Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Робърт Шльогъл: България има много жива химическа научна общност

Научен форум на Хумболтовия съюз в България събира учени от различни области

Робърт Шльогъл, президент на Фондация "Александър фон Хумболт"
Снимка: humboldt-foundation.de

Днес е третият от общо четирите дни, в които се провежда годишния Хумболтов колегиум. Високият научен форум се организира от Хумболтовия съюз в България и събира учени от различни области на науката. Специален гост на събитието е председателят на германската фондация "Александър фон Хумболт" - Робърт Шльогъл. Той е международно признат учен.

Неговите изследвания се фокусират върху процесите на преобразуване на енергия и катализаторите. Работата му е допринесла за ново разбиране на каталитично активните компоненти. Робърт Шльогъл е експерт по енергийните системи на бъдещето и сложните предизвикателства на енергийния преход.

От една година сте председател на Фондация "Александър фон Хумболт". Какво беше състоянието на Фондацията по онова време?

"Фондация „Химболдт“ е традиционен инструмент на външната политика в Германия. Тя има 70-годишна история. Поех управлението на една много, много добре функционираща организация. Това ми дава лукса да поставя нови цели без необходимостта да премахвам или поправям нещо. Фондацията е като един часовник, който работи перфектно. Така че всичко е наред.

Това ми дава възможността да погледна към две неща. На първо място искам да увелича разнообразието, не само половото между мъже и жени, но също и географското разнообразие. Искам да се уверя, че всички научни общности от Западния свят, си сътрудничат по-добре от сега. Защото в момента, например в тази част на света, има индикации, че част от учените просто не участват в научния обмен, по начин по-който биха могли, поради липса на ресурси или достъп до определени данни, от които учените се нуждаят."

За първи път ли сте в България?

"Не, не съм за първи път в България. Аз съм учен и работя в полето на химията. А България има много жива химическа научна общност и това беше причината аз да имам удоволствието да организирам тук международна научна конференция още преди 15 години. Така че да – бил съм тук."

Какво е Вашето мнение за българския клон на фондацията?

"О! Той е фантастичен! Хумболтовият съюз в България е изключително жив и покрива широк набор от дисциплини. И това, което много осезаемо усещам е гостоприемство на хората".

Кои са основните научни дисциплини, с които България е известна на международно ниво?

"Трудно е да се каже. Тъй като в "Хумболтовия съюз", с който бях запознат тази сутрин, аз открих най-различни дисциплини: от науки за човека до ядрена физика. Самият аз съм химик и мога само да кажа, че в полето на химията България играе важна роля, и в Европа е добре позната".

Няколко пъти споменахте думата „химия“, това е и областта на вашите научни търсения. По време на настоящия Колегиум ще представите разработка върху молекулата на амоняка. Кои са основните акценти на това изследване?

"Амонякът е основен химикал, които се използва в производството на азотни торове. Но той ще се превърне в базова молекула за пренос на възобновяема енергияВ България, както и в Германия съществува проблема, че достъпът до възобновяема енергия е ограничен. Затова трябва да си я внасяме. Амонякът ще бъде една от ключовите молекули, с която ще транспортираме зелена енергия. Едно от нещата, което категорично забелязвам и ще споделя с Колегиума, е възможността за съвместно внасяне на възобновяема енергия. Това, което ще докладвам е защо е важно да въведем амоняка, като енергиен носител. Ще изложа накратко и осъвременени данни, събрани от учените в тази област до момента, затова как можем да подобрим молекулата на амоняка. Също и кои са проблемите, които все още не сме преодолели".

Тазгодишната тема на Хумболтовия колегиум е свързана с човешкия и изкуствения интелект в обществото и науката. Какво е мнението Ви по този въпрос?

"Темата за изкуствения интелект е една от онези мега тенденции. Тя също се свързва с темата за амоняка. Защото изкуственият интелект, за да съществува изпитва огромен глад от енергия. Всички констатации по темата, които имаме показват, че е налице значителна връзка между повишената консумация на електроенергия в света и употребата на изкуствен интелект. Обръщаме се към центрове за съхранение на компютърни системи, съдържащи данни, които са необходими за изкуствения интелект. Прогнозите на учените показват, че търсенето на токв света ще причинят дисбаланси в системата заради изкуствения интелект. Сега относно технологичните детайли, нямам идея за тях, и затова съм любопитен да чуя повече. Но разбира се, въздействието върху обществото е много, много голямо. То обаче не е добре разбрано в момента. И аз очаквам с нетърпение да разбера как изкуствения интелект му влияе. Изкуственият интелект е съставна част от обществото на 21 век и поради тази причина е абсолютно задължително да влезем в дискусия."

Каква е ситуацията в Германия, притеснени ли са хората от развитието и употребата на изкуствен интелект в нашия ежедневен живот?

"Не мисля. Определено, не повече от други европейски страни, защото всеки един е използвал „Чат “ и дават положителни отговори. Мисля че хората дори са запалени по него, но много от тях все още не разбират приложението му. Дори и тези, които работят в полето на изкуствения интелект, не знаят какви са реалните му приложения. Но като цяло мнението на германците е положително".

Използвате ли вече изкуствен интелект в работата си като учен?

"Да, правя го до известна степен. Ние го наричаме "машинно обучение", а не изкуствен интелект. Правим квантово-химически изчисления и други подобни неща. Аз не използвам генеративен изкуствен интелект, а инструменти, които съдържат изкуствен интелект, за да анализирам данните си".

Какви са Вашите очаквания за работата на Колегиума през следващите дни?

"Забелязвам две посоки. Първата, която е много хубава, е че хора от региона, които са експерти, са събрани заедно. Смятам че е добре да се събират хора от съседни страни, които да идентифицират общите гледни точки. И другата посока е да открием къде стоим, когато става дума за технологии и когато става дума за наука. За да разберем, кои ще са нуждите и трудностите ни в бъдеще".


По темата слушайте в интервюто на Виктория Петрова с Робърт Шльогъл за "Закска на тревата".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Протести в Париж - про- и контра Палестина

Пропалестинска демонстрация и протест срещу антисемитизма са обявени в Париж тази вечер - ден преди мача Израел-Франция, който ще се състои на "Стад дьо Франс" при извънредни мерки за сигурност. Шествие в подкрепа на палестинците се събира тази вечер в центъра на Париж в посока към Площада на Републиката. Организатори са леви политически..

публикувано на 13.11.24 в 22:21

Румънският сенат одобри покупката на 32 американски F-35

Със 76 гласа “за” румънският Сенат (горната камара на парламента) прие закон за закупуване на 32 американски изтребителя от пето поколение F-35, считани за най-модерните в света, съобщава "Диджи24". Той бе одобрен вчера от Камарата на депутатите (долната камара на парламента), а Сенатът е решаващият орган в този случай. Предстои законът да..

публикувано на 13.11.24 в 22:09
Президентът на САЩ Джо Байдън (вдясно) и избраният за президент Доналд Тръмп - Белият дом ,Вашингтон, 13 ноември 2024

Байдън към Тръмп: Добре дошъл обратно

Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп се срещна във Вашингтон с действащия държавен глава Джо Байдън за символична церемония, предназначена да покаже мирното предаване на властта. По време на срещата си в Овалния кабинет Джо Байдън и Доналд Тръмп се държаха като стари приятели, като се ръкуваха и размениха топли думи. С усмивка..

публикувано на 13.11.24 в 21:49
Снимката е илюстративна, архив.

Лошо време в Гърция, наводнени са пътища, спрени са влакове

Циклон с проливни валежи преминава през Гърция. Има наводнени пътища, а ж елезопътната компания прекрати движението на влакове заради свлачища.  Силно засегнати от циклона са островите в Йонийско море и Пелопонес. В Левкада, Корфу и Закинтос се наводниха пътища, приземни етажи и магазини. В Пелопонес нивото на водата достигна до половин метър на..

публикувано на 13.11.24 в 20:53

ОбС във Вълчедръм ще заседава отново, за да реши ще има ли местен референдум за ветропарк

Общинските съветници във Вълчедръм отложиха решение за провеждане на местен референдум за изграждането на ветрогенераторен парк. Сесията се проведе извънредно, тъй като областният управител върна предишното им решение, което бе да няма референдум Инициативен комитет внесе подписка в която над 700 жители на община Вълчедръм са против изграждането на..

публикувано на 13.11.24 в 20:43

Полша задържа гражданин на Беларус по подозрение за саботаж

Полските специални служби задържаха гражданин на Беларус, заподозрян в извършване на саботаж при опит за подпалване на сграда в Гданск.: Полша твърди, че ролята ѝ на разпределеителен център за доставки на оръжия за Украйна я е превърнала в мишена за шпиони, които се опитват да съберат информация за подкрепата за военните усилия на Киев, които участват и..

публикувано на 13.11.24 в 20:18
Сенатор Джон Тун от Южна Дакота.

Републиканецът Джон Тун ще бъде новият лидер на мнозинството в Сената на САЩ

Сенаторът от Републиканската партия в САЩ Джон Тун беше избран за лидер на мнозинството в Сената през следващите две години при управлението на президента Доналд Тръмп, предаде Ройтерс. Агенцията отбелязва, че републиканците са избрали добре познат вътрешен човек и са пренебрегнали натиска от страна на привържениците на Доналд Тръмп да изберат..

публикувано на 13.11.24 в 20:09