тази година печалбата е едва 240 милиарда. Ако цената на петрола продължи да пада, приходите ще намалеят още повече", допълва икономистът.

"Буданов донякъде е прав. С всяка изминала година финансовата ситуация в Русия се влошава. В името на финансирането на войната на Русия ще ѝ се наложи да започне да обира активите на населението, което, разбира се, ще подкопае политическата и социална стабилност в страната."

Запитан дали западните санкции в настоящия си вид всъщност помагат да Русия да продължава войната си срещу Украйна и защо смята така, проф. Липсиц пояснява:

"Бих казал не че помагат, а по-скоро не пречат. Всъщност основните санкции засегнаха петрола. Те не работят и от самото начало беше ясно, че няма да работят. Таванът върху цената на петрола се оказа неефективен. Ако проследим динамиката на цените, ще видим, че за няколко месеца те паднаха под 60 долара за барел. Първоначално всички се уплашиха, че американците ще налагат санкции. Впоследствие се видя, че никой не налага санкции и започнаха да превозват руски петрол независимо от цената. Затова Русия спечели толкова много пари през 2022 г.

Единствените санкции, които наистина работят и вредят на Русия, са банковите. Вторичните банкови санкции вече създадоха на Русия големи проблеми в търговията с Китай.

Русия заобикаля санкциите срещу продуктите с двойна употреба. Винаги ще се намерят достатъчно на брой хора, които срещу определена комисиона са готови да доставят всяка стока до всяка страна по света чрез няколко посредника. На Русия ѝ излиза по-скъпо, но тя продължава да го прави."

Санкциите така и не успяха да спрат руския износ. Русия започва да крие пари в чужбина. По официални данни на Централната банка руските компании държат в чужбина около 180 милиарда долара. Тези пари не са се върнали в Русия, но са спечелени от износа на руски стоки. Санкциите не са попречили на този приход. Той е получен и е скрит някъде по света в някакви сметки в някаква валута. Това е сенчестата страна на руската икономика."

Западът избра половинчат модел на санкциите, посочва още руският икономист.

"От една страна се опитва да отслаби Русия, а, от друга, се страхува да не я срине окончателно, за да не се разпадне на няколко трудно контролируеми държави. Затова санкциите не работят толкова ефективно, колкото биха могли."

В отговор на въпроса какво трябва да стане с икономиката на Русия, за да бъдат намалени възможностите ѝ да финансира войната си срещу Украйна, проф. Игор Липсиц отбелязва:

"Русия е страна, която живее благодарение на приходите от продажбата на петрол. В резултат на поевтиняването на петрола, което започна веднага след смъртта на Брежнев и продължи при Андропов, Черненко и Горбачов, Съветският съюз се срина. Той се оказа страна без пари и с големи дългове. След това започна разпадът на икономиката през 90-те години - при Елцин също нямаше пари. Когато приходите от петрола се увеличиха, разцъфтя путинизмът и Путин се превърна в толкова успешен лидер, защото имаше пари за всичко. Ако приходите от продажбата на петрол продължат да постъпват, Русия ще може да продължава войната безкрайно дълго."

На последното си заседание по-рано този месец Централната банка на Русия реши да увеличи основния лихвен процент от 18 до 19 процента. Очаква се през октомври той да бъде увеличен до 20 процента и какво означава това?

"Означава, че в Русия има висока инфлация. Това е опасно, защото когато инфлацията стане много висока, икономиката се разрушава. Защо се разрушава? Защото вече не е изгодно да се прави бизнес. Затова Централната банка се опитва да овладее високата инфлация. Единственият инструмент, който ѝ е останал, е основният лихвен процент, защото регулирането на кредитирането се използва, но не помага особено. Повишаването на лихвения процент води до увеличаване на лихвите по депозитите. Руснаците, които биха могли да изхарчат някакви пари, за да си купят нещо, използват тези пари, за да си открият банков депозит. Не взимат потребителски кредити, защото е скъпо. От Централната банка смятат, че така ще отслабят инфлационния натиск върху пазара. В Русия има много пари, а предлагането на стоки е ограничено. Предлагането ще намалява още повече, защото се очертават големи проблеми с вноса.

Всичко се купува от Китай, а плащанията са затруднени от санкциите. Хората, които са свързани с войната, имат пари, но няма за какво да ги похарчат. Възниква инфлационният натиск, който Централната банка се опитва да неутрализира. Мерките не дават особен резултат, макар че депозитите се увеличиха. Депозити обаче могат да си позволят около 15-20 процента от населението. Останалите 80% нямат никакви спестявания.

Високият лихвен процент оскъпява кредитите. Това е голям проблем за малкия и средния бизнес, който се нуждае от тези кредити. Това още повече стимулира инфлацията, защото поскъпналите кредити се включват в цената на крайния продукт."

"В крайна сметка излиза, че в Русия може да се развива само военното производство. То се развива благодарение на пари от бюджета. Налице е разбалансиране на икономиката. Расте военното производство, съкращава се цивилното. Това повтаря съветския опит, когато населението имаше спестявания, но нямаше какво да си купи с тях. Тогава се появиха умора и озлобление заради лошия живот. Затова, когато възникна заплаха от разпадане на Съветския съюз, никой не се опита да го предотврати, никой не излезе на улицата. На всички толкова им беше омръзнал животът в Съветския съюз, че с удоволствие изчакаха той да рухне и да заживеят по нов начин. В момента Русия върви по същия път."