Европейската централна банка понижи депозитната си лихва с 25 базисни пункта до 3,5%, като това е второто намаление от юни насам, когато ЕЦБ стартира цикъл на постепенно разхлабване на паричната и лихвена политика с оглед на отслабващата инфлация към целевото ниво от 2 на сто и опасенията, свързани със слабото икономическо представяне на еврозоната.
"Въз основа на актуализираната оценка за перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика, сега е целесъобразно да предприемем още една стъпка към отслабване на рестриктивността на паричната политика", отбеляза ЕЦБ след края на редовното си заседание.
Централната банка също така посочи, че от 18 септември влизат в сила някои промени в оперативната рамка за провеждане на паричната политика. По-специално, спредът между лихвения процент по основните операции по рефинансиране и лихвения процент по депозитното улеснение вече ще бъде 15 базисни пункта, докато спредът между лихвения процент по пределното кредитно улеснение и този по основните операции по рефинансиране ще остане без промяна и на равнище от 25 базисни пункта.
С оглед на понижението на депозитната лихва до 3,5%, лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвеният процент по пределното кредитно улеснение се намаляват съответно на 3,65% и 3,90%, като новите лихвени равнища влизат в сила от 18 септември 2024 г.
Банката посочи, че последните данни за инфлацията в еврозоната в общи линии отговарят на очакванията, докато последните прогнози на експертите на ЕЦБ потвърждават предишната перспектива за инфлацията.
Подобно на юнските прогнози, експертите на ЕЦБ очакват общата инфлация да бъде на средно равнище от 2,5% през 2024 г., след като да отслабен до 2,2% през 2025 г. и до 1,9% през 2026 г. В същото време се очаква инфлацията да нарасне слабо към края на настоящата година, отчасти защото предишните резки спадове на цените на енергоносителите ще отпаднат от изчисляването на годишния инфлационен темп. След това обаче инфлацията би трябвало да спадне към целевото равнище през втората половина на следващата година.
Прогнозите за основната инфлация за 2024 г. и 2025 г. (изключвайки цените на храни и енергия) са ревизирани леко нагоре, тъй като инфлацията при услугите е по-висока от очакваното. В същото време експертите продължават да очакват бърз спад на основната инфлация от 2,9% през тази година до 2,3% догодина и до целевото ниво от 2% през 2026 г.
ЕЦБ обаче посочи, че вътрешната инфлация остава висока, тъй като заплатите продължават да нарастват с повишен темп. Въпреки това, натискът от страна на разходите за труд отслабва и печалбите частично смекчават влиянието на по-високите заплати върху общата инфлация.
В същото време условията за финансиране са все така рестриктивни, а икономическата активност остава ограничена в резултат от слаби инвестиции и частно потребление, отбеляза централната банка. Според прогнозите на експертите на ЕЦБ, икономиката на еврозоната ще нарасне с едва 0,8% през 2024 г., след което растежът на БВП ще се ускори слабо до 1,3% през 2025 г. и до 1,5% през 2026 г. Това представлява лека низходяща ревизия спрямо прогнозите от юни, която се дължи основно на по-слаб принос от страна на вътрешното търсене през следващите няколко тримесечия.
Прогнози за БВП, инфлацията и основната инфлация през септември и тяхната ревизия спрямо юнските прогнози
Основните рискове пред прогнозата на експертите на банката са потенциален търговски конфликт между водещите икономики, войната на Русия срещу Украйна, която обаче шефът на ЕЦБ Лагард определи като необоснован риск, както и военния конфликт в Близкия изток.
Управителният съвет на ЕЦБ отново подчерта, че е решен да осигури своевременното връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%, като основните лихвени проценти ще бъдат поддържани достатъчно рестриктивни колкото дълго е необходимо, за да се постигне тази цел.
За паричната и лихвена политика занапред ще продължава да се прилага основан на данните подход, като решенията ще бъдат взимани от заседание на заседание. Решенията за лихвените проценти ще се основават на оценката на УС на ЕЦБ за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.
ЕЦБ отново посочи, че не се ангажира предварително с определена траектория на лихвените проценти.
УС на Централната банка остава в готовност да коригира всички свои финансови инструменти в рамките на своя мандат, за да осигури връщане на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.
Паричните пазари оценяват допълнително понижение на лихвите от ЕЦБ с общо 38 базисни пункта до края на 2024 г. спрямо залаганията за понижение с 40 пункта преди днешното очакваното от мнозина намаление на лихвите. Това предполага поне още едно понижение на депозитната лихва на ЕЦБ с 25 базисни пункта в близките месеци или вероятност от 52% за по-нататъшно лихвено намаление (при 60% вероятност пред днешното заседание).
Международните лидери разкритикуваха решението на американския президент Доналд Тръмп да наложи масово мита върху вноса в САЩ. Премиерът на Канада Марк Карни обяви, че страната му ще противодейства на митата, обявени от Доналд Тръмп. "Ключово е да действаме с цел и сила и точно това ще направим", каза Карни преди заседание на канадския..
Кипър се стреми да привлече американски инвестиции с висока стойност в стратегически финансови и икономически сектори. С тази мисия президентът Никос Христодулидис замина за САЩ, където от днес в продължение на една седмица той и министри ще представят благоприятните условия за бизнес в страната. Целта на започващото посещение е популяризирането на..
Доналд Тръмп обяви мита от 10% върху британския износ за САЩ, но на фона на започналата глобална търговска война, включваща 20% мита за ЕС и 34% за Китай, Обединеното кралство изглежда пощадено от американския президент, смятат икономически експерти на Острова. Доналд Тръмп обвини други нации по света, включително съюзници, в "разграбване и..
Американският президент Доналд Тръмп обяви базови мита от 10 процента върху вноса в Съединените щати. Мерките ще влязат в сила на 5-и април и ще се отразят на цялата световна икономика, посочва Би Би Си. На някои страни ще бъдат наложени още по-сериозни тарифи - до 50 на сто, които ще започнат да се прилагат на 9-и април. В речта си в розовата..
Испанското правителството подготвя пакет от директна финансова помощ за най-застрашените от американските мита сектори. Това са производството на автомобили, селското стопанство и винопроизводството. Очаква се парите да бъдат насочени и към производството на алуминий, стомана и петрол. Правителството ще спаси засегнатите сектори и..
Инвестиции в размер на над два и половина милиарда евро са влезли в българската икономика през миналата година, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за инвестиции Мила Ненова. Сертифицирани са повече от 20 инвестиционни проекта за 645 милиона лева с 1845 разкрити работни места. От началото на тази година от агенцията отбелязват засилен..
Изходът от войната в Украйна, европейската сигурност, ситуациите в Сирия и Газа и двустранните отношения са централните теми в разговорите на дипломат номер 1 на Турция Хакан Фидан и френския му колега Жан-Ноел Баро в Париж. Те разговарят ден преди срещата на външните министри от страните на НАТО в Брюксел и в сложния международен контекст при..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на..
Най-големият проблем на ДПС не е Пеевски, а Доган! Това заяви пред БНР Мехмед Дикме, бивш член на ръководството на ДПС и бивш министър на земеделието...