Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Децата и мобилните телефони:

Д-р Зорница Маркова: До 3-годишна възраст екранното време за децата да е нулево!

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Децата и мобилните телефони - темата в рубриката "Училище за родители".

Според столичани децата им използват мобилните си телефони най-малко два часа на ден, но може и до 6 часа да достигне това време. Децата до 6 години почти не използват електронни устройства при някои от семействата. На някои от по-малките деца изобщо са им забранени телефоните, на други се предоставят след първи клас смарт-часовници, за да имат връзка родители им с тях и за да знаят къде са.

Част от анкетираните са на мнение, че със забрани на телефоните не става, включително и в училище, за каквато по-строга мярка се заговори и каквато вече се прилага в други държави като Нидерландия, Франция, Гърция, а е по-добре да се предложи нещо друго на ученика.

"Децата до тригодишна възраст не трябва да гледат никакви електронни средства, тоест екранното време е нулево, каза за "Хоризонт" д-р Зорница Маркова, психолог.


"След третата годинка на детето, би могло да му се пуска детско филмче до 10 минути на ден. Веднъж в седмицата може да изгледа цяло филмче.

За по-големите деца също веднъж седмично могат да изгледат цял филм.

Социалните мрежи, които най-често се ползват от децата, но с образователна цел, трябва да им бъдат достъпни след 4 клас.

Самото скроуване е вредно за очите и мозъка и за малките, и за големите. Има доказателства, че една от най-ползваните социални мрежи от учениците действа на мозъка като наркотик.

Учениците ползват социални мрежи все по-рано, защото родителите им позволяват, а на второ място, защото още от първи и второ клас Вайбър им е средство за общуване, поясни още д-р Зорница Маркова.

Според нея при влошена социална среда на децата, изходът не е в часове стоене пред екраните. Родителите трябва да им отнемат това право, да работят с децата си, да ги водят на психо-моторни групи, има психо-драма за деца, където се работи в група с деца по различни житейски казуси, допълни специалистът.

Тя твръди, че има връзка между лошите академични резулатати на учениците и постоянното стоене пред телефона  или компютъра, като посочи, че имат случаи на т. нар. екранни деца, които са сложени пред електронните устройства преди една годишна възраст - те проявяват след това симптоми на аутистичния спектър. Имат нарушения на в говорното развитие, а едно дете, ако не проговори до 7 - 8 годишна възраст, то никога няма да проговори, дори да са родени здрави и в норма, смята д-р Маркова.

По думите й телефоните нарушават вниманието и концентрацията на децата в училище и те трябва да бъдат забранени за ползване в клас, така както се прави вече в други държави.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Безплатните карти за градски транспорт ще зарадват децата с нова геймърска визия

Безплатните карти за градски транспорт ще зарадват деца и ученици с нова визия , съобщи пред БНР Галина Боева - ръководител сектор "Връзки с клиенти" в Центъра за градска мобилност.  След допитване до децата се спряхме на геймърски дизайн , посочи тя и обясни:  "Решихме, че това, с което можем да привлечем вниманието на децата, е нещо..

публикувано на 17.09.24 в 11:50

БЧК: Обучението по първа долекарска помощ може да започне още в детската градина

Животът може да се преобърне само за миг. Как да бъдем максимално полезни на изпаднал в критична ситуация човек може да се учи още от детска възраст. Обучението може да започне още в детската градина под формата на игра , смятат от Българския червен кръст. При инцидент с изгубено дишане и съзнание първите 3 до 5 минути са особено важни –..

публикувано на 17.09.24 в 10:33

Ниските изкупни цени и фалшифицирането на меда отказват пчеларите

До края на седмицата по повод празника на столицата се провежда традиционен есенен софийски фестивал на меда .  Годишно в България се произвеждат между 8 и 12 хил. тона мед, като голяма част от него се изнася. През последните 10 години обаче броят на регистрираните пчелари е намалял 3 пъти , алармираха браншовите организации на производителите..

публикувано на 17.09.24 в 07:12
Борис Бонев

Борис Бонев: Постоянните избори водят до блокаж на работата в Общинския съвет

"Не съм съгласен, че София не хубавее. Проблемът е, че не хубавее нито със скоростта, нито с качеството, с което искаме това да се случва. Това, което пречи на София да бъде красив град, е липсата на внимание към детайла ".  Това заяви пред БНР Борис Бонев - председател на групата на ПП-ДБ-Спаси София в Столичния общински съвет.  Той отбеляза..

публикувано на 15.09.24 в 13:07
Николай Стайков

Николай Стайков: Не знаем съдружниците на Пеевски в събирането на политическите трюфели

От разследването "Осемте джуджета" отпреди 4 години остана крилатата фраза за летящото килимче, което някой задейства и в институциите започва всичко да се получава в нечия полза , привидно законно. Летящото килимче продължава да действа, с основен "шофьор" Делян Пеевски . Това каза пред БНР Николай Стайков, журналист от Антикорупционния..

публикувано на 14.09.24 в 14:12

Абсурдните правила за паша в националните паркове - геноцид за животните и бухалка за фермерите

Ще има ли достатъчно пасища за биологичното ни животновъдство или единственият път на фермерите е към унищожаване на стадата и затваряне на фермите? Две министерства и една парламентарна комисия все още не успяват да намерят отговор на този въпрос и решение на проблема с пашуването в националните паркове. Рестрикциите за ползване на..

публикувано на 13.09.24 в 07:02

Светлана Боянова: От браншовите организации да тръгва позицията ни за земеделие

Процедурите, по които се взима българската позиция, трябва да тръгват от браншовите организации , като пък те преди това трябва да направят дискусии на регионално ниво със самите земеделски производители. От там да се оформи позиция, да отива във всички министерства и при българските евродепутати. Това е мнението на Светлана Боянова -..

публикувано на 11.09.24 в 09:43